Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Р. Членове: АГЛИКА А. С. при секретар И. К. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 1717/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. А., чрез адв. Р. Р., против решение № 451/18.12.2023 г., постановено по адм. дело № 456/2023 г. по описа на Административен съд–С. З. с което е отхвърлен искът му против Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр. Габрово за присъждане на обезщетение за причинени му имуществени и неимуществени вреди.
Касаторът, чрез процесуалния му представител, твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на исковата молба. Иска отмяна на решението и уважаване на исковата молба в пълния ѝ предявен размер. Претендира разноски.
Ответната страна – Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ гр. Габрово, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.
Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице сочените касационни основания.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена исковата молба на Я. А. против ОДМВР Габрово за присъждане на обезщетение както за имуществени вреди в размер на 1551,31 лева, така и за неимуществени вреди също в размер на 1551,31 лева, причинени му от незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 22-0360-000039 от 29.04.2022 г., издадено от Началник РУ Трявна при ОДМВР гр. Габрово, ведно с лихва за забава, считано от 08.12.2022 г. (датата на връчване на НП) до датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
От фактическа страна съдът установил, че с НП № 22-0360-000039 от 29.04.2022 г., издадено от Началник РУ Трявна при ОДМВР гр. Габрово, на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. първо от Закона за движението по пътищата, на Я. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и отнемане на 8 контролни точки за извършено на 21.03.2022 г. в гр. Трявна нарушение. Анастасов оспорил НП, в следствие на което с решение № 8/15.03.2023 г., постановено по АНД № 1/2023 г. по описа на Районен съд Трявна, същото е отменено. Решението на съда е влязло в сила на 07.04.2023 г.
Посочено е, че Анастасов обосновава претенцията си за имуществени вреди като пропуснати ползи (неполучени доходи) за: - времето, когато бил спрян и му била извършена проверка на 21.03.2022 г. в гр. Трявна; - за времето, което му отнело връчването на АУАН и НП в Първо РУ към ОДМВР гр. С. З. съответно на 12.04.2022 г. и на 08.12.2022 г.; - времето, нужно му за обжалването на НП по съдебен ред. Я. А. определил иска си за имуществени вреди в размер на дохода му за 1 ден – 1551,31 лева, т. е. 1/365 от годишния му доход, възлизащ на 566 229,44 лева.
В същия размер е определен и искът му за неимуществени вреди – 1/365 от годишния му доход, а именно 1551,31 лева, изразяващи се в причинено неудобство, стрес, изнервеност, тревожност и неприятно усещане от загубата на време във връзка с незаконното административно обвинение, което можел да посвети на работата си и/или на семейството си, както и от това, че трябвало да обяснява на адвоката си какво и как се е случило.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани освен писмени, и гласни доказателства от един свидетел, който дал данни за емоционалното и психическо състояние на Анастасов след съставянето на АУАН до отмяната на НП.
От правна страна съдът приел, че по делото е доказана само първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразното НП, отменено по съответния ред. Прието е, че Я. А. претендира имуществена вреда под формата на пропусната полза - неполучени доходи през времето, когато е бил спрян, съответно му е извършена проверка на 21.03.2022 г., връчено му е АУАН и НП в Първо РУ към ОДМВР гр. С. З. съответно на 12.04.2022 г. и на 08.12.2022 г., както и обжалването на НП по съдебен ред, която вреда обаче той не е успал да докаже. По делото не е установено, че Анастасов е понесъл загуби, под формата на пропуснати ползи, поради ангажираността му във връзка с извършената му проверка, последващото връчване/получаване на АУАН и на НП в гр. С. З. и обжалването на НП по съдебен ред. Посочено е, че на обезщетяване подлежат само реалните вреди, но не и предполагаемите и хипотетични такива, поради което искането за присъждане на имуществени вреди е недоказано и неоснователно.
По отношение на претендираните неимуществени вреди административният съд приел, че и в тази част исковата молба е неоснователна. Посочено е, че от свидетелските показания действително е установено, че Анастасов е бил напрегнат и раздразнителен. Това му състояние обаче не може да бъде определено като пряка и непосредствена последица от образуваното и водено против него административно-наказателно производство, в частност – като произтичащо от загубата на време във връзка с незаконното административно обвинение, което можел да посвети на работата си и/или на семейството си, още повече че от показанията на свидетеля по делото е установено, че Анастасов се е притеснявал от това какво би се случило при следваща проверка и че при последващо нарушение на ЗДвП могат да му отнемат още контролни точки, евентуално да му отнемат СУМПС. Посочено е, че емоционалният и психически дискомфорт на Анастасов е обусловен от предполагаемо бъдещо събитие, което би затруднило живота му, но което всъщност е изцяло под контрола на касационния жалбоподател – в зависимост от това дали спазва правилата за движение по пътищата.
