Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. Г. С. при секретар М. Т. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Г. С. по административно дело № 1409/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Я. В., чрез пълномощника адв. Г. В., против Решение № 1319 от 02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 366/2022 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 01-2101/03.12.2021 г. на кмета на община Самоков. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебното решение, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Отрича се наличието на правни и фактически основания за издаване на процесната заповед с доводи за отсъствие на влязъл в сила подробен устройствен план по чл.16, ал.1 ЗУТ за обекти, предназначени за задоволяване на обществени потребности. Оспорва се отчуждителното действие на плана с аргументи от разпоредбата на 8 ЗУТ. Възразява се срещу площта на новообразуваните имоти, която не отговаря на предвидената по чл.19 ЗУТ. Прави се искане за отмяна на оспореното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени обжалваната заповед или да се върне делото за ново разглеждане. Претендират се разноски по приложен списък.

В съдебно заседание, адв. В. поддържа изложените в жалбата доводи и искания.

Ответникът - кметът на О. С. чрез пълномощника си юрк. Д. О., в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Претендира разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. В. срещу Заповед № 01-2101/03.12.2021 г. на кмета на О. С. с която на основание чл. 16, ал. 6 от ЗУТ и във връзка с влязъл в сила подробен устройствен план по чл.16, ал.1 ЗУТ, одобрен с решение № 2051 от 09.09.2011г. на Общински съвет Самоков, нарежда жалбоподателката като собственик на ПИ с идентификатор 54 в кв.3 по КК на к. к. Белчин бани с площ 968 кв. м., да придобие право на собственост върху УПИ XVI, кв. 3 за ПИ № 54 с площ от 444 кв. м. и УПИ XVII, кв. 3 за ПИ № 54 с площ от 444 кв. м., при описани граници и съседи, като разликата между площта на поземления имот и на урегулираните поземлени имоти в размер на 80 кв. м. /8,3 %/ се прехвърля в полза на О. С. за изграждане на обекти на социалната инфраструктура - публична собственост и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

За да отхвърли оспорването, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Излага съображения, че с оспорения акт се конкретизират имотите на жалбоподателката в съответствие с влезлия в сила ПУП-ПР, процедиран на основание чл. 16, ал. 1-6 ЗУТ, отразява се регулационния им режим, създаден с този план, като се индивидуализират точно новообразуваните УПИ с описание на границите и определяне на идентификаторите им съгласно 5, т. 12 от ДР на ЗУТ.

Във връзка с възраженията относно основанията за изработване и одобряване на ПУП по чл.16 ЗУТ, площта и лицето на новообразуваните имоти, вкл. пространствения обхват на правото на собственост върху новообразуваните имоти, съдът се позовава на вещноправното действие на влезлия в сила план по чл.16, ал.1 ЗУТ. Обосновава извод, въз основа на заключение на вещо лице, че индивидуализираните имоти в оспорената заповед са напълно идентични с новообразуваните имоти по плана, с което счита за изпълнени изискванията на чл. 16, ал. 6 ЗУТ. По горните съображения, отхвърля предявената жалба срещу заповедта на кмета на община Самоков.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и е обоснован от анализа на събраните доказателства. Не са налице касационните отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 16, ал. 6 от ЗУТ въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план - план за регулация и план за застрояване на к. к. Белчин бани, община Самоков, одобрен на осн. чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно визираната разпоредба, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура - публична собственост. Със заповед по чл. 16, ал. 6 ЗУТ се индивидуализират новообразуваните с плана УПИ, като индивидуализацията следва да е идентична с обективираното в плана по отношение на конкретните УПИ. Чрез тази процедура собствениците на поземлени имоти придобиват собствеността върху новообразуваните с плана УПИ, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части.

Противно на изложените от касатора доводи, от представените доказателства, в това число и от приетото заключение на СТЕ, е видно, че нормативно установената процедура по издаване на оспорената заповед е спазена и са осъществени всички изискуеми предпоставки. По делото е установено, че в процесния случай има влязъл в сила ПУП - ПРЗ по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Налице са данни за подадено възражение срещу проекта за ПУП, което е разгледано от ЕСУТ, но е безспорно, че решението за одобряване на плана не е обжалвано в частта за процесния имот и е влязло в сила. От горното следва, че вещноправното действие на ПУП - ПР, ПЗ е настъпило, като жалбоподателката е придобила собствеността върху новообразуваните УПИ XVI и УПИ XVII, а Общината е придобила отстъпената й площ от 80 кв. м. за изграждане на обекти на социалната инфраструктура, общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Отчуждената от имот 54, кв.3 по КК на к. к. Белчин бани, площ е 8,3 %, т. е. в рамките на допустимите до 25 % по чл. 16, ал. 1, изр. 2 ЗУТ. Видно от заключението на вещото лице, заповедта индивидуализира точно по площ и граници урегулираните поземлени имоти, определени с ПУП-ПР-ПЗ на жалбоподателката, както и отнетите площи. Описани са границите и е определен идентификатор на новообразуваните УПИ съгласно 5, т. 12 ДР ЗУТ. Следователно процесната заповед напълно съответства на влезлия в законна сила план по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, а изводът на съда за материална законосъобразност на същата, е правилен, както и оспореното съдебно решение.

В отговор на оплакванията в жалбата, касационната инстанция приема следното:

Предвид влизането в сила на одобрения по реда на чл. 16, ал. 1 ПУП, не следва да се обсъждат наведените от касатора доводи за незаконосъобразност на същия. Налице е стабилен административен акт, който не е предмет на настоящото производство. Инцидентен съдебен контрол по отношение на решението на общинския съвет, с който планът по чл. 16, ал. 1 ЗУТ е одобрен, е недопустим. Той е предпоставка за издаване на заповед по чл. 16, ал. 6 ЗУТ, каквато е оспорената в първоинстанционното производство. След като подробният устройствен план е влязъл в сила при такива размери на имотите, недопустимо е със съдебно решение, постановено по жалба срещу заповед по чл. 16, ал. 6 ЗУТ, да се подлага на контрол предвиждането в него. Заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ само констатира регулационния режим на имота на собственика, създаден с влезлия в сила ПУП. С този административен акт се индивидуализират точно новообразуваните урегулирани поземлени имоти. Със заповедта не се признават, нито се отнемат вещни права различни от тези, създадени с влезлия в сила ПУП. Административният орган е обвързан от данните по плана и е длъжен да се ограничи в рамките на съдържанието на влезлия в сила ПУП, както в процедирано в случая.

По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а обжалвания съдебен акт за отхвърляне на предявената жалба, е правилен. Дължимо е решение за оставянето му в сила.

При този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение, е основателно, като размерът на същите съдът определя на 100,00 лв., платими от жалбоподателката.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1319 от 02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 366/2022 г. по описа на Административен съд София област.

ОСЪЖДА Е. Я. В., [ЕГН], от гр. София, [адрес], да заплати на О. С. разноски в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА