Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 1483/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Я. Муса, гражданин на Сирия, срещу решение № 8213/28.12.2023г. постановено по адм. д. № 1866/2023г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2541/06.02.2023 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Касаторът, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материални закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че съдът неправилно е приел, че Турция е трета сигурна страна, тъй като същата не попада в дефиницията на член 39, 2 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури по предоставяне и отнемане на международна закрила (Директива 2013/32/ЕС). Твърди, че по отношение на сирийци, които са в България, няма нито едно международно споразумение или какъвто и да е друг акт, който задължава Турция да приеме обратно чуждия гражданин и да му даде каквато и да било закрила. Претендира отмяна на решението.

Ответникът – заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция намира касационната жалба за подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е решение № 2541/06.02.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на Я. Муса, гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Сметнал е, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен такъв. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че чуждият гражданин е живял на територията на Турция и че са налице изискуемите от разпоредбата на 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки същата да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. Така мотивиран съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му.

Въз основа на изяснената фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации или документи, свързани с личното положение на търсещия закрила и базирайки се на тях правилно е сметнал, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано е приел, че кандидатът за статут не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, не е членувал в политически партии в Сирия или Турция, не бил арестуван или осъждан, не бил жертва на насилие, не му били отправяни заплахи, нямал проблеми заради изповядваната религия или етноса си, не участвал във военни формирования. Заявява, че е напуснал Сирия нелегално за Турция, с помощта на трафикант година и четири месеца преди провеждане на интервюто през май 2021 г. Останал е в Турция около година и е работил като общ работник. В Турция има един брат и една сестра. Пристигнал е в България, преминавайки отново нелегално границата с трафикант и още четири човека. По отношение на изявлението на Я. Муса, че е пребивавал в Турция нелегално, тъй като се е опасявал, че ако го обяви официално ще бъде върнат обратно в Сирия, следва да бъде отбелязано, че видно от доклада на Държавния департамент за 2021 г.: „Всички сирийски бежанци в Турция са защитени срещу връщане, което означава, че никой сириец няма да бъде върнат в Сирия против волята му.“. Горното обосновава правилния извод, че Турция може да се приеме за „трета сигурна държава“, тъй като е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът е пребивавал и за него съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Няма данни, че при връщането му в Турция няма да бъде приет и няма да бъде допуснат до територията й. В тази връзка следва да се отчете и фактът, че по време на пребиваването му в Р. Т. чужденецът не е бил принуждаван да напуска същата страна, респективно и да се завръща в Сирия.

Относно изразеното опасение, че ако се върне в Сирия ще го изпратят в армията, следва да бъде отбелязано, че няма данни същият да е викан и да се осъществяван контакт с него във връзка с отбиването на военна служба.

Изложеното обосновава правилния извод на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ.

Както по-горе бе посочено, безспорно установено е, че чуждият гражданин е живял около година в Р. Т. и не е споменал нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Турция. При това се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю налагат извода, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Турция. Анализът на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин и тази в Р. Т. е извършен въз основа на представените и обсъдени от административния орган справки за двете страни. Справките за актуалната обстановка в Турция са официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 АПК не е оборена.

Възражението, че Турция не приема обратно сирийски бежанци, настоящата инстанция намира за нобходимо да посочи, че действително Турция поддържа географското ограничение на Женевската конвенция и го прилага само за бежанци с произход от европейски страни, но със Закона за чужденците и международната закрила (LFIP) от месец април 2013 г. страната създава специална правна рамка за убежище в страната и утвърждава задълженията на Турция към всички лица, нуждаещи се от международна закрила, независимо от страната им на произход. Изрично е посочено, че за бежанците от Сирия, Р. Т. прилага режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него право на легален престой, както и достъп до основни права и услуги. Поради това обосновано се явява заключението, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на няколко години, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. За настоящата инстанция остава извън всякакво съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Турция не защото не може да се ползва със закрила на територията й, включително и да се снабди с идентификационни документи на това основание, каквото право не е упражнено.

При тези данни, верни са изводите на първостепенния съд, че не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №8213/28.12.2023г. постановено по адм. д. № 1866/2023г. по описа на Административен съд София – град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА