О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1954

гр.София, 19.04.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 3695/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗАД Алианц България, чрез адв. М., срещу определение № 128/30.05.2023г., постановено по в. т.д.№ 179/22г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, с което е уважена частично молбата на дружеството по чл. 248 ГПК , като е изменено въззивното решение в частта за разноските и са присъдени такива в полза на ответника в размер на 3177 лева за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят възразява срещу приетото с атакуваното определение, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по НМРАВ, до който същото е намалено, предвид основателността на своевременно направеното от ищцата В. възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, е 3177 лева. Иска присъждане на разликата над 3177 лева до пълния размер на направените разноски от 4612,80 лева или уважаване изцяло на молбата по чл. 248 ГПК.

Насрещната страна по жалбата – ищцата В., чрез адв. Д., я оспорва с твърдението, че е приложима съответно разпоредбата на чл. 9, ал.1 НМРАВ и с оглед извършените от ответното дружество процесуални действия във въззивното производство не му се следват разноски над 3177 лева. Претендира присъждане на разноски за частното производство в размер на 400 лева.

Върховният касационен съд, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира частната жалба за неоснователна.

Жалбоподателят е ответник по спора и с оглед изхода на въззивното производство – първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част е потвърдено - му се следват разноските за въззивното производство, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Представил е доказателства за извършване на такива в размер на 4612,80 лева...