Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Ж. П. Членове: И. А. . КИРОВ при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията И. А. по административно дело № 1529/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи със седалище и адрес на управление, [улица], подадена чрез упълномощен процесуален представител гл. юрк. Т. Ц., срещу Решение № 476 от 14.12.2023 г., постановено по адм. дело № 99 по описа на Административния съд Добрич за 2023 г.

С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Министерство на вътрешните работи (МВР) е осъдено да заплати на Н. М. Т. сумата от 7 000, 00 лв. представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, Заповед № 8121к-2950/25.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание на Т., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 13.02.2022г. до окончателното му изплащане. Ответникът по иска е осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в размер на 1 324, 00 лв., съставляващи внесена държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че административният съд неправилно е приложил нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото вредите се претендират не от незаконосъобразна административна дейност, а от незаконосъобразен административен акт, постановен по повод на служебно правоотношение, свързано с полагане на труд. Изразява становище, че по делото не се установява кумулативното наличие на изискуемите предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на МВР за неимуществени вреди. Твърди, че съдът неправилно е изследвал емоционалното състояние на Т. не при налагане на дисциплинарното наказание, а доста време след неговата отмяна. Възразява, че ангажираните свидетелски показания не доказват морални вреди, причинени от Заповед № 8121к-2950/25.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание на Т.. Оспорва присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществена обезвреда като несправедлив, силно завишен и несъответстващ на определеното обезщетение по дела, по които са разгледани сходни казуси. Определя го като прецедент в съдебната практика. Счита за недопустимо първоинстанционният съд да вменява във вина на министъра на вътрешните работи, издател на акта, от който се претендира обезвредата, че е пряко отговорен за [заболяване] заболяване на ищцата. По тези съображения иска отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който предявеният от Т. иск бъде отхвърлен изцяло. В условия на евентуалност, ако искът на ищцата бъде приет за основателен, претендира намаляване на присъдения й размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

Ответникът Н. М. Т. от гр. Добрич, с адрес [улица], [адрес], оспорва касационната жалба като неоснователна, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им.

Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от същия кодекс страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По съществото й приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран от Н. Т. с иск за осъждането на ответника да й заплати обезщетение в размер на 7000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални страдания със силен интензитет и здравословни проблеми (стрес, потиснатост, унижение пред колегите, разочарование от системата на МВР и отношението на ръководните органи към нея, ограничаване на социалните й контакти, силно главоболие, сърцебиене и задух), причинени й от отменена, като незаконосъобразна с Решение № 324/13.10.2022 г. по адм. дело № 225/2022 г. на Административния съд Д. З. № 8121к-2950/ 25.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на Т. на дисциплинарно наказание забрана за повишаване в длъжност за срок от една година. Обезщетението се претендира, ведно със законната, считано от 13.10.2022 г. (датата на влизане в сила на отменителното съдебно Решение № 324/13.10.2022 г. на Административния съд Добрич) до окончателното му плащане.

За установено от фактическа страна, съдът е приел следното: Въз основа на Кадрова справка, рег. № 357р-5256/03.05.2023 г. (л. 57, пак там), е установил, че ищцата е назначена в системата на МВР, считано от 07.01.2008 г. като младши дознател в РПУ в Полицейско разследване при ОДП Добрич. Последователно е заемала длъжностите: 2010 г. дознател в РПУ в Полицейско разследване при Облстна дирекция на МВР Добрич (ОД на МВР Добрич); 2010 г. разследващ полицай в РУ в ОД на МВР, към отдел Досъдебно производство при ОД на МВР Добрич; 2012 г. старши разследващ полицай в РУ в ОД на МВР, към отдел Досъдебно производство при ОД на МВР Добрич; 2015 г. старши разследващ полицай в ОД на МВР, в отдел Разследване при ОД на МВР Добрич; 2018 г. началник на сектор (главен разследващ полицай) в сектор Р. П. РУ Добрич, към отдел Разследване при ОД на МВР Добрич, която длъжност заема и към момента на провеждане на първоинстанционното производство.

Награждавана е с писмена похвала през 2009 г. (два пъти), 2015, 2016, 2017 г. (два пъти) и 2021 г. Получавала е Парична награда през 2017, 2018 г. (два пъти), 2019, 2020, 2021 и 2022 г.

Съгласно посочената кадрова справка, за лицето няма наложени наказания.

С. З. № 8121К-2950/25.03.2022 г. министърът на вътрешните работи наложил на Т. дисциплинарно наказание забрана за повишаване в длъжност за срок от една година. Тази заповед е обжалвана от ищцата пред Административния съд Добрич, който я отменил, като незаконосъобразна, със свое Решение № 324 от 13.10.2022 г., постановено по адм. дело № 225 по описа на съда за 2022 г. Решението е влязло в сила на 13.10.2022 г.

По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите, доведени от ищцата, чиито показания съдът е допуснал и кредитирал във връзка с преживяванията на ищцата, обусловени от дисциплинарното й наказване.

За установяване на претендираните неимуществени вреди е допусната съдебно-психологическа експертиза (от л. 92 до л. 107, пак там), изготвена от вещо лице Б. Г., клиничен психолог.

За установено от правна страна, административният съд е приел следното: приел е за допустим предявения от ищцата против МВР иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди. Преценил е, че същият е основателен до пълния претендиран размер от 7 000, 00 лв, ведно със законна лихва. Мотивирал се е, че ищцата се е справила с доказателствената тежест да установи наличието на всички елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на МВР за вреди. Кредитирал е, като непротиворечащо на събраните по делото писмени доказателства, заключението на изслушаната по делото съдебно-психологическа експертиза. Дал е вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, които определил като правдиви и също непротиворечащи на събраните по делото писмени данни. Преценил е, че като последица от неправомерната заповед за налагане на дисциплинарно наказание от министъра на вътрешните работи, Т. е изживяла силни емоционални страдания, изразяващи се в неудобство и притеснение, стрес, тревожност и негативна промяна в отношението на околните. Приел е, че вследствие на стреса от незаконосъобразния административен акт, ищцата се е разболяла от [заболяване]. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания съдебен резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като частично неправилно - относно размера на претендираното обезщетение и първоначалната дата, от която е присъдена законната лихва върху размер на обезщетението.

Административният съд основателно е приел, че е налице фактическият състав на чл.1 ЗОДОВ. Неправилно е определил обема на претърпените вреди, които са в причинна връзка с дисциплинарното наказание, откъдето и необосновано е завишил размера на обезщетението. Необосновано е приел, че е налице причинна връзка между заболяването на ищцата - [заболяване] и преживения от нея стрес във връзка с дисциплинарното наказание. Съдът неправилно е приел наличието на такава връзка за безспорно установена от заключението на съдебно-психиатричната експертиза и от свидетелските показания. Заключението е дадено от специалист -психиатър, който не е експерт / по делото липсват данни за обратното/ в пулмологията и/или онкологията, поради което настоящият съдебен състав на касационната инстанция не кредитира заключението му в частта, в която вещото лице е заявило, че ... отключването на [заболяване] заболяване по всяка вероятност се дължи или е подпомогнато от преживения дистрес. Освен че този извод не е направен от специалист - пулмолог и/или онколог, той не кореспондира с другите доказателства по делото. Показанията на разпитаните по делото свидетели също не са годно доказателствено средство за причинната връзка между заболяването на ищцата и преживяния от нея стрес във връзка с дисциплинарно наказание. Касационната инстанция преценява като недоказано твърдението на ищцата за наличието на причинно-следствена връзка между [заболяване] й заболяване и стреса от наложеното й дисциплинарно наказание.

В исковата молба не се сочи конкретен период / с първоначална и крайна дата/, през който са търпени вредите. От обстоятелствата, сочени в исковата молба този период може да се определи като определяем, както следва - от датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, до отмяната й, който идентифициран с дати е от 25.03.22г. до 13.10.22 година / 6 месеца и 13 дни/.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че и преди налагане на процесното наказание ищцата е имала негативни изживявания на местоработата й, свързани с отношението на определени нейни колеги към нея, като това отношение от страна на някои от колегите й е продължило и след отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Тоест, дисциплинарното наказание на ищцата не е първоизточника и не е единственият източник за нейните негативните изживявания, свързани с отношението на част от колегите й към нея няма От мотивите в обжалваното решение не следва, че това обстоятелство е съобразено от съда при определяне на размера на обезщетението.

При отчитане на следните обстоятелства - липсата на доказана причинна връзка между [заболяване] заболяване на ищцата и преживения от нея стрес във връзка с наложеното й наказание, продължителността на исковия период, както и данните за негативни преживявания на ищцата на местоработата й, свързани като цяло с неколегиалното отношение към нея на част от колегите й, а не с наложеното й дисциплинарно наказание, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява присъдения размер на обезщетението като завишен.

