О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1479

Гр.София, 28.03.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.3788 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „В. Б. ЕАД срещу решение №.1922/13.04.23 по г. д.№.8484/22 на СГС, ІІ Жс., с което, след частична отмяна на реш.№.5507/30.05.22 по г. д.№.30137/21 на СРС, 159с., касаторът е осъден да плати на основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.82 ЗЗД 2250лв. обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение по допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги №.155984862010201638608062/20.10.16 /изразяващо се в редуциране на предоставен на ищеца обем „облачно пространство“ от 128 GB на 15 GB, вследствие на което от профила му са изтрити 68 750 снимки от периода 2004г.-2012г./, ведно със законната лихва, считано от 28.05.21 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна С. Ч. С. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е изяснено, че ищецът е сключил с ответника допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги №.1559848620102016-38608062/20.10.16, в което е договорено „включено облачно пространство 128 GB, предоставено от pCloud“, за конкретен телефонен номер с титуляр С. С. за 24 месеца, след изтичането на които договорът продължава действието си за неопределен срок; в горепосоченото пространство ищецът е съхранявал множество семейни снимки, медицински документи, обучения и книги; на 15.11.18 и 14.12.18 до телефонния номер, за който е договорено облачното пространство, от ответника са били изпратени съобщения, че до 15.12.18 абонатът следва да поднови достъпа в акаунта си чрез новосъздаденото приложение „pCloud za Vivacom“, за да продължи да ползва 128 GB облачно пространство и да запази файловете си от старото приложение; наред с това до е-мейл адрес /на съпругата на ищеца/ „ПиКлауд“ЕООД е изпратило съобщения от 13.11.18 и 18.12.18 на български език /че за да продължи да ползва предоставеното облачно пространство, абонатът следва да поднови достъпа си, като влезе с акаунта си в новото приложение - второто съобщение отворено на 03.06.19/ и от 29.12.18, 26.01.19 и 28.01.19 на английски език /видно от предоставения по делото официален превод на български език на същите, с тях потребителят се уведомява, че файловете, които надвишават безплатната му квота, ще бъдат преместени в кошчето, след което ще бъдат изтрити безвъзвратно - като само първото съобщение е отворено на 03.01.19/; впоследствие, на 26.02.19, поради бездействието на абоната, „ПиКлауд“ЕООД преместило и изтрило съхраняваната информация на произволен принцип, като заеманото облачно пространство е редуцирано от 128 GB на 15 GB.

При тези обстоятелства въззивната инстанция е приела, че сключеното между ищеца и ответника допълнително споразумение към Договора за електронни съобщителни услуги, с което е договорено „Включено облачно пространство 128 GB, предоставено от pCloud“, обвързва само страните по договора и следва да се тълкува съобразно чл.20 ЗЗД. Фактът, че ответната страна предоставя услугата въз основа на договореност между нея и „ПиКлауд“ ЕООД, е ирелевантен за ищеца, тъй като това е обстоятелство, което потребителят не е длъжен и не е могъл да узнае; в сключения договор между ищеца и ответника не е изрично, ясно и недвусмислено посочено, че услугата ще се предоставя от трето лице търговец, както и не са вписани индивидуализиращите го белези - а дори и при уговорка за обратното договорното правоотношение отново ще обвързва страните, посочени в него, и задължението за предоставяне на облачно пространство от 128 GB ще е на ответника. Същевременно за процесния договор, доколкото е сключен от ищеца в качеството му на потребител и от ответника в качеството му на търговец са приложими правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно чл.5 ЗЗП търговецът е длъжен да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя; когато се предоставя в писмена форма, информацията задължително трябва да е на български език, да е изразена в единиците на величините от Международната система единици S, да бъде вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема. В случая потребителят е следвало да бъде информиран за извършване на посочените действия във връзка с ползването на посоченото облачно пространство ясно, разбираемо и недвусмислено, както от търговеца-страна по сделката, така и от третото лице „ПиКлауд“, което фактически предоставя услугата. Това задължение не е било изпълнено. Въпреки положените усилия от страна на търговеца да уведоми своя потребител за предстоящите промени в предоставянето на услугата „128 GB облачно пространство“, той не е предал информацията по ясен, точен и недвусмислен начин съобразно изискванията на чл.5 ЗЗП. Налице са предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на ответника - установено е поведение, изразяващо се в неосъществяване на дължимия от длъжника резултат /предоставяне на услугата 128 GB облачно пространство/, вреда /изтриването на 113 GB информация от облачното пространство, което е довело до постоянен стрес, депресия, тревожност, безпокойство, безсъние и други негативни емоционални състояния у ищеца/, причинно-следствена връзка между вредите и поведението на ответника и вина /неполагане на дължимата грижа, която е грижата на добрия търговец, за ясно, точно и недвусмислено уведомяване на потребителя, че 113 GB информация от „облачното пространство“ ще бъдат безвъзвратно изтрити, в изпълнение на договорно задължение/. При това положение, прилагайки принципа за справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е съобразил комплексно горепосочените обстоятелства и причинените на ищеца болки и страдания, както и негативното отражение върху психиката му в резултат на изтриването на 113 GB семейни снимки, медицински документи, обучения и книги, съдът е приел, че дължимото обезщетение възлиза на 3000лв. Доколкото е намерил, предвид разпоредбата на чл.83 ал.1 ЗЗД, че и ищецът е съпричинил вредоносния резултат /макар и информиран по неясен начин, той е могъл да се свърже с търговеца и да получи информация, която да бъде ясна и разбираема за него/ и размерът на съпричиняването е 25%, след приспадане на съответната на последния сума е присъдил 2250лв. обезщетение.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка със следните въпроси, които твърди, че са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото: 1.“Налице ли е договор за предоставяне на цифрова услуга по смисъла на чл.1 ал.1 вр. с пар.6 т.2 б.“б“ ДР на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, в случай на договор за електронни съобщителни услуги, с който е уговорено търговец се задължава да предостави на клиент преференциални условия за ползване на услуга на трето лице? Какъв е неговият предмет и кои са страните по него?“; 2. „Какви са критериите за оценка дали едно уведомление „ясно, точно и недвусмислено“?“; 3. „Изпълнено ли е задължението на страна по договор за предоставяне на цифрова услуга - облачно пространство в определен обем, ако пространството се предоставя, но на различна от първоначалната платформа, и потребителят е уведомен предварително за технологичната промяна?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведеният от касатора въпрос не е бил предмет на обсъждане на въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви по него. Предвид изложеното той не е свързан с решаващата й воля, не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не би могъл да обуслови допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

Аналогичното важи и за втория въпрос. Той е общотеоретичен, хипотетичен и въззивният съд не е излагал изрични мотиви по него. Отделно от изложеното, доколкото се задава в контекста на правната норма на чл.5 ЗЗП, не се касае за непълна, неясна или противоречива разпоредба, каквато предполага хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК.

Третият въпрос предпоставя условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция – съдът не е приемал, че потребителят е бил надлежно /ясно, точно и недвусмислено/ уведомен предварително за технологичната промяна. Напротив, приел е, че ответникът не е положил дължима грижа - грижата на добрия търговец, за ясно, точно и недвусмислено уведомяване на потребителя, че 113 GB информация от „облачното пространство“ ще бъдат безвъзвратно изтрити. Предвид изложеното въпросът е неотносим, не е свързан с решаващата воля на съда и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 1200лв. платен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1922/13.04.23 по г. д.№.8484/22 на СГС, ІІ Жс.

ОСЪЖДА „В. Б. ЕАД да плати на С. Ч. С. 1200лв. /хиляда и двеста лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: