О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60704
гр.София, 15.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир ДрагневГеновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 1894 по описа за 2021 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратурата на Р. Б. срещу решение № 10209 от 4.3.2021 г., постановено по възз. гр. д. №1450 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение № 61 от 31.1.2020 г. по гр. д.№ 231 по описа за 2019 г. на Видинския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата да заплати на М. П. М. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени в резултат от незаконно обвинение.
Касаторът счита, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. По този въпрос според касатора въззивното решение противоречи на т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и на решения № 539 от 9.8.2010 г. по гр. д. № 1747/2009 г. , № 226 от 16.12.2019 г. по гр. д. № 1821/2019 г. и № 18 от 24.7.2019 г. по гр. д. № 1849/2018 г. на III ГО на ВКС. Застъпва становището, че въззивното решение не е съобразено също с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
Ответникът по касационната жалба М. П. М. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата на Р. Б. е повдигнала на 17.7.2016 г. срещу М. П. М. обвинение за опит да преведе през границата без разрешение на надлежните органи чужди граждани-престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.4 във връзка с ал.1 от НК. Наложените мерки за неотклонение са били „задържане под стража“ за периода от 17.7.2016 г. до 27.9.2016 г., „домашен арест“ за периода от 27.9.2016 г. до 21.02.2017 г., а след това-„подписка“ до края на наказателното производство С присъда № 191 от 29.3.2017 г. по Н.О.Х.Д № 86/2017 г. на Районен съд-Видин М. М. е бил признат за виновен и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпявано при първоначален строг режим, глоба в размер на 10 000 лв. и конфискация на една трета от имуществото. След отмяна на присъдата и повторно разглеждане на делото подсъдимият е бил признат за невинен с присъда № 505 от 21.11.2018 г. по Н.О.Х.Д. № 78/2018 г. на Районен съд-Видин, която е влязла в законна сила на 2.4.2019 г. В исковата си молба до Видинския окръжен съд М. М. е поискал Прокуратурата на Р. Б. да бъде осъдена да му заплати за причинените от незаконното наказателно преследване неимуществени вреди обезщетение в размер на 30 000 лв. Видинският окръжен съд е присъдил на пострадалия 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната част, излагайки свои собствени мотиви. Посочил е, че естествените презумптивни вреди, които ищецът е претъпял са страх от осъждане, стрес, унижение, накърняване на честта и достойнството му от обвинение в престъпление с висока степен на обществена опасност. Счел е, че тези вреди са със значителен интензитет, макар да е бил осъждан през 2014 г. и 2016 г. Наличието на предходно осъждане е подсилвало страха от тежка осъдителна присъда по процесното наказателно производство, за което говори и свидетелката К. М.. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид обстоятелствата, че ищецът първоначално е бил признат за виновен, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ е продължила около два месеца и е била заменена с „домашен арест“ за три месеца, че е започнал да получава панически атаки, бил е потиснат, напрегнат и му е поставена диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“, налагащо медикаментозно лечение. Съобразил е младата възраст на ищеца/23 години/ и тежестта на предвиденото наказание/лишаване от свобода от 1 до 10 години/.
От изложеното дотук е видно, че Софийският апелативен съд е формулирал свои собствени съображения по съществото на спора, поради което въззивното решение не противоречи на указанията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Обжалваното решение съдържа също достатъчна обосновка на причинно-следствената връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените неимуществени вреди, затова съответства на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.4.2005 г. на ОСГК указания относно установяването на тази връзка. При определяне размера на обезщетението на 10 000 лева Софийският апелативен съд е съобразил продължителността и тежестта на наложените мерки за неотклонение, постановената в хода на наказателното производство осъдителна присъда, тежестта на повдигнатото обвинение, причиненото депресивно разстройство. Въззивният съд не е пренебрегнал двете предишни осъждания на ищеца, но е взел предвид, че постановените по тях наказания не са включвали реално лишаване от свобода, а от такова тежко наказание ищецът е бил застрашен именно от незаконно повдигнатото обвинение. Ето защо няма противоречие между въззивното решение и решения № 226 от 16.12.2019 г. по гр. д. № 1821/2019 г. и № 18 от 24.7.2019 г. по гр. д. № 1849/2018 г. на III ГО, с които обезщетението за неимуществени вреди е намалено заради предишни присъди, по които ищците са изтърпели наказание „лишаване от свобода“. Не е налице принципно противоречие между въззивното решение и решение № 539 от 9.8.2010 г. по гр. д. № 1747/2009 г. на III ГО на ВКС, което е постановено при напълно различна фактическа обстановка.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по повдигнатите от касатора въпроси въззивното решение съответства на приложимата практика на ВКС, поради което касационно обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10209 от 4.3.2021 г., постановено по възз. гр. д. №1450 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение № 61 от 31.1.2020 г. по гр. д.№ 231 по описа за 2019 г. на Видинския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Р. Б. да заплати на М. П. М. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени в резултат от незаконно обвинение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: