Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Г. Членове: В. П. Ц. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 1578/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от М. В. ЕООД и В. Щ. С., приподписана от адв. И., против решение № 175/01.12.2023 г., постановено по адм. дело № 158/2023 г. по описа на Административен съд - Видин, в частта с която е отхвърлена жалбата им срещу решение № 05/311/01353/3/01/04/02 от 22.06.2023г. за налагане на финансова корекция в размер на 38407,70 лв., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен в противоречие с приложимия материален закон, при неправилно приложение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че В. С. като физическо лице няма качеството на лице, по отношение на което да може да се налага финансова корекция, тъй като ЕТ е прехвърлено по реда на чл.15, ал.1 от Търговския закон, за което ДФЗ е бил надлежно информиран. Намират, че в процесното РФК не се сочи нито едно ново обстоятелство, което да обосновава наложената корекция, а напротив са посочени само констатации на административния орган, които вече са били предмет на съдебно дирене и са довели до отмяна на АУПДВ № 05/311/01353/3/01/04/01 от 17.11.2020 г. Сочат, че съдът не е отчел факта, че финансовата корекция е наложена извън мониторинговия период, тъй като договорът с ДФЗ е бил сключен на 10.10.2014г., респ. периодът е изтекъл на 10.10.2019г. Твърди се, че Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ и приетите нормативни актове са неприложими към ПРСР 2007-2013, тъй като е бил обнародван в Държавен вестник след сключването на договора между ДФЗ и ЕТ. Считат, че не е установено наличието на кумулативните предпоставки за нередност по смисъла на приложимите разпоредби на ПЕС. Иска се отмяна на решението като незаконосъобразно. Алтернативно се иска отмяната на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на В. С. като физическо лице против процесното РФК. както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. В. ЕООД и В. Щ. С. против решение № 05/311/01353/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/3260 от 22.06.2023 г., издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл.16, ал2 и чл.2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., чл. 70, ал. 1, т. 7 и т.9 във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ и решение № 9456 от 26.10.2022 г. по адм. дело № 11723/2021 г. на ВАС, издадено от Изпълнителен директор на ДФ Земеделие РА, с което на основание т.30 от приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП им е наложена финансова корекция в размер на 38407,70 лева.

От фактическа страна е установено, че между ДФЗ и ЕТ Магура В. С. е бил сключен договор 05/311/01353 от 10.10.2014г. по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007 - 2013 г., с предмет на инвестицията Развитие на интегриран, устойчив туризъм чрез изграждане на семеен хотел в близост до пещера Магура. Според договора фондът предоставя на бенефициера безвъзмездна финансова помощ по посочената мярка, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя, за изпълнение на одобрен проект № 05/311/01353 от 10.10.2014 г. Размерът на одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи е била в размер на 384 076, 99 лв.

Със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ е било разпоредено извършването на извънредна проверка на място след плащане, която е извършена на в периода 24.06.2019г. 27.06.2019г., като било установено, че не са изпълнени договорни задължения, съгласно одобрения бизнес план, като за три пълни финансови години(2016г., 2017г. и 2018г.) е установено средноаритметично изпълнение в размер на 46,72% от заложените в бизнес плана приходи. Конкретните стойности на изпълнението на залегналите в бизнес плана приходи по години са както следва: за периода 01.01. -31.12.2016 г. е установено 40,33 % изпълнение, за периода 01.01. -31.12.2017 г. са изпълнени 54,66 % от прогнозните финансови параметри и за периода 01. 01. -31.12.2018 г е установено изпълнение от 45,17%.

Производството по налагане на финансова корекция е било образувано след като с Решение № 89/26.10.2021 г. на Административен съд Видин, постановено по адм. дело № 4/2021 г., е отменен АУПДВ № 05/311/01353/3/01/04/01 от 17.11.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗемеделие. АС Видин приел, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Решението на административния съд е оставено в сила с решение № 9456 от 26.10.2022г. на ВАС по адм. дело №11723/2021г.

С писмо изх. № 01-2600/3260#12 от 24.01.2023 г. бенефициерите са уведомени, че на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция, в хода на което жалбоподателите са депозирали своите писмени възражения с писмо вх. № 01-2600/3260 от 10.02.2023 г. При така развилото се административно производство е последвало издаване на оспореното решение № 05/311/01353/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/3260 от 22.06.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в което е прието, че при извършената проверка на място в периода 24.06.2019г. 27.06.2019г. е установено изпълнение на заложените индикатори за 2016 г. в размер на 40,33% и за 2018 г в размер на 45,17%. С процесното решение изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че е налице хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и на основание чл. 46, ал.1 и ал. 2 от Наредба №30/11.08.2008 г. за неизпълнение на т. 4.12 и т.4.18 от договор 05/311/01353 от 10.10.2014г. и т. 8.1 от договора, съгласно т. 30 от Правила за определяне на размер от 10%, или 38 407, 70 лв. на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.

От правна страна е прието, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма по чл. 59 ал. 2 от АПК и не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е за неоснователно възражението на жалбоподателите, че е налице незаконосъобразност на решението за налагане на финансова корекция с оглед изтичане на мониторинговия период. По наведените твърдения за изтекла давност, административния съд е счел, че не е изтекла предвидената в чл. 3, 1 от Регламент 2988/95 четиригодишна давност, тъй като срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Съдът посочил, че въпреки прекъсването срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок, равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, като в случая такъв двукратен 4-годишен давностен срок не е изтекъл от извършване на нередността.

Съдът е приел за неоснователно и възражението за незаконосъобразност на проведеното производство по съображения, че е налице влязло в сила решение, с което АУПДВ е отменен. АС Видин е счел, че с решенията на съда по отмяната на АУПДВ е прието, че са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и обуславят издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ във вр. чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, а не издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 7 ЗПЗП.

Съдът е обосновал и материалната законосъобразност на издаденото решение за налагане на финансова корекция. Според мотивите на решението констатирано изпълнение на одобрения бизнес план е за две пълни финансови години - 2016 г и 2018 г. съответно 2016 г. в размер на 40,33% и за 2018 г в размер на 45,17%. Така изчисленият краен процент спрямо приходите в бизнес плана е преценен като неизпълнение, което правилно е квалифицирано като нарушение на т. 4. 12 от договор 05/311/01353 от 10.10.2014г., задължаващи ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и с таблицата за одобрените инвестиционни разходи, съответно - да спазва одобрения проект за срок от пет години от сключване на договора. Според съда за така констатираното неизпълнение се следва финансовата корекция съобразно т. 30 от Приложение към Раздел I Общи положения от Правилата в размер на 10 % от предоставената финансова помощ по договора.

Решаващият извод на съда е законосъобразност на финансовата корекция поради допуснати нарушения на описаните разпоредби от европейското и от националното законодателство и от договора. С оглед на тези доводи съдът е отхвърлил оспорването на решението за налагане на финансова корекция.

Обжалваното решение е правилно.

Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите писмени доказателства в тяхната съвкупност.

Според чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Поради това правилно административният орган е приложил Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които е определен размера на дължимата за възстановяване финансова помощ за всяко констатирано неизпълнение на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I Общи положения от Правилата изрично е предвидено, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две финансова години, се налага възстановяване на финансовата помощ в размер на 10 % от предоставената финансова помощ.

Неоснователни са възраженията на касационните жалбоподатели, че в РФК въобще липсват нови факти и обстоятелства за извършено нарушение., касаещо икономическата жизнеспособност на проекта. Според чл. 16, ал. 1, изр. първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Предвид посочената нормативна уредба и клаузите на т. 4.12 от договор договор 05/311/01353 от 10.10.2014г., безспорно установено за касационните жалбоподатели е задължението да спазва одобрения бизнес план в продължение на 5 години от сключването на договора за предоставяне на финансовата помощ. Доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели, като средно аритметично за трите проверявани финансови години е в размер на 46,72%. При тези данни обосновано е налагането на финансова корекция, в съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 от ЗПЗП, във вр. чл. 3, ал. 1 от Правилата, както и с т. 30 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Освен това, с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /в приложимата редакция/ е предвидено, че финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на одобрени индикатори. Противно на твърденията на касаторите, застъпените показатели за приходи за процесните две финансови години - 2016 г. и 2018 г. г., представляват индикатори по смисъла на цитираната разпоредба на ЗУСЕСИФ. Следва да се подчертае и че в представения към заявлението за подпомагане бизнес-план едноличният търговец сам е определил съответните приходи, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигате на планираните с чл. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. Стойностите на изпълнение на показателите/индикаторите, възприети от съда, впрочем и неоспорени от страните, показват изпълнение на приходите под 50 % за проверявания период, което обстоятелство безспорно съставлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ.

В касационната жалба неправилно се твърди, че несъмнено е установено, че инвестицията е изцяло извършена в сроковете и при условията и в съответствие с одобрения проект. Между страните няма спор, че кандидатът е следвало да изгради и е изградил семеен хотел в близост до пещера Магура, за което му е отпусната финансова помощ. Но със сключването на договора едноличния търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Построяването на семейния хотел не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. В случая е безспорно установено неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството на едноличния търговец. Средно аритметично за трите финансови години изпълнението на бизнес плана като приходи е 46,72%. Правилно е прието от съда, че в случая е налице установеното от административния орган нарушение по т.4.12 от сключения договор. Договорът разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл.46 от Наредба №29/2008г. и чл.59, ал.1 от Наредба №23/2009г. При проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана. Констатациите на административния орган, обвързани с доказателствата по административната преписка, безспорно установяват, че допуснатото неизпълнение на договорни и нормативни задължения е във връзка с предоставената му по договора безвъзмездна финансова помощ по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява нередност ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /така в решение от 1.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 06.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др/. Дефиницията на нередност визира единствено нарушение на правото на С. Е. защо в случая непостигането на заявените приходи от дейността представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения.

В случая не е налице допуснато нарушение при издаване на акта, касаещо правосубектността на адресатите. Касаторите твърдят, че решението за налагане на финансова корекция неправилно е издадено и по отношение на физическото лице В. Щ. С.. В случая финансовата корекция е наложена на ЕТ Магура В. С. и В. Щ. С.. По делото е установено прехвърляне на предприятието на едноличния търговец - ползвател по договора с ДФЗ, на МАГУРА ВИКТОРИЕООД. Установено е и заличаване на ЕТ, считано от 01.12.2019 г., при което съобразно чл. 15, ал. 3 от Търговския закон, при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, като кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Предприятието се прехвърля като съвкупност от права и задължения, като част от задълженията в конкретния случай, е било изпълнението на поетия с процесния договор за представяне на финансова помощ ангажимент в неговата цялост, а това включва и последиците, изразяващи се в налагане на съответна финансова корекция при наличието на основания за това.

Останалите възражения на касаторите преповтарят направените пред първоинстанционния съд, които са били подробно и мотивирано обсъдени в това производство. Изводите на съда се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция на основание чл. 221 ал.2 изр. последно от АПК.

Предвид изложеното, правилен е изводът на административния съд за законосъобразността на оспореното пред него решение за налагане на финансова корекция. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 175/01.12.2023 г., постановено по адм. дело № 158/2023 г. по описа на Административен съд - Видин

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА