№ 4373/29.09.2025 г.Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3322 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба на М. Х. М. за отмяна на решение № 324/11.11.2024 г. по гр. д. № 484/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Според молителя, изложените от него доводи и твърдения покриват основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2 и 5 ГПК.

Ответникът по молбата М. Б. Н. възразява, че е с недопустим предмет. Претендира разноски.

Настоящият състав намира, че задължителното действие по чл. 130, ал. 2 ЗСВ има изходната позиция, проведена в т. т. 3, 4 и 6 ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. 7/2014 г. ОСГТК на ВКС. Според нея, на отмяна пред Върховния касационен съд по реда и основанията в глава ХХIV ГПК подлежат само съдебното решение, което поражда сила на пресъдено нещо, и влязлото в сила определение по чл. 233 ГПК, което има сходни последици със силата на пресъдено нещо.

Решението, чиято отмяна се иска при сочените основания по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2 и 5 ГПК – така както ги разбира молителят, е по чл. 240, ал. 1 ГПК. С него въззивният съд е оставил без уважение молбата на М. М. за отмяна на неприсъственото решение № 978/09.11.2023 г. по гр. д. № 2346/2023 г. на Районен съд – Стара Загора. Производството и основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК са специални спрямо производството и основанията по чл. 303 и чл. 304 в глава ХХIV ГПК. Решението по чл. 240, ал. 1 ГПК на въззивния съд обаче както и решението по чл. 303 или чл. 304 ГПК...