О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2742

София, 29.09.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело № 3778/2023 година

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба, подадена от „Гарант – ГС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез пълномощник адв. И. Б.-Ц., против определение № 8334 от 10.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 4476/2023 г. на СГС, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба вх. № 18-00-26/04.04.2023 г. срещу определение № 346/17.03.2023 г. на съдия по вписванията към Службата по вписванията - София, Агенция по вписванията, с което се отказва да се разпореди вписване на договор от 27.03.1996 г. по молба с вх. № 16498/17.03.2023 г. по описа на Службата по вписванията - София.

В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното определение и да се разпореди вписването на договор от 27.03.1996 г. за изкупуване на хале, барака, помощно помещение и прилежащ терен от 1950 кв. м., находящи се в [населено място], кв. Илиенци, [улица], обособена част от имуществото на „У. К. ЕАД – София, по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОП в имотен регистър, Служба по вписванията – София.

В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1.В случаите, когато предмет на акта, подлежащ на вписване, е част от имот съгласно чл. 200 ЗУТ, а не цял имат, кое е необходимото и достатъчно описание на реалната част, предмет на прехвърляне? 2.Необходимо ли е представяне на скица за конкретната реална част или е достатъчно представяне на комбинирана скица за пълна или частична идентичност, в която е отразено местоположението на имота, придружена от удостоверение за идентичност, издадено от правоспособно лице? 3.При необходимост от вписване на договор, сключен по време на действието на отменени закони, касаещ реална част, следва ли да бъде реализирана процедура за отразяване на имота в кадастралната карта или вписването може да бъде извършено на база на комбинирана скица за пълна или частична идентичност, в която е отразено местоположението на имота, придружена от удостоверение за идентичност, издадено от правоспособно лице? Твърди се наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, а именно: определение № 275 от 23.02.2023 г. по гр. д. № 4278/2022 г. на ІІ г. о., определение № 55 от 22.03.2019 г. по ч. гр. д. № 4369/2018 г. на І г. о. Посочено е, че в ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС ясно са разписани задълженията на съдията по вписванията и основанията за постановяване на отказ от вписване. Изложени са съображения за наличие на основанието и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочено е, че допускането до касационно обжалване е от значение за развитието на правото. Твърди се, че има неточно тълкуване на закона, като се изисква реалната част да бъде отразена като самостоятелен имот в ККИР, законът е непълен, поради което следва да бъде създадена практика по прилагането му, от която да се водят съдиите по вписванията и съдилищата, които проверяват оспорените актове.

Поставен е и процесуален въпрос: Длъжен ли е съдът в производството по чл. 577 ГПК да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани в охранителното производство доказателства и всички изложени в жалбата доводи и възражения, да изложи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема, и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение? Твърди се противоречие с практиката на ВКС, а именно: определение № 123 от 19.03.2018 г. по ч. гр. д. № 668/2018 г. на ІІІ г. о., решение № 36 от 24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ІІ т. о. и решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на І г. о.

В изложението алтернативно се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната касационна жалба и данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено следното:

С молба вх. рег. № 16498/17.03.2023 г. „Гарант – ГС“ ЕООД е поискало от Агенция по вписванията извършване на отбелязване на основание чл. 14 ПВ на следния акт: Договор за изкупуване на хале, барака, помощно помещение и прилежащ терен от 1950 кв. м., находящи се в [населено място], кв. Илиенци, [улица], обособена част от имуществото на „У. К. ЕАД – София по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОП/, с който купувачът закупува хале, барака, помощно помещение и прилежащ терен с площ от 1950 кв. м., находящи се в [населено място], кв. Илиенци, който имот молителя твърди, че е идентичен с поземлен имот с идентификатор 38134.1374.2004 от ККР на район Надежда. В молбата е посочено, че вписването се изисква от Столична община във връзка с процедура по уреждане на сметки по регулация. С молбата са представени нотариално заверени преписи от посочения акт – Договор от 27.03.1996 г.; заверени преписи от Заповед № РД-2196 от 25.03.1996 г.; заверени преписи на Информационен проект, комбинирана скица на имот 2004 и и УПИ VІІ-586,555, кв.1а, изработена от инж. В.; два броя удостоверения за данъчна оценка на терена; заверен препис от Нотариален акт № 68, том ІІ, рег. № 1787, дело № 278/1999 г.; Скица на сграда № 15-168572 от 14.02.2023 г., подписана с електронен подпис; Скица – копие на неодобрен кадастрален план, издадена на 06.05.1998 г.; скица на терена от 1995 г. в заверен препис. Като приложение към молбата е описана и вносна бележка за заплатена по сметка на Агенция по вписванията държавна такса в размер на 90.89 лева.

