О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1900

гр. София, 18.04.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 3750 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Д. Б. А., чрез своята майка и законен представител К. Х. А. и Б. А. А. против решение № 1695/31.03.2023 г., постановено по гр. д.№ 11611/2021 г. от СГС, ІІ“е“ състав.

Страните си оспорват взаимно жалбите с писмени отговори.

С обжалваното решение съдът е приел, че предявения отрицателен установителен иск е частично основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС.

Съдът е приел, че искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 6 250, 00 лв., представляваща издръжка за периода м. 08.2016г. – м.09.2018г., за който е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 286/2018г. по описа на ЧСИ Л., е основателен и следва да бъде уважен, тъй като в процесния период ищецът е изпълнявал задължението за издръжка в натура като е предоставял грижи за ненавършилото пълнолетие дете, което по същността си представлява нов факт по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК.

За неоснователно е прието оплакването за допуснати нарушения при кредитирането на показанията на свидетел, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 3 ГПК преклузията за доказателствени искания настъпва след съобщаването на страните на доклада по делото. Посочено е, че в действителност в срока по чл. 133 ГПК се...