Имайки предвид горепосочените обстоятелства и съобразявайки факта, че душевните терзания на всеки един човешки индивид са строго индивидуални като интензитет и влияние върху личността и живота му, поради което не подлежат на уравняване, съдът счита, при определяне на интензитета на претърпените вреди, на който следва да е съответен и размерът на обезщетението, следва да се имат предвид и определени косвени обстоятелства. В конкретния случай такива са длъжността, заемана от ищцата, характера на работата й, трудовия й стаж на тази длъжност, наличието на други или отсъствието на други дисциплинарни наказания, наличието на награди за изпълнението на службата. От кадровата справка на Н. Т., изготвена от началник на сектор КАПОЧР ОДМВР-Добрич, представена по делото, се установява, че ищцата е в назначена в системата на МВР през 2008г. и последователно е заемала длъжностите - дознател в РПУ Полицейско разследване при ОДМВР-Добрич, разследващ полицай към отдел Досъдебно производство, старши разследващ полицай към същия отдел, старши разследващ полицай към отдел Разследване. Дългогодишната служба в МВР на ищцата е факт, който сам по себе си говори за нейната психологичната пригодност, каквато служителите на МВР трябва да притежават. Съгласно определението в т.30 от ДР на ЗМВР Психологичната пригодност на държавните служители е състояние на личността, при което лицето притежава психични ресурси и механизми, необходими за ефективното справяне със служебните задължения. Длъжностите, които ищцата е заемала в системата на МВР водят до извод, че тя е имала пригодност за устояване и справяне със стреса в криминални случаи. Следователно, не би било необосновано да се приеме, че минималният праг на търпимост на ищцата при стрес е по-висок от този на човек, зает в друга професия, която не е свързана с перманентни стресови ситуации. От своя страна, професионално придобитият по-високият праг на търпимост към стреса ограничава интензитета на негативните преживявания на лицето, в това число и от ситуации, които лично го засягат.

Тези съображения, мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че обезщетение в размер на 3500 лева е справедливо за периода, характера и обема на вредите, претърпени от ищцата, изразяващи се в негативни емоционални изживявания от наложеното й дисциплинарно наказание. Решението на първоинстанционния съд над тази сума следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли за разликата над 3500 лева до 7000 лева.

Неправилно в решението си, административният съд е посочил като начална дата на законната лихва върху обезщетението, дата различна от сочената в исковата молба. В този смисъл решението на първоинстанционния съд в частта, в която законната лихва върху размера на обезщетението е присъдена и за периода от 13.02.22г. до 12.10.22г. е свръх петитума в исковата молба и следва да се обезсили.

В останалата част, решението като правилно следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал.2 вр. с чл.222, ал.1, както и на осн. чл.221, ал.3 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 476 от 14.12.2023 г., постановено по адм. дело № 99 по описа на Административния съд Добрич за 2023 г В ЧАСТТА, в която Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати на Н. М. Т. от гр. Добрич, законна лихва върху обезщетението за периода 13.02.22г. до 12.10.22 година.

ОТМЕНЯ Решение № 476 от 14.12.2023 г., постановено по адм. дело № 99 по описа на Административния съд Добрич за 2023 г В ЧАСТТА, в която Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати на Н. М. Т. разликата / от 3500 лева/ над сумата от 3500 лева до 7 000, 00 лв. претендирана като обезщетение за причинени й неимуществени вреди от отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, Заповед № 8121к-2950/25.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание, ведно с претендираната законната лихва върху сумата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ, предявен от Н. М. Т., гр. Добрич, [улица], [адрес] за осъждане на Министерство на вътрешните работи, да й заплати обезщетение в размер на разликата / от 3500 лева/ над сумата от 3500 лева до предявения- 7000 лева, за претърпени неимуществени вреди, причинени й от отменена, като незаконосъобразна Заповед № 8121к-2950/ 25.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание забрана за повишаване в длъжност за срок от една година, ведно със законната лихва върху сумата считано от 13.10.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 476 от 14.12.2023 г., постановено по адм. дело № 99 по описа на Административния съд Добрич за 2023 г. в останалата му част.

ОСЪЖДА Н. М. Т., гр. Добрич, [улица], [адрес] да заплати на Министерство на вътрешните работи разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

/п/ ЮЛИЯН КИРОВ