Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. М. ЧЛЕНОВЕ:С. А. М. П. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаС. А. по адм. дело № 830/2021

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Постъпила е молба от Г. А. от гр. В. Т. чрез адв. М. И. за изменение на решение № 7065/10.06.2021 г. по адм. дело № 830/2021 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение в частта за разноските, като на НАП вместо присъдената сума от 992,84 лв., бъде изменена на 881,36 лв. съобразно материалния интерес от 21 505,21 лв. съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които представляват 3/4 от минималния хонорар, определен съгласно чл. 8, ал.1, т.4 от цитираната наредба, който е в размер на 1 175,15 лв., както и разноските на Аврамов да са в размер на 1 431,33 лв.

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т. при ЦУ на НАП в депозирано писмено възражение (отговор) по реда на чл. 232 АПК чрез юриск. В. В. по подробни съображения счита, че претенцията на Г. А. за изменение на касационното решение в частта за разноските за неоснователна и да се остави без уважение.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

С решение № 7065/10.06.2021 г. по адм. дело № 830/2021 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение е оставена без разглеждане касационната жалба на Г. А. от гр. В. Т. срещу решение № 352/14.12.2020 г., постановено по адм. дело № 303/2020 г. по описа на Административен съд – гр. В. Т. в частта, с която е отменен РА № Р-04000419005520-091-001/04.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т. потвърден в същата част с решение № 66/28.04.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т. при ЦУ на НАП за установени задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 9 690,28 лв. и лихви на 10 413 лв. и е прекратено в тази част производството по адм. дело № 830/20201 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение. Със същото решение е отменено решение № 352/14.12.2020 г., постановено по адм. дело № 303/2020 г. по описа на Административен съд – гр. В. Т. в частта, в което е отхвърлена жалбата на Г. А. от гр. В. Т. против РА № Р-04000419005520-091-001/04.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т. потвърден в същата част с решение № 66/28.04.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т. при ЦУ на НАП за установени задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2 962,11 лв. и лихви 2 586,79 лв. В тази част вместо отменената част на първоинстанционното решение е постановено друго по съществото на спора, с което е отменен цитирания по-горе ревизионен акт за установени задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2 962,11 лв. и лихви 2 586,79 лв. като погасени по давност. Касационният състав е отменил решението в частта за разноските и е осъдил Г. А. да заплати на НАП направените разноски за двете съдебни инстанции в размер на 992,84 лв., а на Г. А. съобразно изхода на делото разноски в размер на 2 764,07 лв. В останалата част за определените задължения по чл. 35, ал. 6 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2010 г. първоинстанционното решение е оставено в сила.

Касационният състав на ВАС, Първо отделение е определил, съотв. присъдил разноските на страните по делото съобразно изхода на делото. Не е налице присъждане на разноски свръх петитум, като са присъдени на НАП разноски в размер на 992,84 лв., а не претендираните от Г. А. 881,36 лв. Съдът е съобразил изхода на делото, като в една част касационната жалба на Г. А. е оставена без разглеждане, в друга част е отменено първоинстанционното решение и е отменен ревизионния акт и е останала една част, в която е потвърдено първоинстанционното решение. Именно съобразно резултата пред касационния съдебен състав, са изчислени разноските на страните по делото (само в частта, в която първоинстанционното решение е отменено и е вместо него е постановено друго, с което е отменен ревизионния акт). Освен това налице е очевидна фактическа грешка от първостепенния съд, както и непроизнасяне в една част по жалбата срещу ревизионния акт, за които се дължи произнасяне от първостепенния съд по чл. 175 и чл. 176 АПК и присъждане на съответните разноски съобразно изхода на делото при това произнасяне и това изрично е постановено от касационния съдебен състав при връщане на делото първоинстанционният съд да се съобрази с тузи указания.

Неоснователно е искането в молбата за изменение по чл. 248 ГПК за намаляване размера на юрисконсултското възнаграждение, присъдено на НАП за двете съдебни инстанции с оглед разпоредбата на чл. 161, ал.1 ДОПК, поради което присъденото на НАП не следва да бъде в размер на 3/4, каквато е претенцията на Аврамов.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че молбата на Г. А. по чл. 248 АПК е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Г. А. от гр. В. Т. за изменение на решение № 7065/10.06.2021 г. по адм. дело № 830/2021 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение в частта за разноските. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Е. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. А. /п/ Мадлен Петрова