С определение № 346/17.03.2023 г. съдията по вписванията е приел, че представеният акт - договор, сключен по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОП /отм/ подлежи на вписване, съгласно чл. 4 ПВ и че е местно компетентен. Отказал е вписване, защото по преписката са представени данъчни оценки само за прилежащия терен, описан в договора, без такива да са представени за халето, бараката и помощното помещение, с оглед определяне на държавната такса за вписване по чл. 2 ЗДТАВ, а не било изрично посочено да се иска вписване само на акта по отношение на единия имот, за което не бил представен и препис – извлечение от акта, при спазване на изискванията на чл. 8, ал. 3 ПВ и чл. 570 ГПК. Отказът е мотивиран и с това, че не са представени скици от АГКК на описаните имоти, а съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията на същия в подлежащия на вписването акт, следва да се извършат съобразно данните по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР, а именно – идентификатор на имота, площ, адрес, граници, предназначение и т. н.

Въззивният съд е счел, че частната жалба е неоснователна. Приел е, че договорът, сключен по реда на чл. 35 ЗППДОП /отм/ се сключва в писмена форма и не е необходима нотариална форма, т. е. че договора е в нужната форма и подлежи на вписване. /чл.7 от Наредба за реда за изкупуване на предприятия и обособени техни части без търг или конкурс от лицата по чл. 35 ЗППДОП /отм/. Приел е, че за вписването не се дължат такси на основание чл. 35 ЗПСПК, защото тази норма е специална и следва да намери приложение и по отношение на договорите за приватизация, сключени по ЗППДОП /отм./. Затова не е споделен мотива на съдията по вписвания, че поради липса на представена данъчна оценки само за терена не може да бъде определена дължимата държавна такса за вписване на халето, бараката и помощното помещение. Не е споделено и разбирането на съдията по вписвания, че е следвало да се представи препис-извлечение щом се иска вписване на един от имотите и не е представена данъчна оценка на бараките. Като правилен е възприет аргумента на съдията по вписванията, че не е спазено изискването на чл. 6, ал. 3, изр. второ от Правилника за вписванията за прилагане на скица - копие от кадастралната карта, тъй като имота се намира в район с одобрена кадастрална карта. СГС се е позовал на чл. 77 ЗКИР, който изиска към молбата за вписване на акт, касаещ недвижим имот в район с одобрена кадастрална карта да се прилага скица - копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти. Изискването е въведено, за да се индивидуализира точно имота по акта, който ще се вписва и за да се съберат данните, които съгласно чл. 60 ЗКИР се вписват в част А на партидата. Подчертано е, че е задължение на молителя да представи доказателства за идентичност на имота по договора за приватизация и скицата - копие от кадастралната карта, издадена от СГКК, в която се отразява разположението на имота и пълната или частична идентичност на границите му съобразно данни от два или повече източници: кадастрална карта, кадастрални планове, регулационни планове, устройствени планове, защото съдията по вписванията не разполага с възможност да извършва проверка на идентичността, като събира доказателства в тази насока. Затова отказът на съдията по вписвания е потвърден.

В настоящия случая се иска вписване на договор за приватизация за реална част, която се твърди, че е от ПИ с идентификатор[ЕИК].2004. По делото не е представена скица от АГКК на този поземлен имот, респективно по преписката не е установено къде се намира реалната част от 1950 кв. м. от него. Представена е скица на сграда № 3 в този имот, която е с площ 718 кв. м. Тази скица не се отнася за недвижимия имот, за който се иска вписване – реалната част от ПИ с идентификатор[ЕИК].2004. Останалите скици са от 1995 г., т. е. не са актуални към момента, когато е поискано вписване, а и не са от КК. Комбинираната скица, изработена от инж. В. обединява графични данни от имот 2004 по кадастрален план и УПИ VІІ-586,555, кв.1а., т. е. тя не е извлечение от кадастралната карта и не съдържа данни от нея, т. е. не отразява ПИ с идентификатор[ЕИК].2004.

Обжалваното определение не е постановено в противоречие с цитираното от частният жалбоподател Определение № 55/22.03.2019 г. по гр. д.№ 4369/2018 г. на ВКС, тъй като видно от съдържанието му, по него е представена скица на имота, реална част от който е предмет на прехвърляне с акта, чието вписване е поискано. В настоящия случай не е представена скица от КК на поземления имот, от който реалната част е предмет на приватизационния договор, на който е поискано вписване, а е представена само скица на сграда, на която не е поискано вписване. Останалите представени скици не са актуални и не са извлечение от кадастралната карта.

Обжалваното определение не е постановено в противоречие с ТР № 7/2012 г., защото в правомощията на съдията по вписване е да следи за изчерпателното индивидуализиране на имота с актуална скица – чл. 6 ПВп.

Поради това, че не се констатира противоречие със съдебната практика по първата група въпроси, не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК предвид наличието на съдебна практика.

Съдията по вписване не е изискал реалната част, предмет на договора за приватизация да бъде заснета като самостоятелен имот, поради което въпросът не кореспондира на мотивите на отказа и на съда в обжалваният акт. Изискването за представяне на скица в чл. 6, ал.3 ПВп. не е поставено в зависимост от това дали се прехвърля цял имот или реална част, а в настоящия случай не са налице и изключенията, визирани в чл.6, а.4 ПВп. Напротив, текста препраща към чл. 60, т. 1-7 ЗКИР. В чл. 52 ЗКИР предвижда издаване на скица-проект от АГКК при прехвърляне на част от поземлен имот. В случая не е представена дори скица от КК на поземления имот, от който този по договора е част.

Предвид изложеното по формулираният въпрос за това необходимо ли е да се представи скица при искане за вписване на акт за реална част от недвижим имот е налице ясна правна уредба, изискваща индивидуализация на недвижимия имот, предмет на акта за вписване по одобрената кадастрална карта поне относно това в очертанията на кой имот се намира. Поради това, че не е представена скица на ПИ с идентификатор[ЕИК].2004, част от който се твърди, че е процесната реална част и предвид яснотата в правната уредба, не са налице хипотезите на допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Това основание е налице когато за разрешаване на правен спор се налага прилагане на правна норма или правен институт, които са с непълна или неясна правна уредба, по която няма съдебна практика, или когато е налице такава, но тя е противоречива или остаряла и се налага актуализирането й. Тези хипотези не са налице в случая.

По процесуалния въпрос, съдът също не корстатира обжалваното въззивно определение да е постановено в противоречие със съдебната практика. От изложеното относно мотивите е видно, че въззивната инстанция е обсъдила всеки от мотивите за отказа и е възприела един от тях, който съответства на правната уредба и не е в противоречие със съдебната практика. Несъгласието на касаторите с формираните от съда фактически и правни изводи, относими към правилността на определението, не могат да обосноват достъп до касация. Същите подлежат на преценка от съда, само ако касационното обжалване бъде допуснато. Следователно и по процесуалния въпрос не се допуска касационно обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, независимо от предпоставките по ал.1, съдебният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В конкретния случай въззивното определение е валидно и допустимо. Не се констатира и „очевидна неправилност“ на обжалваното определение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК тъй като закона не е приложен в неговия противоположен смисъл, не е приложен отменен закон, не са налице нарушения на основните начала на гражданския процес. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Затова не е налице основание за допускане на обжалването на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не са налице релевираните от жалбоподателя основания по чл.280, ал.1, т. 1 и по ал.2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8334 от 10.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 4476/2023 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 18-00-26/04.04.2023 г., подадена от „Гарант – ГС“ ЕООД, срещу определение № 346/17.03.2023 г. на съдия по вписванията към Службата по вписванията - София, Агенция по вписванията, с което се отказва да се разпореди вписване на договор от 27.03.1996 г. по молба с вх. № 16498/17.03.2023 г. по описа на Службата по вписванията - София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: