Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 1586/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив срещу решение № 426/12.12.2023 г., постановено по адм. д. № 297/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отменен ревизионен акт № Р-16000922000104-091-001/01.08.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който на община Черноочене са установени задължения за данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетните предприятия в размер на 436, 94 лв. главница и лихви в размер на 236, 57 лв. – за 2016 г., в размер на 904, 32 лв. главница и лихви в размер на 397, 93 лв. – за 2017 г., в размер на 3743, 32 лв. главница и лихви в размер на 1267, 63 лв. – за 2018 г. и в размер на 1886, 62 лв. главница и лихви в размер на 399, 37 лв. – за 2019 г. и в размер на 631, 67 лв. главница и лихви в размер на 69, 66 лв. – за 2020 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – община Черноочене изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Ревизионното производство по отношение на община Черноочене е било образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-16000922000104-020-001/11.01.2022 г., изменена със заповед № Р-16000922000104-020-002/19.04.2022 г., заповед № Р-16000922000104-020-003/17.05.2022 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, като обхваща установяването на задължения за данък върху приходите от стопанската дейност на бюджетните предприятия за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. и по ЗДДС за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. Изготвен е ревизионен доклад № Р-16000922000104-092-001/04.07.2022 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-16000922000104-091-001/01.08.2022 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение № 473/07.10.2022 г. е потвърдил ревизионния акт. В хода на ревизионното производство е установено, че през ревизирания период община Черноочене отдава под наем собствени земеделски земи на земеделски стопани по сключени еднотипни договори. Органите по приходите са приели, че дейността на ревизираното лице по отдаването под наем на земеделска земя е стопанска дейност и като такава приходите от нея следва да се включат при определянето на данъчната основа за облагане с данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетните предприятия. Установено е, че ревизираното лице не е включило тези приходи при определяне на полагащия се данък. Установено е, че през ревизирания период община Черноочене и В и К Кърджали ООД извършват търговскаа сделка, при която възнаграждението е определено в стоки или услуги, т. е. е налице бартер, като всеки от доставчиците се явява продавач на това, което дава и купувач на това, което получава. Установено е, че община Черноочене предоставя на В и К ООД Кърджали правото на ползване на водопроводната мрежа на общината, а В и К Кърджали ООД предоставя на община Черноочене подобрение на ползвания актив. За предоставеното от община Черноочене на В и К Кърджали ООД са издадени фактури с посочен предмет на доставка – предоставяне на права на ползване на публични активи, като стойността на данъчната основа по фактурите е отразена като приход по счетоводна сметка 71.24. За предоставеното от В и К Кърджали ООД на община Черноочене са издадени фактури на същите стойности и предмет на доставка – извършени инвестиции в публични активи на община Черноочене. Органите по приходите са приели, че полученото от ревизираното лице следва да се включи при определянето на данъчната остова за облагане с данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетните предприятия за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Ревизираното лице не е включило тези приходи при определянето на полагащия се данък. При съобразяване на обстоятелството, че е прието, че е налице бартер, са установени и задължения по ЗДДС. Тъй като фактурите, издадени от община Черноочене за периода м.12.2016 г. – м. 12.2019 г не са отразени в отчетните регистри – дневници за продажби за съответните периоди, е прието, че данъкът е неначислен по смисъла на ЗДДС, на основание чл. 86 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС в размер на 69 711, 84 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, с решение № 74 от 21.02.2023 г., постановено по адм. д. № 464 от 2022 г., Административен съд Кърджали е отхвърлил жалбата на община Черноочене срещу ревизионния акт. С решение № 8071 от 24 юли 2023 г., постановено по адм. д. № 4090/2023 г., Върховният административен съд е отменил решението на Административен съд Кърджали срещу ревизионния акт в частта му на допълнително установения по отношение на община Черноочене данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетните предприятия в размер на 436, 94 лв. за 2016 г., 904, 32 лв. за 2017 г., 3743, 32 лв. за 2018 г., 1886, 62 лв. за 2019 г. и 631, 67 лв. за 2019 г. и съответните задължения за лихви, като е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Оставил е в сила решението в останалата му част, а именно в частта му на установение задължения по ЗДДС и в частта му на установените задължения за данък върху приходите от стопанската дейност на бюджетните предприятия – по отношение на неотчетените приходи от отдаването под наем на земеделска земя. Съдът е приел, че по делото липсват доказателства за това как е формирана цената на извършените инвестиции в активите общинска собственост и дали тя съответства на размера на отчетените разходи. Приел е, че съобразно Закона за водите В и К операторите признават в счетоводния си баланс имуществените права, предоставени им с договорите по ал. 1 върху предоставените им В и К системи – публична собственост, и начисляват разходи за амортизации за тях по реда на Закона за счетоводството. Приел е, че именно тези амортизационни отчисления се реинвестират от В и К операторите в инфраструктурата в съответствие с утвърдените им бизнес планове. Поради тази причина е приел, че първоинстанционният съд е следвало да изясни дали процесните инвестиции в инфраструктурата отговарят на начисление разходи за амортизации. Приел е, че значимостта на това обстоятелство е обусловена от това, че именно по този начин може да се установи дали поведението на общината е предопределено от Закона за водите, къето изрично е посочено, че предоставянето на управлението на В и К системите и съоръженията публична общинска собственост се осъществява само от В и К асоциацията за съответната обособена територия, макар и от името и за сметка на общината било по реда на Закона за водите, или Закона за концесиите, и дали в крайна сметка цената, която общината получава срещу този предоставен нейн актив не е нормативно ограничена, а не формирана на свободен пазарен принцип, само до размера на амортизационните отчисления, или ги надвишава. При новото разглеждане на делото, с решение № 426 от 22 декември 2023 г., постановено по адм. д. № 297/2023 г., Административен съд Кърджали е отменил ревизионния акт тази му част. Това съдебно решение е предмет на касационна проверка пред тази съдебна инстанция. В хода на съдебното производство първоинстанционният съд е допуснал изслушването на съдебно-икономическа експертиза. Първоинстанционният съд е приел, че експертизата установява, че признатия нематериален актив права на достъп и експлоатация по процесния договор се отнася за всички публични В и К активи и е 5707 хиляди лева, като в баланса на В и К оператора не са признавани нематериални активи за право на достъп и експлоатация на публични активи по отделни общини от обособената територия. По тази причина експертизата не е дала отговор на въпроса дали инвестициите във В и К инфраструктурата отговарят на начислените разходи за амортизации конкретно за община Черноочене. Вещото лице е посочило, че може да се направи съпоставка между размера на направените инвестиции и дела от амортизациите, съответстващ на процентното съотношение на поетия ангажимент за задължително минимално ниво на инвестиции в община Черноочене към общия размер на инвестициите по години, доколкото именно въз основа на тези ангажименти от В и К оператора е определена и призната в баланса справедливата пазарна стойност на полученото право на ползване, което се амортизира. Така съпоставени, размерът на извършените инвестиции не отговаря на дела от амортизациите, определен пропорционално на база поетия ангажимент за задължително минимално ниво на инвестиции в община Черноочене спрямо общия размер на инвестициите по години, като е по-малък. Първоинстанционният съд е приел, че от разпоредбите на сключения договор се установява, че разходите за инвестиции са за сметка на В и К оператора, поради това незаконосъобразно в ревизионния акт е прието, че сумите по издадените от оператора фактури представляват приход за община Черноочене.

Решението е правилно. По мотиви, различни от съдържащите се в него.

Съгласно чл. 1, т. 7, във връзка с чл. 248 от ЗКПО, като обект на облагане по този закон са посочени приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия. Действително, изброяването в чл. 1, ал. 1 от Търговския закон е неизчерпателно. Съобразно чл. 1, ал. 3 от Търговския закон за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в чл. 1, ал. 1 от Търговския закон. При съобразяване на това, теорията и съдебната практика приемат, че отправна точка дали даден приход на бюджетното предприятие подлежи на облагане по реда на чл. 248 от ЗКПО е не толкова видът на сделките, колкото правният режим, на който последните са подчинени. Несъмнено е, обаче обстоятелството, че съобразно чл. 248, ал. 1 от ЗКПО обект на облагане са приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон. Съобразно мотивите, съдържащи се в тълкувателно решение 4 от 20 юли 2010 г. на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в чл. 1 от Търговския закон законодателят е дефинирал понятието търговец в три алинеи. В първата алинея качеството търговец е определено според извършваната дейност. Във втората алинея, като критерий за търговец е визирана правноорганизационната форма на лицата. Третата алинея регламентира, че за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Сделките, извършвани от търговец са търговски сделки. Общината би могла да извършва стопанска дейност както в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон в случай, че сключваните сделки са измежду посочените в ал. 1 и се извършват по занятие, така и в хипотезата на третата алинея. С нормата на чл. 1, т. 7 от ЗКПО в посочения смисъл се постига данъчна равнопоставеност на стопанските субекти, намиращи се помежду си в стопанска конкуренция – за една и съща стопанска дейност извършващите я стопански субекти следва да бъдат обложени с един и същ данък. Важен аспект е обстоятелството дали посочената сделка е такава с търговско съдържание. Подлежи на преценка обстоятелството дали е налице събитие или сделка, причиняваща промяна на паричните потоци на предприятието. Наличието на търговско съдържание на сделката по замяна на активи предполага оценяване на придобития актив и на дадения актив по справедлива стойност, както и отразяване на разликата между тях в печалбата или загубата. Ако сделката няма търговско съдържание, то придобитият актив се оценява по балансовата стойност на дадения. С. З. за водите, договорите между асоциациите по В и К и В и К операторите, какъвто е и процесния се сключват по решение на съответната асоциация, доколкото съобразно чл. 198п, ал. 1 от Закона за водите асоциацията по В и К в съответната обособена територия трябва да сключи договор с В и К оператор за поддържането, стопанисването и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на вик услуги на потребителите. Съобразно б. Б от процесния договор, на 26 февруари 2015 г. общото събрание на асоциацията по В и К е взела решение договорът да бъде сключен със съществуващия оператор на водоснабдителната и канализационна система в обособената територия по реда на чл. 198п, ал. 1, предложение първо от Закона за водите. За разлика от договорите по Закона за концесиите, които са другият начин за уреждане на правото на достъп и експлоатация на активи на В и К услуги, тези договори не се сключват след проведена процедура по избор на оператор. Дори в повечето случаи е налице пълно съвпадение между учредителите на всяка от В и К асоциациите, а именно държавата и общините, включени в съответната обособена територия и собствениците на капитала на съответния В и К оператор, който е държавно и/или общинско търговско дружество. Съгласно чл. 198о, ал. 5 от Закона за водите, В и К операторът е търговец – държавно или общинско предприятие, юридическо лице, което има сключен договор с председателя на асоциацията на В и К или с кмета на общината съгласно решение на общинския съвет за управление, поддържане и експлоатация на В и К системите и предоставяне на В и К услуги в границите на една или повече обособени територии, когато предоставянето на В и К услуги е основната му дейност. Следователно договорите не са сключени на пазарен принцип, договорените в тях условия, включително цената по договора не е формирана на пазарен принцип. Като цяло концепцията за оценяване на придобит чрез замяна актив посредством стойността на дадения актив в качеството му на насрещна престация се основава на разбирането за еквивалентност на размяната и в този смисъл на съществуване на пазарно ориентирана цена, основана на фактическа трансакция. Това разбиране, обаче не е оправдано за договорите между асоциациите по В и К и В и К операторите, които не са сключени на пазарен принцип. Следва да се съобрази и обстоятелството, че съгласно чл. 2, ал. 2 от правилника за организацията и дейността на асоциациите по водоснабдяване и канализация, асоциацията не е търговско дружество, не формира и не разпределя печалба, не може да извършва други дейности, освен предвидените в Закона за водите. Съгласно чл. 5, ал. 1, в асоциацията членуват държавата и общините, включени в съответната обособена територия. Идентични са и текстовете на чл. 198в от Закона за водите. Най-общо преценката дали даден приход подлежи или не на облагане по ЗКПО се основава на следния критерий – а именно, приходите не подлежат на облагане, когато се реализират в резултат на действия от страна на бюджетното предприятие, които то е задължено да извърши по силата на нормативен акт и цената е определена в нормативен акт или в нормативен акт е заложено ограничение на цената до размера на извършените разходи. Несъмнено е обстоятелството, че община Черноочене е бюджетно предприятие по смисъла на 1 т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството. Несъмнено е също така обстоятелството, че по силата на нормативен акт община Черноочене е част от асоциацията на В и К на обособена територия, обслужвана от Водоснабдяване и канализация ООД, гр. Кърджали, която е страна по договор за стопанисване, поддържане и експлотация на В и К системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен на 17.03.2016 г. между асоциацията и Водоснабдяване и канализация ООД гр. Кърджали. Съгласно чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите, стопанисването, поддържането и експлотацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставяне на В и К услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от В и К оператори по реда на този закон. Съобразно ал. 2, на границите на една обособена територия само един В и К оператор може да осъществява дейностите по ал. 1. Съобразно ал. 4, асоциацията по В и К чрез председателя й или общинският съвет чрез кмета на общината предоставя на съответния В и К оператор правото да извършва дейностите по ал. 1 чрез възлагане по този закон и по Закона за концесиите за обектите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 5 -7 и чл. 19, ал. 1, т. 4, б. а и б. и ал. 2. Съобразно чл. 198п, ал. 1 от Закона за водите, възлагането на дейностите по чл. 198о, ал 1 се извършва с договор по реда на този закон или по реда на Закона за концесиите. Именно в изпълнение на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите е сключен и договора от 17 март 2016 г. между асоциация по В и К на обособена територия, обслужвана от Водоснабдяване и канализация ООД, гр. Кърджали и Водоснабдяване и канализация ООД, гр. Кърджали. Съгласно б. А от преямбюла на договора, на основание чл. 198п, ал. 1 от Закона за водите, асоциацията в обособената територия на В и К ООД гр. Кърджали трябва да сключи договор с В и К оператор за стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл. 4 от договора, с настоящия договор от името на своите членове асоциацията предоставя на оператора изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира всички съществуващи и бъдещи публични активи при спазване на изискванията и ограниченията на Закона за водите и Закона за опазване на околната среда. Срещу така предоставеното право страните се съгласяват, съгласно чл. 7.1 от договора, че всички инвестиции във В и К системата в обособената територия, предвидени в подробната инвестиционна програма ще бъдат извършени от оператора. Съобразно чл. 7.2 от договора, разходите за съответната инвестиция ще бъдат за сметка на страната, отговорна за извършването на тази инвестиция. Съобразно чл. 7.3 от договора, операторът се задължава да изпълни задължителното ниво на инвестициите в срока на договора, като размерът на задължителното ниво на инвестициите е не по-малък от 7 609 000 лв. без ДДС. Съгласно чл. 7.4 от договора, инвестициите в публични активи, извършени за сметка на оператора, се отчитат и осчетоводяват веднъж годишно. В приложение 3 от договора е посочен обхвата на територията на В и К ООД гр. Кърджали, който включва община Кърджали, община Ардино, община Джебел, община Кирково, община Крумовград, община Момчилград и община Черноочене. Тези клаузи са в съответствие и с чл. 39, ал. 1 от посочения по-горе правилник, съгласно който в договора с В и К оператора се урежда разпределението на отговорностите във връзка с извършване на инвестиции във В и К системите и съоръженията в обособената територия. Съобразно чл. 39, ал. 2, инвестиции във В и К системите и съоръженията в обособената територия може да се извършват само от В и К оператора или от членовете на асоциацията, чиято собственост са или ще станат тези активи, в зависимост от уговореното с В и К оператора в договора. Съобразно ал. 3, лицата по ал. 2 могат да извършват само инвестициите, предвидени в плановете и програмите по чл. 29, ал. 1, с изключение на инвестициите, насочени към възстановяване на изцяло или частично унищожени В и К системи и съоръжения. При съобразяването на тези обстоятелства и на приложимите разпоредби от Закона за водите, следва извода, че бюджетното предприятие би реализирало предполагаемия приход в резултат на установеното му законово задължение за сключване на процесния договор, като част от асоциация на В и К на обособена територия. При съобразяването на това обстоятелство би следвало да се формира извода за липсата на приход, съответно за недължимост на данъка. Категоричността на подобен извд би могла да бъде направена след преценката на второто обстоятелство, което обуславя недължимостта на прихода, а имено цената да е определена в нормативен акт или в нормативен акт да е заложено ограничение на цената до размера на извършените разходи. В процесния случай, от съдържанието на ревизионния доклад и и на ревизионния акт се установява, че задължението за данък по чл. 248 от ЗКПО е определено за съответния данъчен период като е съобразена съответно издадената фактура от В и К ООД гр. Кърджали на община Черноочене с посочен предмет на доставката извършени инвестиции на публични активи на община Черноочене. Както и се посочи по-горе, по силата на сключения договор, асоциацията предоставя на оператора изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира всички съществуващи и бъдещи публични активи при спазване на изискванията и огрниченията на Закона за водите. Предоставянето е за сметка на това, че всички инвестиции във В и К системата, предвидени в подробната инвестиционна програма ще бъдат извършени от оператора. Размерът на задължителното ниво на инвестициите съобразно договора е не по-малък от 7 609 000 лв. без ДДС. При съобразяване на тези договорни задължения и съответните приложими разпоредби на Закона за водите не се установява несъмнено обстоятелството цната, т. е. размера на инвестицията като цяло да е определена в нормативен акт, или пък нормативен акт да предвижда ограничение на цената до размера на извършените разходи. Това е, обаче обстоятелство, което се установява по отношение на размера на задължителните инвестиции. Съобразно чл. 198п, ал. 3 от Закона за водите, В и К операторите признават в счетоводния си баланс – отчета за финансово състояние имуществените права, предоставени им с договорите по ал. 1, върху предоставените им В и К системи и съоръжения – публична собственост, и начисляват разходи за амортизации за тях по реда на Закона за счетоводството. Тези амортизационни отчисления се реинвестират от В и К операторите в инфраструктурата в съответствие с одобрените инвестиционни програми към утвърдените им бизнес планове. От посочения текст и от съдържанието на процесния договор не може да следва извода, за равенство на размера на всичките инвестициите с размера на амортизационните отчисления. Подобно равенство може да се приеме за изискуемо между размера на задължителното ниво на инестициите, който е предварително определен в договора в размер на 7 609 000 лв. с размера на амортизационните отчисления. Дори, обаче да се приеме обстоятелството, че размерът на инвестициите, които следва да бъдат направени следва да е равен на размера на амортизационните отчисления, така направените изводи не се отричат, при съобразяване на заключението на изслушаната в производството пред първата съдебна инстанця съдебно-икономическа експертиза. Съобразно заключението, от направените оповестявания към годишния финансов отчет за 2018 г. се установява, че признатия нематериален актив права на достъп и експлоатация по договора от 17 март 2016 г., по справедлива стойност, определена от лицензиран оценител се отнася за всички публични В и К активи, включително предоставени от държавата и общините, и е 5707 хиляди лева. В баланса на В и К оператора не са признавани нематериални активи за право на достъп и експлоатация на публични активи по отделни общини от обособената територия. По тази причина експертизата не е дала конкретен отговор на въпроса дали инвестициите във В и К инфраструктурата отговарят на начислените разходи за амортизации конкретно за община Черноочене. Експертизата е посочила, че е възможно да се направи съпоставка в хиляди лева между размера на направените инвестиции и дела от амортизациите, съответстващ на процентото съотношение на поетия ангажимент за задължително минимално ниво на инвестиции в община Черноочене към общия размер на инвестициите по години, доколкото именно въз основа на тези ангажименти от В и К оператора е определена и призната в баланса справедливата стойност на полученото право на ползване, което се амортизира. Така съпоставени, размерът на извършените инвестиции не отговаря на дела на амортизациите, определен пропорционално на база поетия ангажимент за задължително минимално ниво на инвестиции в община Черноочене спрямо общия размер на инвестициите по години, като е по-малък. Следва извода и за наличието на втората предпоставка за недължимост на данъка, доколкото размерът на задължителните инвестиции е определен с нормативен акт, като същият следва размера на амортизационните отчисления. Следователно, в процесния случай не могат да се направят изводи за възникнали приходи в полза на община Черноочене. Съобразно счетоводен стандарт 18 приходи, приход е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал, отделно от от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Справедлива стойност е сумата, за която един актив може да се размени или един пасив може да се уреди между информирани и желаещи страни в пряка сделка помежду им. Съобразно чл. 3.1. от стандарта, приходът се определя по справедливата стойност на полученото или подлежащото на получаване възнаграждение под формата на парични средства. Всъщност насрещната престация по договора срещу придобитите права на достъп и експлоатация е задължението на В и К оператора за задължителни инвестиции, или т. нар. задължително ниво на инвестиции. Същественото в случая е, че тъй като задължителните инвестиции са неотменими ангажименти на В и К оператора, като при неизпълнение В и К оператора дължи възстановяване, т. е. плащане на собствениците на В и К активи на сума, равностойна на неизвършената инвестиция и едновременно с това за тяхното погасяване са необходими и се използват ресурси, носители на икономическа изгода, то от счетоводна гледна точка по-скоро те би трябвало да бъдат признати за пасив. При съобразяването на тези обстоятелства не може да се направи обоснован извод за възникнал приход, който да е облагаем по чл. 248 от ЗКПО.

При съобразяването на тези обстоятелства, следва извод за правилност на решението на първоинстанционния съд.

От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски. Представен е списък на разноските и доказателства за реалното им извършване, като в полза на община Черноочене следва да бъдат присъдени направените разноски общо в размер на 2520 лв.

При съобразяване на направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 426 от 22.12.2023 г., постановено по адм. дело № 297 от 2023 г. по описа на Административен съд Кърджали.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на община Черноочене разноски в размер на 2520 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА