2№ 2617/19.09.2023 г.
Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3708 по описа за 2023 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е разпореждане № 2590/09.06.2023 г., с което Окръжен съд – Пловдив е върнал касационната жалба на Х. И. Й. срещу решение № 302/09.03.2023 г. по гр. д. № 2266/2022 г. с отказ за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение № 1572/09.12.2022 г. по същото дело.
Разпореждането се обжалва от Х. Й. с довод, че чл. 247, ал. 4 ГПК е нарушен, защото въззивният съд неправилно е приел, че основното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
В основното решение въззивният съд е посочил, че то не подлежи на обжалване (чл. 236, ал. 1, т. 8 ГПК). Съответно не е извършил действия по неговото съобщаване с връчване на преписи (чл. 7, ал. 2 ГПК).
На 30.01.2023 г. от Х. Й. постъпва акт, именуван „жалба“. В него жалбоподателят се оплаква, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК са немотивирани. Липсват и приложенията по чл. 284, ал. 3 ГПК. Поискана е и поправка на очевидна фактическа грешка. Развити са съображения, че основното решение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, защото е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв., като въззивният съд погрешно е посочил да е необжалваемо.
С решение № 302/09.03.2023 г. по гр. д. № 2266/2022 г. въззивният съд отказва да допусне поправката. Посочва, че това решение също е необжалваемо. Не го и съобщава.
С обжалваното разпореждане въззивният съд връща постъпила касационната жалба от Х. Й. срещу това решение. Мотивира се, че съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК, решението за поправката може да се обжалва по реда, по който се обжалва основното решение, а основното решение е необжалваемо. Касационната жалба срещу решението по чл. 247 ГПК също не отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК (касационните основания са бланкетни) и по чл. 284, ал. 3 ГПК (липсват приложения).
Настоящият състав намира, че въззивният съд е бил длъжен да администрира двете касационни жалби - срещу основното решение и срещу решението по чл. 247 ГПК, като даде указания за изправяне на техните нередовности, а не да връща която и да е от тях със съображения за недопустим предмет. И в двете жалбоподателят изразява несъгласие по въпроса за обжалваемостта на съответното решение. Въззивният съд го е решил отрицателно с отбелязванията, че и двете решения са необжалваеми. При постъпилите касационни жалби обаче въпросът се поставя в компетентност на Върховния касационен съд, след и ако се поправят техните нередовности. За това въззивният съд дължи съответните указания и срок (арг. чл. 285, ал. 1 ГПК), като счете за спазен срока по чл. 283 ГПК (арг. чл. 54 ГПК).
При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ОТМЕНЯ разпореждане № 2590/09.06.2023 г. по гр. д. № 2266/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив, който е длъжен да даде указания и срок за поправяне на касационните жалби от Х. И. Й. срещу основното решение и срещу решението по чл. 247 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.