1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2252

София, 09.05. 2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.04.2024 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 3784/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. Р. М. и А. М. М., чрез адв. Р. Х., срещу решение № 85 от 13.06.2023 г., постановено по гр. д. № 93/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което след отмяна на решение № 42/23.02.2023 г., постановено по гр. д. № 279/2022 г. по описа на Районен съд - Момчилград, е признато за установено по отношение на ответниците Ф. Р. М. и А. М. М., че ищците Т. Р. М. и Е. Р. М. са собственици по давност на обособено самостоятелно жилище от 72.84 кв. м. със самостоятелен вход, състоящо се от две стаи и коридор, находящо се в източната половина на едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 146.75 кв. м., построена в УПИ- ...- ТКЗС, кв...., по частичен ПУП на [населено място], общ.Д., одобрен със Заповед № 369/ 07.03.1974г. на Председателя на ИК на ОНС - К., с площ от 600 кв. м. и на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт № 9, том 2, рег.№ 1679, н. д. № 209/05.08.2020г. до размера на обособеното самостоятелно жилище, описано по - горе.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

От ответниците по касационната жалбата Т. Р. М. и Е. Р. М., чрез адв. М. Ч., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Претендира се присъждане на разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от ищца по делото с правен интерес от обжалване на въззивното решение, което като постановено по иск за собственост върху недвижим имот, подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК без оглед цената на иска.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗС.

Ответниците са направили възражение за недопустимост на иска, тъй като спорът за собствеността е разрешен с влязло в сила решение № 105/09.11.2021г. по гр. д. № 401 от 2021г. по описа на Районен съд - Момчилград, с което е признато за установено по отношение на Т. Р. М., че Ф. Р. М. и А. М. М. са собственици на 1/2 ид. част от процесния недвижим имот, представляващ източната част от едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 140 кв. м., построена на основание учредено право на строеж върху държавен недвижим имот, представляващ УПИ ...- ТКЗС, кв... по частичен ПУП на [населено място] с площ от 600 кв. м. и Т. Р. М. е осъден да им предаде неоснователно владяната от него източна част от едноетажната масивна жилищна сграда.

Въззивният съд е счел иска за допустим, като е изложил мотиви, че няма тъждество между две дела, когато петитумът по двата иска е различен, дори да имат за предмет един и същ имот, а в случая петитумите са различни, като наред с това няма идентитет в страните /доколкото съпрузите не са задължителни другари/, както и липсва такъв и по отношение на имотите - ищците претендират установяване на права върху самостоятелен жилищен имот със застроена площ 72.84 кв. м. и със самостоятелен вход, а ответниците, които са били ищци по спора по чл.108 от ЗС, разрешен с влязло в сила решение, претендират собственост върху 1/2 ид. част, представляващ източната част от едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 140 кв. м. Съдът е прел също, че предявените искове са основани и на различни правопораждащи факти - ищците претендират настъпил факт на строителство, наследство и на давност, а ответниците - ищци по спора по чл.108 от ЗС, са претендирали собственост въз основа на отстъпено и осъществено право на строеж.

За да направи извод, че ищците са собственици на основание давностно владение и да уважи иска въззивният съд е приел за установено, че процесната едноетажна жилищна сграда е построена въз основа на отстъпено право на строеж на ответника Ф. М.. През 1975 г. е построено еднофамилно жилище от 4 стаи и коридор с един вход, но за семействата на двамата братя - ищеца Т. М. и ответника Ф. М.. Пръв в къщата заживял ответникът Ф. със съпругата си, а след като сключил брак там заживял и ищецът със съпругата си. Семейството на Ф. ползвало западната половина от 2 стаи и от коридора, а семейството на Т. - източната половина от 2 стаи и от коридора. Поради възникнали спорове братята решили реално да поделят къщата, което според св. М.С. станало през 1984-85 г., а според св. А.Е. през 1976-77 г. Ответникът Ф. М. сам построил тухлената стена на коридора и разделил сградата на две самостоятелни жилища, като така всеки от двамата братя получил по 2 стаи и коридор. Входът останал в частта на Ф. М. и той отворил самостоятелна входна врата на обособената като самостоятелно жилище част на брат му Т.. Всеки имал свой ключ за жилищната си част от 2 стаи и коридор. През 1989 г. Ф. М. със семейството си заминал за Турция, а през 1990 г. за там заминал и Т. със семейството. До 2012-2013 г. страните не са се връщали да живеят в къщата. След това първа пристигнала съпругата на Т.-ищцата Е. М., която започнала ремонтни дейности, а през 2015-2016 г. семейството на Т. се задържало по-дълго в България и извършило и по-голям ремонт. През 2017-2018 г. Ф. надстроил своята западна част от къщата с втори етаж, функционално свързан с първия чрез вътрешно стълбище. Съдът е посочил, че според всички свидетели страните продължават да живеят в Турция, като се завръщат в Българи през лятото за няколко месеца, като според свидетеля М.С. споровете им възникнали преди 3-4 години, когато е издаден и констативният нотариален акт, с който ответникът се легитимира като собственик на цялата сграда.

Съдът е изложил мотиви, че доколко не се установи твърденият от ответниците факт, че ищците са ползвали първоначално източната половина на едноетажната жилищна сграда, а в последствие обособеното самостоятелно жилище от 72.84 кв. м. на основание облигационно провоотношение - договор за наем, то трябва да се приеме за доказано твърдението на ищците, че от 1985г. те владеят самостоятелното жилище, отстъпено им без противопоставяне и доброволно от ответниците. Според въззивния съд много преди 2020 г., когато ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт и са започнали да се противопоставят на владението на ищците на процесния самостоятелен жилищен имот, по отношение на същия в полза на ищците е била изтекла десетгодишната придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение е налице поддържаното от касатора основание на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационното обжалване - вероятна недопустимост на въззивното решение, предвид на установеното, че с влязло в сила решение № 105 от 09.11.2021 г. по гр. д. № 401/2021г. по описа на Районен съд - Момчилград е уважен предявеният от Ф. М. и А. М. против Т. М. иск по чл.108 ЗС, като е признато за установено, че Ф. М. и А. М. са собственици на 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот, представляващ източната част от едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 140 кв. м., построена на основание учредено право на строеж върху държавен недвижим имот, представляващ УПИ ...- ТКЗС, кв.... по частичен ПУП на [населено място] с площ от 600 кв. м. и Т. М. е осъден да им предаде неоснователно владяната от него източна част от едноетажната масивна жилищна сграда.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 85 от 13.06.2023 г., постановено по гр. д. № 93/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.

ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 50лв.

УКАЗВА на касаторите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: