О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60698

гр. София, 14.10.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 1924 от 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 878 от 26.02.2021 г., подадена от М. В. М., чрез адв. Н. Д., срещу въззивно решение № 18 от 15.01.2021 г. по в. гр. д. № 616/2020 г. на Окръжен съд – Перник в частта, с която е отменено решение № 989/20.07.2020 г. по гр. д. № 237/2020 г. на Районен съд – Перник в частта, с която е уважен предявеният от М. В. М. против „Асфалтинг“ ООД иск с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени в резултат на трудова злополука на 10.10.2017 г., настъпила в [населено място], на [улица], за разликата над сумата от 11 550,00 лв. до присъдения размер от 35 000,00 лв., и искът е отхвърлен за тази разлика.

Въззивното решение в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по предявения иск за сумата в размер от 11 550,00 лв., е влязло в сила като необжалвано.

Първоинстанционното решение в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 35 000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева, не е било предмет на въззивна проверка и е влязло в сила.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1/ „Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона?“; 2/ „Може ли съдът да приеме наличие на „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ в случаи, в които от работодателя не са били осигурени безопасни условия на труд чрез надлежен контрол и обезопасяване“?; 3/ „Има ли задължение съдът да изследва точното съотношение на приноса на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от пострадалия груба небрежност в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ и в зависимост от това да определи степента на съпричиняването на вредоносния резултат?“; 4/ „Необходимо ли е да е налице съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда дял в съпричиняването на вредоносния резултат?“. Във връзка с поставените въпроси се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и се изброяват следните съдебни актове, на които обжалваното решение противоречи: ППВС № 1/1953 г.; решение № 470 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 127 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 159 от 15.01.2016 г. по гр. д. № 251/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 290 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 15/2015 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 510 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 140 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 157 от 24.06.2014 г. по гр. д. № 6210/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 79/27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 291 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 25 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 252 от 30.09.2016 г. по гр. д. № 1364/2016 г. на ВКС, ІV г. о.

Ответникът по касационната жалба „Асфалтинг“ ООД, в писмен отговор чрез адв. А. С., излага съображения за недопустимост и неоснователност на същата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука с правна квалификация чл. 200 КТ.

Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е заемал длъжността „работник – поддръжка на пътища“ при ответника по силата на сключен трудов договор. На 10.10.2017 г. работникът е претърпял трудова злополука, призната за такава по надлежния ред, след което е бил временно нетрудоспособен за период от почти година.

Според въззивния съд спорно по делото е дали е налице съпричиняване от страна на ищеца, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение. Съдът е анализирал заключението на изслушаната по делото СМЕ, според което получените от ищеца увреждания в областта на пубиса, наложили оперативно, медикаментозно и рехабилитационно лечение, са причинили трайно затруднение на движенията на долните крайници и значителни болки и страдания. На ищеца е определена 20% трайна неработоспособност за тригодишен период, а същият за в бъдеще ще изпитва болезненост при промяна на атмосферните условия и ще е в невъзможност да повдига тежести и да ходи продължително. Въззивният състав е обсъдил и показанията на свидетеля М., от които се изяснява, че няколко месеца след инцидента ищецът не е можел да се обслужва без чужда помощ и са настъпили негативни промени в психиката му.

При така изяснената обстановка втората инстанция е определила размер на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД от 35 000 лв. След анализ на доказателствата съдът е обосновал извод, че ищецът е проявил груба небрежност и е съпричинил вредоносния резултат. Обосновал е извод, че приносът на пострадалия е 67 % и съгласно това е намалил размера на дължимото от ответника обезщетение на сумата 11550лв.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

Първият поставен от касатора въпрос е привързан към оплакванията му за неправилна преценка на доказателствата по делото и за необоснованост на решението на въззивния съд. В този смисъл въпросът изисква анализ на събрания доказателствен материал и оценка на направените от съда фактически и правни изводи, което не може да бъде извършено в настоящата фаза на производството, а само след евентуално допускане на въззивния акт до касационно обжалване.

Вторият въпрос, макар и свързан с решаващите изводи на въззивния съд относно съпричиняването на процесната злополука, не е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС. С. Р. № 159 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 251/2017 г. на ВКС, III г. о. за обезопасяване на работните места работодателят прилага система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които работодателят трябва да предприеме, за да осигури безопасни условия на труд, не изключва прилагането на чл.201, ал.2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, но наред с другите обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука. Обжалваното решение е постановено в съответствие с тези постановки – отчетено е както поведението на работодателя, така и на работника и на базата на констатираните нарушения и от двете страни съдът е направил самостоятелен извод относно степента на съпричиняване.

Касационното обжалване следва да се допусне по въпроса относно съответствието между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда дял в съпричиняването на вредоносния резултат – обобщение на въпроси 3 и 4 по изложението. Въззивният съд е дал разрешение, което следва да бъде проверено дали съответства на разрешенията в Решение № 290 от 18.11.2015г. по гр. д.№15/2015г. на ВКС, 4-то гр. о. и в Решение № 510 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на ВКС, IV г. о., поради което релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е осъществено.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 18/15.01.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 616/2020 г. по описа на Окръжен съд – Перник в частта, с която след частична отмяна на решение № 989/20.07.2020 г. по гр. д. № 237/2020 г. на Районен съд – Перник, предявеният от М. В. М. против „Асфалтинг“ ООД иск с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени в резултат на трудова злополука на 10.10.2017 г., настъпила в [населено място], на [улица], е отхвърлен за разликата над сумата от 11 550,00 лв. до сумата от 35 000,00 лв.

Държавна такса по жалбата на ищеца по чл. 200 от КТ не се дължи.

Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: