Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 1417/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет /СОС/, чрез процесуален представител гл. юрк. Д. П., срещу Решение № 7492 от 01.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1650/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено Решение 653/14.10.2021 г. на СОС, с което е одобрен проект за ПУП ИПР и ИПЗ на м. в. з. [наименование], район [район] в частта му, касаеща УПИ 8, отреден за пр. № 4258, в кв. 22а, означен в проекта като парцел VIII, идент. № 6843.1157, кв.22а, с номер по предходен план кад. № 4528, парцел IV по регулационния план на в. з. [наименование] от 1970 г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съгласно данните от кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ и приложеното по делото удостоверение от Началник СГКК - София, относно ПИ с идентификатор 37914.6843.1157 към момента на одобряване на КК за имота нямало регистрирани данни за собственост, а в последствие със заявление № 01-151920 - 22.05.2017 г. е извършено изменение в кадастралния регистър като е вписан Акт за общинска собственост №166 том XXIX, рег. 13984, дело 9657 от 17.03.2017 г., вписан в Служба по вписвания. Както и, че към настоящия момент като собственик на ПИ с идентификатор 37914.6843.1157 в КК е записана Столична община с АОС, а жалбоподателите не били заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, тъй като не били вписани като собственици върху имота предмет на оспорване, същите не били заявили и отреждане на урегулиран поземлен имот за имота по притежаваните от тях документи за възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, поради което извода на съда за материалното право на собственост на ПИ с идентификатор 37914.6843.1157 бил неправилен. Според касатора няма правно основание производството по одобряване на ПУП да се поставя в зависимост от бъдещо несигурно събитие каквото е нанасянето на имота в кадастралната карта, което зависело от волята на жалбоподателя и не би могло да бъде вменено като задължение на органа при одобряване на ПУП да съобрази действията по отписването на имот от актовите книги, който не е нанесен в КК и тези действия да препятстват одобряването на ПУП. Твърди също и, че при изработване на устройствените планове се ползват данните от одобрените кадастрална карта и регистър съгласно чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, което съответствало и на презумпцията, въведена с чл. 2, ал. 5 ЗКИР, според която нанесените върху кадастралната карта и записаните в кадастралните регистри данни са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, касацонният жалбоподател, чрез юриск.М. К. поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски.
Ответниците Д. М. и С. С., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. А., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Д. М. срещу Решение №653/14.10.2021 г. на СОС, с което е одобрен проект за подробен устройствен план и изменение на плана за регулация и застрояване на м. в. з. [наименование], район [район]. След уточнение на жалбата, изискано от съда, се установило, че предмет на производството е частта от оспорения проект, касаеща УПИ 8, отреден за пр. № 4258, в кв. 22а, означен в проекта като парцел 8, идент. № 6843.1157, кв.22ау с номер по предходен план кад. № 4528, парцел 4 по регулационния план на в. з. [наименование] от 1970 г. Към делото е било присъединено и адм. дело № 11197/2022г., образувано по жалба от С. С. срещу същото решение в частта му, с която се одобрява изменение на същия имот.
За да отмени заповедта и да върне приписката на органа за разглеждане на процедирания план, първоинстанционният съд е приел, че в хода на производството, по отношение на процесния имот, органът не е изпълнил задължението за пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата в нарушение на чл. 35 от АПК, което е и довело до нарушаване на правото на участие на жалбоподателите в процедурата, което по мнение на съда е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Според мотивите на съдебното решение жалбоподателите са предприели действия, преди приключване на процедурата по одобряване на ПУП, за отписване на имот пл. № 4258 от актовите книги за собственост. Също е установено, че заповедта за отписване от актовите книги на 308 кв. м е издадена на 22.10.2021г., т. е. след датата на одобряване на процесното решение на СОС.При горните обстоятелства съдът е приел, че е налице и нарушаване на принципа на пропорционалност, тъй като се касае за имоти частна собственост, който факт е останал неизяснен от административния орган, както и че не е установено релевантното обстоятелство относно собствеността върху имота. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящия съдебен състав на касационната инстанция споделя всички правни изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение. За да постанови акта си решаващият съд извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото писмени и гласни, анализ на заключението на СТЕ, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства.
В конкретния случай по делото безспорно се установява, че Д. М. и С. С., като наследници на С. Б., са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал.1 от ЗУТ.
В случая жалбоподателите се легитимират като собственици с решение № 5151 от 26.08.1997 г. на Поземлена комисия на община Панчарево, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Б., бивш жител на [населено място], общ. [община], СО, на имот с пл. № 4528 от стар кадастър в местността [местност], [населено място], в стари реални граници, кадастр. лист № Г-13-6-А, от действащия регулационния план на. в. з: [наименование], одобрен със заповед № 978/13.04.1970 г . Видно е, че с подаденото възражение Д. М., както и С. С., са представили документите, установяващи собствеността на наследниците на С. Б., и че СОС не е предприел действия по отписване от актовите книги на процесния имот на осн. чл.64 ал.1 от ЗОС. При наличие на възражение СОС е следвало да съобрази наличието на частен интерес във връзка с проведеното отреждане на имота, имал е данни за собствеността на ответниците върху същия преди да бъде одобрен с обжалваното решение. Видно и от заключението на вещото лице по приетата СТЕ е, че в публичните регистри на СГКК - София не е отразена собствеността за имота, въпреки че има подадено от С. С. заявление с вх. № 01-717697/08.12.2022 г., за отразяване на собствеността в КК и КР, което и до настоящия момент не е отразено. Следователно СОС неоснователно е пренебрегнал възражението и представените документи за собственост от ответниците Д. М. и С. С., предвид което същите се явяват заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 от ЗУТ.
Възражението на касационния жалбоподател, че ответниците не са заинтересовани лица и, че за имота има съставен АОС е неоснователно. Съдът правилно е приел, че жалбоподателите, след придобиване на правото на собственост върху бивш имот с № 4528 действително не са нанесли данни за същия в регистъра към КККР, вкл. след приемането ѝ през 2010 г. по отношение на местността. Същите обаче са предприели действия, и то преди приключване на процедурата по одобряване на спорното решение, да поискат отписване от актовите книги за собственост на процесиите имоти, което е сторено със Заповед на Кмета на СО. Безспорно е, че заповедта, по отношение на 308 кв. м. е издадена на 22.10.2021 г., т. е. след издаване на решението за одобряване на ПУП на СОС /14.10.2021г./, но преписката е образувана със заявление РПН19-ГР-94- 4733/19.11.2020 г.
Правилно съдът е приел и, че от мотивите на заповедта за отписване може да се установи, че общинската администрация, която е и органът, процедиращ преписката по изменение на ПУП, е имала данни за настъпилата промяна в собствеността на имота вследствие реализирана реституция, и то още от 1997 г. Същото следва и от подадените от лицата, собственици на имот бивш № 4528, възражения РПН19-ДИ05-1426/162/08.1.2019г. от собственика на имот № 4528 /стар номер на процесния/, по протокол на ОЕСУТ ЕС-Г-26/19.05.2020 г. и др., срещу предвиденото отреждане за озеленяване, което е оставено без уважение по мотиви: имотът не е нанесен в кадастралната карта, а проектът е изработен по нея, съгласно протокол на ОУСУТ № ЕС-Г-40/06.07.2021 г., като възраженията им са останали без отговор. Имотите са нанесени, но последните не са били отразени в регистъра към КК.
Необосновани са мотивите на административният орган относно предвиждането за озеленяване, тъй като органът се позовава на влязла в сила КК, която обаче очертава границите на имотите, но не и отреждането им, а и в акта липсват мотиви за това. От приетата по делото СТЕ е установено, че и по предходния план процесния имот не е бил отреждан за озеленяване, а и по настоящият съседните имоти са отразени за жилищно строителство, като липсват мотиви на какво основание единствено техния имот е отреден за озеленяване по отношение на предвижданията за новообразувания квартал 22а във в. з. [наименование].
Поради това съдът правилно е достигнал до извода, че е нарушен принципа на пропорционалност по отношение на процесните имоти като обжалваното решение се явява несъразмерно на преследваната цел и не съдържа обосновка тази насока, тъй като не е извършена преценка на съотношението на интересите на страните, като с предвиждането се засягат правата на собственост на жалбоподателите в по-голяма степен от необходимото за процедиране на отреждане на имотите с предназначение - за улица и озеленяване, още повече при липса на доказване, че такова е напълно наложително по отношение на процесните имоти, и то като цялостно отреждане.
С оглед горното, са неоснователни всички наведени с касационната жалба възражения.
Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на обжалваното решение, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на спора, с оглед своевременно заявеното и доказано искане, на ответниците се дължат направените на тази инстанция разноски. Столичен общински съвет следва да бъде осъден да заплати на Д. М. и С. С. сума в размер по 900 лева за всеки един от тях. Налице е искане за редуциране поради възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 1 250 лв., поради което този съд не намира прекомерност на заплатения хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7492 от 01.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1650/2022 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Столичен общински съвет да заплати на Д. М. сума в размер на 900 /деветстотин лева/, представляваща направени разноски за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Столичен общински съвет да заплати на С. С. сумата в размер на 900 /деветстотин/ лева, представляваща направени разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
секретар:
Членове:
/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
/п/ РАДОСТИН РАДКОВ