Така в заключение е прието, че Я. А. не е успял да се справи с доказателствената тежест по закон и не е успял да докаже наличието на понесени както имуществени, така и неимуществени вреди от незаконосъобразното НП, поради и което исковата молба е отхвърлена изцяло.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е разгледал възраженията на страните и е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон. Не са налице сочените касационни основания. Настоящият състав споделя мотивите на съда, поради и което не счита за нужно да го приповтаря, а следва да направи препращане към тях.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. ОДМВР гр. Габрово.
Доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Споделя се заключението на съда, че в процесния случай не е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразното Наказателно постановление (НП) № 22-0360-000039 от 29.04.2022 г., издадено от Началник РУ Трявна при ОДМВР гр. Габрово. Първоинстанционният съд е обсъдил твърдените от Анастасов обстоятелства, на които се основават предявените искове и е изложил мотиви относно фактическите си установявания. При установената по делото фактическа обстановка съдът е извел правилен краен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост, съответно неправилност на обжалваното решение.
Вредата съставлява накърняване на защитимо от закона благо. Отговорността в такъв случай се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото лице. При условие, че липсват каквито и да е доказателства за настъпването на вредите, правилно искът за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, поради ангажираността на Анастасов във връзка с извършената му проверка, последващото връчване/получаване на АУАН и на НП в гр. С. З. и обжалването на НП по съдебен ред, е отхвърлен от съда като неоснователен и недоказан. С. Т. решение № 3 от 13.01.2023 г. по т. д. № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Това означава, че за да е основателен искът, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага. Твърдението за пропуснатата полза при искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на ищеца би се намирало, ако вредоносният акт не беше настъпил. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Касаторът не е доказал, че в причинна връзка с отмененото Наказателно постановление № 22-0360-000039 от 29.04.2022 г., издадено от Началник РУ Трявна при ОДМВР гр. Габрово, е лишен от възможността да работи или да прекара време със семейството си, като това съответно възлиза в размер на 1551,31 лева, т. е. 1/365 от годишния му доход, възлизащ на 566 229,44 лева. Следва да се посочи, че в процеса не става ясно по каква причина проверката, връчването на НП и АУАН, са причинили на Анастасов имуществени вреди и невъзможност да работи или прекара време със семейството си, още повече пък и съдебното оспорване на НП, по повод на което е имал ангажиран адвокат. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че пропуснати ползи не са доказани.
Правилен е изводът на съда и за недоказаност на иска за присъждане на неимуществени вреди в размер на 1551,31 лева, т. е. 1/365 от годишния доход на Анастасов, възлизащ на 566 229,44 лева. Изводите на съда са формирани на база анализ на всички факти по делото, при съобразяване доводите и възраженията на страните. Както правило е посочено, обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които следва да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Твърденият от ищеца като понесен вредоносен резултат не се презюмира, а следва да бъде безспорно доказан. Именно поради това вредите следва да се установят с конкретни факти, а не с общи твърдения, още повече както е в конкретния случай – притеснения във връзка с едно бъдещо, евентуално събитие. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от свидетелските показания се установява, че притесненията на Анастасов са свързани с това, че при следващо нарушение на ЗДвП ще му бъдат отнети още точки и така ще се стигне до отнемане на СУМПС. Следователно, касае се за психически дискомфорт от едно евентуално, бъдещо събитие, което би имало негативен оттенък спрямо Анастасов, и всичко това при условие, че той не спазва Закона за движение по пътищата. Тоест – ако касационният жалбоподател спазва правилата и закона, то за него няма да настъпят негативни последици. Именно поради това, на обезщетяване подлежат само реалните вреди, но не и предполагаемите и хипотетични такива.
В случая от показанията на разпитания свидетел действително се установява, че в резултат на НП Анастасов е претърпял емоционални несгоди, но същите не са в такава степен, че да бъдат основание за присъждане на неимуществени вреди. Също така, следва да се посочи и че НП е с наложена имуществена санкция от 20 лева, което е в изключително нисък размер и съответно нереално звучи твърдението на Анастасов, че в следствие именно на НП е понесъл толкова сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес и тревожност.
Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е отхвърлил иска на Я. А. за присъждане на имуществени и неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против ОДМВР гр. Габрово. Изложени са логически обосновани и съобразени с фактите и материалния закон мотиви, които следва да бъдат споделени от касационната инстанция. Съдебното решение, като правилно, следва да бъде ставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 451/18.12.2023 г., постановено по адм. дело № 456/2023 г. по описа на Административен съд–С. З.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ИВАН РАДЕНКОВ
секретар:
Членове:
/п/ А. А. п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА