Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове:

КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВАДИМИТЪР ПЪРВАНОВРУМЯНА ЛИЛО. М. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 1673/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК.

Образувано е по искане за отмяна на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) чрез процесуалния си представител юриск. Дуевски за отмяна на влязло в сила решение № 4635/06.07.2022 г., постановено по адм. дело № 6086/2019 г. по описа на Административен съд – София – град, което е оставено в сила с решение № 8424/21.08.2023 г. по адм. дело № 10073/2022 г. на ВАС, Трето отделение. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не били известни на КЕВР при разглеждането на делото. Като ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т.1 АПК се сочи решение по дело С – 279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС), а като нови доказателства по чл. 239, т. 1 АПК а се сочат решения на АССГ и на ВАС по сходни дела, описани в искането за отмяна и приложени към него. Подробни съображения, обосноваващи предявеното искане по чл. 239, т.1 и 4 АПК, са развити в същото, а в съдебно заседание то се поддържа от юриск. Дуевски и моли същото да бъде уважено, както и да се присъдят на КЕВР разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Електроразпределение Север“ АД – гр. Варна се представлява от адв. Н. Г., която оспорва искането по чл. 239, т.1 и т. 4 АПК и моли същото да се остави без уважение. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т.1 и 4 АПК, но разгледано по същество е неоснователно и следва да бъде отхвърлено поради следните съображения:

С решение № 4635/06.07.2022 г., постановено по адм. дело № 6086/2019 г. на Административен съд – София град (АССГ) е осъдена КЕВР по чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) да заплати на „Електроразпределение Север“ АД имуществени вреди в размер на 1 356 лв., причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № НП-201/30.01.2015 г. на председателя на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем КЕВР), която сума представлява разноски за адвокатска защита по нахд № 58/2016 г. на Районен съд – Русе, ведно с обезщетение за забава върху главницата от 1 356 лв. в размер на законната лихва, считано от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Установено е по делото, че с решение № 247/13.06.2017 г. по кнахд № 218/2016 г. на Административен съд – гр. Русе е отменено решение № 222/08.04.2016 г. по нахд № 58/2016 г. на Районен съд – гр. Русе и е отменено и посоченото по – горе НП.

С решение № 8424/21.08.2023 г. по адм. дело № 10073/2022 г. на ВАС, Трето отделение първоинстанционното решение на АССГ по исковото производство по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ като правилно е оставено в сила.

В искането за отмяна се сочи основанието по чл. 239, т. 1 АПК. По посочената разпоредба се допуска отмяна на влязло в сила решение като извънинстанционен съдебен контрол в случаите, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществени значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това означава, че въпреки процесуалната активност на страната тези нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства са останали неизвестни за него, но в същото време те са относими към предмета на спора и на крайния му резултат. В случая такива искателят не посочва и не представя.

Цитираното в искането за отмяна решение по дело С-279/09 на СЕС не представлява нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. В тази връзка следва да се посочи, че чл. 239, т. 1 АПК не съдържа хипотеза, според която може да се отмени влязло в сила решение на това основание при наличие на решение на СЕС, каквато възможност съществува по чл. 239, т. 6 АПК относно решение на Европейския съд по правата на човека, но и в този случай съответното решение трябва да е относимо към конкретния правен спор. Посоченото в искането за отмяна на решение по дело С-279/09 на СЕС има тълкувателен характер, но не може да бъде подведено под хипотезата на разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като решенията на СЕС са неотносими към нея, а посочената разпоредба не може да се тълкува разширително. Решенията на СЕС предвид, че са постановени по преюдициални запитвания могат да бъдат приложени с оглед съдебната практика, която създават по тълкуване на общностни правни норми и на тях следва да съответстват правните норми на националното законодателство, но не могат да бъдат основания за отмяна на влезли в сила решения на националния съд. Относно твърдението на искателя, че енергийното дружество е могло да осъществи защитата си, позовавайки се на решението на СЕС относно разрешения въпрос по конкретно преюдициално запитване за осъществяване на ефективна съдебна защита е приложимо и относимо при осъществяване на инстанционен съдебен контрол по подобни казуси, но не и по извънредния способ по чл. 237 и сл. от АПК.

По основанието по чл. 239, т. 4 АПК искателят се позовава на съдебна практика, посочена по-горе по сходни казуси, но те не могат да се подведат под правната норма на чл. 239, т. 4 АПК. Решенията, които се сочат в искането не противоречат на решението, чиято отмяна се иска, поради което не е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК. Тази правна норма изисква две противоречиви решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, а между посочените в искането за отмяна и решението, чиято отмяна се претендира липсва пълно тъждество. Само при наличие на пълно тъждество на решенията по чл. 239, т. 4 АПК следва да се отмени неправилното от тях, за да може да се преодолее противоречието, допуснато с постановяване на две противоречиви решения.

Останалите оплаквания не са свързани с производството по чл. 237 и сл. от АПК, каквото е настоящото производство, а с касационният контрол по чл. 208 и сл. от АПК.

С оглед изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че искането по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК като неоснователно на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да бъде отхвърлено.

Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Н. Г. – процесуален представител на "Електроразпределение Север" АД, на същото дружество следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 1 200 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК на Комисия за енергийно и водно регулиране – гр. София за отмяна на влязло в сила решение решение № 4635/06.07.2022 г., постановено по адм. дело № 6086/2019 г. по описа на Административен съд – София – град, което е оставено в сила с решение № 8424/21.08.2023 г. по адм. дело № 10073/2022 г. на ВАС, Трето отделение.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране – гр. София да заплати на „Електроразпределение Север“ АД – гр. Варна направените за настоящото производство разноски в размер на 1 200 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. Х. п/ Д. П. п/ Р. Л. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