Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Б. Членове: Л. П. К. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията К. Б. по административно дело № 1593/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. К., чрез адв. И. И., насочена срещу решение № 6647/06.11.2023 г. постановено по адм. дело № 1984/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се цялостна отмяна на съдебния акт, уважаване на исковата претенция за понесени неимуществени вреди.

Ответната страна Столична община не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от К. С. К., Н. С. К. и Ю. С. И., с която е предявен иск срещу Столична община искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата 900 /деветстотин/ лева за периода 15.12.2022г.-15.01.2023г., вследствие на незаконосъобразен акт - мълчалив отказ на кмета на Столична община, район Средец да се произнесе по заявление вх. № РСЦ22-ГР94-1499/01.12.2022г. Ищците са сезирали кмета на Столична община, район Средец с горепосоченото заявление с искане да им бъдат издадени заверени преписи от съставените АОС № 364/13.01.1999г. и АОС № 365/13.01.1999г. за актувани недвижими имоти, находящи се в гр. София. В законоустановения 14 дневен срок, кмета на Столична община, район Средец не е извършил търсената административна услуга, поради което е бил постановен мълчалив отказ. Мълчаливият отказ на кмета на Столична община, район Средец е бил оспорен от ищците пред Административен съд София-град с жалба вх. № РСЦ22-ГР94-1337/4/09.01.2023г., като е било образувано адм. дело № 1320/2023г. След обжалване на акта, на 26.01.2023г. кмета на Столична община, район Средец е оттеглил мълчаливия си отказ, като е извършил административната услуга и е предоставил на ищците АОС № 364/13.01.1999г. и АОС № 365/13.01.1999г., за което същите са били уведомени на 30.01.2023г. С определение № 1929/06.03.2023г. по адм. дело № 1320/2023г. Административен съд София-град на основание чл.159, т.3 и т.4 АПК е оставил без разглеждане подадената жалба срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община, район Средец да се произнесе по заявление вх. № РСЦ22-ГР94-1499/01.12.2022г. и е прекратил производството по делото. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 16.03.2023г.

След анализ на събраните по делото доказателства, доказателствени средства и възраженията на страните съдът е установил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е приел от правна страна, че искът е неоснователен. Решаващият съд при съобразяване чл. 204 АПК е установил, че в случая е налице първата от кумулативните предпоставкии за ангажиране на отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ, като е приел, че ако не е било настъпило оттегляне на издадения административен акт - мълчалив отказ, същият е бил незаконосъобразен. Съдът приел обаче, че ищецът не е установил, при условията на пълно и главно доказване наличието на останалите кумулативно изискуеми от специалната норма на ЗОДОВ предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата. Посочил е, че не се касае за действително увреждане, пряко причинено от поведението на ответника, както и за настъпили изменения в психическото състояние и емоционална стабилност на ищците, които са дали отражение и са променили качеството на техния живот. Преценката на съда е, че по делото не се е доказало, че през исковия период 15.12.2022г.-15.01.2023г. лицата са били в неустойчиво емоционално положение, което е било породено единствено от факта на издадения мълчалив отказ на кмета на Столична община, район Средец

По горните съображения съдът е отхвърлил предявения от ищците срещу АССГ иск за неимуществени вреди като неоснователен.

При атакуване постановеното решение от страна на АССГ на основание чл. 213а, ал. 1 във вр. с чл. 213, т. 3 от АПК във вр. чл. 227а АПК на тримата касатори са дадени указания за плащане на държавна такса в размер на 70 лева за всеки от тях или общо 210 лева. Представен е платежен документ за платена държавна такса единствено от К. С. К., по отношение на другите двама касатори касационната жалба е върната поради неизпълнение на дадените указания. Разпореждането не е атакувано, поради което е влязло в сила.

Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му.

Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност с оглед възраженията на страните и въз основа на това е формирал обосновани правни изводи.

В случая е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Правилен е изводът на решаващия съд, че в случая, от събрания по делото доказателствен материал е установено, че ищцата (настоящ касатор) е доказала наличието на първата законова предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Съдът се е произнесъл акуратно и при съобразяване чл. 204, ал. 3 АПК, а именно когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение и е посочил, че постановеният мълчалив отказ е представлявал незаконосъобразен акт, който е подлежал на отмяна, в случай, че същият не е бил оттеглен от органа на 26.01.2023г.

На следващо място, правилен и напълно обоснован с оглед доказателствата по делото е извода на съда, че не се констатира наличието на останалите две кумулативно определени предпоставки, тъй като не се доказват сочените в исковата молба преживявания на К., представляващи неимуществени вреди /болки и страдания/, които да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния мълчалив отказ. Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът се е обосновал, като правните му изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят и към които препраща въз основа на правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК.

Не е налице необоснованост на решението, защото въз основа на правилно установени от доказателствения материал фактически констатации съдът е извел единствено дължимите се правни изводи по приложението на закона към тях. Несъгласието на касатора с изводите на първоинстанционния съд не основава необоснованост на съдебното решение.

Неоснователно е възражението за допуснати от съда процесуални нарушения. Нарушенията на съдопроизводствените правила рефлектират или върху възможността на някоя от страните да защити свои права и законни интереси или върху пълното и точно установяване на съществуващите релевантни и доказателствени факти, като пораждат непълнота на доказателствата.

В случая, съдът от първата инстанция е разпределил доказателствената тежест между страните. Дал им е указания да представят по делото доказателствата, относими към твърдените от тях факти, допуснал е и е събрал релевантните за правилното решаване на спора. Обсъдил е доказателствата в тяхната взаимна връзка и във връзка с направените възражения. Въз основа на това е изяснил фактите и ги е отнесъл към приложимата правна норма. Ето защо не е налице непълнота на доказателствата, като съдът е обсъдил кои от тях са относими за правилното решаване на спора. Не е налице и неизясненост на правния спор от фактическа страна.

Процесният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки обосновава неоснователност на исковата претенция и отхвърлянето й. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си.

В случая първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са налице претърпени от ищцата неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от оттегления незаконосъобразен отказ на Столична община да се произнесе по заявление за издаване заверени преписи от съставените АОС№364/13.01.1999г. и АОС№365/13.01.1999г. за актувани недвижими имоти, наход. се в гр.София. Не всяко увреждане подлежи на обезщетяване, а само онова, което се характеризира с продължителност и по-висока степен на интензитет като последица от отменения акт, каквото в случая не е установено по делото. Противно на твърденията на касатора, решаващият съд е достигнал до правилни изводи, въпреки свидетелските показания, че не са налице данни за действително претърпени от последната неимуществени вреди, съставляващи преживян силен стрес или интензивни негативни емоции вследствие постановения отказ. По делото липсват и не са представени никакви годни доказателства-писмени, други гласни или експертиза, които да докажат претърпени от ищцата (настоящ касатор) значителни неимуществени вреди, включително и такива, които да са рефлектирали върху психологическото й състояние според собствените й твърдения, извън рамките на обичайните притеснения от изхода на делото във връзка с обжалвания отказ на ответника.

Настъпването на неимуществени вреди следва да бъде доказано от ищеца, а не презумирано, както правилно и обосновано е направил това АССГ. Претендираните неимуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт са останали недоказани, въпреки правилно разпределената от първостепенния съд доказателствена тежест.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение, като правилно, следва да се остави в сила.

При този изход на спора разноски не се дължат в полза на касатора, а с оглед липсата на процесуална активност от страна на ответната страна, такива не следва да й се присъждат.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6647/06.11.2023 г. постановено по адм. дело № 1984/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА

/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА