О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60353

София, 13.10.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 2099 /2021 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. С. против решение № 260024 от 23.02.2021 г. по гр. д.№ 8/2021 г. на Окръжен съд-Търговище, в частта, с която е потвърдено решение № 260091/18.09.2020 г. по гр. д.№ 2088/2019 г. на РС-Търговище, с което е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл. 33, ал.2 ЗС за допускане изкупуване при действително уговорената цена по сделката покупко-продажба, оформена с н. а. № .... г. на нотариус С. Г., вписана с АВп, с вх. № 3813, н. а. № .... г., с която И. М. Т. лично за себе си и като пълномощник на Н. С. Г. продават на А. М. А. самостоятелен обект с идентификатор .... жилище-апартамент, заемащ втори етаж от жилищната сграда, ведно с всички принадлежащи към този обект избени помещения и част от тавана, ведно с 1/2 ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата с идентификатор .... за сумата 41 000 лв.

В касационната жалба се прави общо оплакване за нарушение на материалния закон и за необоснованост на решението. Твърди се противоречие с решение № 59 от 18.06.2018 г. по гр. д.№ 2609/2017 г. на ВКС, ІІ гр..о.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като се твърди, че два формулирани въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въпросите са: 1. Съобразно действащият закон към 1967 г. възможно ли е построяване на сграда без да е учредено право на строеж? 2.При учредяване взаимно на право на строеж върху съсобствен парцел винаги ли възниква етажна собственост на построената сграда или страните могат да вложат различно съдържание на този договор.

Ответницата И. М. Т. оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като поставените въпроси не кореспондират на установеното по делото и не влияят на резултата от спора.

Ответникът А. М. А. не взема становище по касационната жалба.

По отношение на ищцата М. П. К., решението на РС е обезсилено и е прекратено производството, тъй като тя се е разпоредила със съсобствеността си през 1999 г.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

С н. а. № .... г. Г. С. Г. и М. И. Г. купуват дворно място от 360 кв. м. На 20.07.1962 г. Г. Сл.Г. умира и оставя за свои наследници съпруга М. и две деца – С. и В.. С н. а. № .... г. съсобствениците на дворното място М. Г. и наследниците на Г. Г. – М., В. и С. си учредяват взаимно право на строеж за отделни етажи от предвидената за застрояване сграда, като М. Г. получава правото на строеж за втори етаж, а останалите съсобственици заедно с П. К. – правото на строеж за първия етаж при уговорени съотношение на квотите за него. След построяване на сградата, собствениците на отделните етажи си поделят избите, които стават принадлежност към отделните обекти на собственост и разпределят общите части по предназначение – входове, стълбища и таванското пространство.

Със сделката, по отношение на която собствениците на първия етаж искат допускане на изкупуване с исковата молба, е продаден от наследниците на М. Г. втория етаж, ведно с принадлежащите към него мазета и общи части на трето лице А. М. А. за сумата 41 000 лв.

РС е приел, че е налице етажна собственост, а дворното място има обслужващо сградата предназначение и в този случай не се прилага чл. 33, ал.2 ЗС.

Въззивната инстанция е потвърдила решението със същите мотиви, като е отчела, че ищцата М. К. се е разпоредила с частта си от първия етаж, не е съсобственик към момента на предявяване на иска и поради това в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск, решението на РС е обезсилено, а производството по отношение на нея е прекратено.

Не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Съдържанието на правото на строеж включва правото да се построи сграда в чужд имот, респективно в съсобствено дворно място и суперфициара да стане индивидуален собственик на построеното в обема на учреденото му право на строеж. Възможността различни лица да са собственици на дворното място и на построената върху него сграда, т. е. да се изключи приращението, като способ за придобиване на вещни права, е уредена за първи път в ЗС – чл. 63 и следващи, в сила от 17.12.1951 г. Относно характера и съдържанието на правото на строеж има богата съдебна практика. /виж напр. мотивите към т.1 от ТР № 1/2011г. на ОСГК./ По поставените въпроси за съдържанието на правото на строеж не съществува противоречие в теорията и съдебната практика, поради което не е налице основание за допускане до касация.

Съществува богата съдебна практика и по чл. 92 ЗС и основанието за изключване на приращението, предвидено при учредено право на строеж по чл. 63 ЗС. По делото няма никакви доказателства, които да сочат на това, че не е учредено право на строеж. Напротив, доказано е взаимно учредяване право на строеж от съсобствениците, поради което втория въпрос е неотносим към доказателствата по делото и резултата по спора.

Неотносимо към настоящия спор е и цитираното в касационната жалба решение № 59 от 18.06.2018 г. по гр. д.№ 2609/2017 г. на ВКС, ІІ гр..о. С него е изведена от нормата на чл. 66, ал.2 ЗС безспорната в доктрината и съдебната практика постановка, че след реализиране правото на строеж, то се трансформира в право на собственост, но имплицитно в него се съдържа и правото на строеж за обекта, което означава, че ако обекта на собственост на суперфициара погини, той ще може да го построи отново в същия обем без отново да му се учредява правото на строеж, респективно, че ако той се разпореди с обекта на суперфиция, се разпорежда и с имплицитно съдържащото се в него право на строеж. Спорът по настоящото дело обаче не се отнася до тези въпроси и въззивното решение не противоречи на това решение.

По изложените съображения не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация И. М. Т. следва да се присъдят деловодни разноски за настоящото производство в размер на 300 лв.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260024 от 23.02.2021 г. по гр. д.№ 8/2021 г. на Окръжен съд-Търговище по касационна жалба, подадена от С. Г. С..

Осъжда С. Г. С. ЕГН- [ЕГН] да плати на И. М. Т. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: