О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60664
София, 15.10. 2021 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 1259 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. И., чрез пълномощника му адв. Й. П. против решение № 260141 от 23.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 761/2020 г. на Окръжен съд Плевен, с което след частична отмяна на решение № 54/09.06.2020 г. на Районен съд Кнежа, постановено по гр. д. № 680/2019 г. е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Ф. И. ЕАД отрицателни установителни искове по чл. 439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че И. Х. И. не дължи сумата от 4 743,62 лв. – главница по договор за кредит, сумата от 108,88 лв. – разноски за държавна такса в заповедното производство и сумата от 304 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 71/2010 г. по описа на Районен съд Кнежа.
Ответната страна „Ф. И. ЕАД, чрез юрисконсулт Ц., в отговора на жалбата поддържа, че последната е недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като в конкретния случай всеки от отрицателните установителни искове е с цена под 5 000 лв. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр. първо ГПК съдебен акт.
Видно от исковата молба по делото, въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по гражданско дело, по което предмет на разглеждане са няколко обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК, всеки един от които е с размер, както следва: 4 743,62 лв. – главница по договор за кредит от 03.07.2008 г., 534,92 лв.– договорна лихва размер, 165,40 лв. - наказателна лихва, 108,88 лв. – разноски за държавна такса в заповедното производство и сумата от 304 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Цената на всеки от тези искове, определена съгласно чл.69, т.1 ГПК е до 5 000 лв. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, обжалваното въззивно решение, с което са отхвърлени исковете по чл.439 ГПК за вземанията за главница и за разноски, не подлежи на касационно обжалване. Предвид императивния характер на процесуалните разпоредби на чл.69, г.1 и чл.280, ал.3, т.1 ГПК, горните изводи не се променят от обстоятелството, че в диспозитива на първоинстанционното решение, размерите /респ. цената на исковете/ не са посочени отделно, а като сбор от всички вземания по издадения изпълнителен лист. Ето защо, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Предвид изхода на делото, съгласно чл.78, ал.8, вр. с ал.3 и чл.81 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество, претендираните от последното разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в минималния размера по чл.25, ал.1 НЗПП от 100,00 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. Х. И., чрез пълномощника му адв. Й. П. против решение № 260141 от 23.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 761/2020 г. по описа на Окръжен съд Плевен.
ОСЪЖДА И. Х. И., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2 - адв. Й. П. да заплати на „Ф. И. ЕАД, ЕИК[ЕИК], сумата от 100,00 лв. – разноски за касационното производство по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: