О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4369
София,29.09.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4208 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 4011 от 04.07.2024 г. по в. гр. д. № 4723/2022 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 20176662/25.08.2021 г. по гр. д. № 12843/2018 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлена възлагателната претенция по чл.349, ал.1 ГПК на Е. Г. М. и е постановено изнасяне на делбения имот на публична продан.
Въззивният съд е приел, че делбеният имот е придобит преди сключване на брака между страните. Една от кумулативно изискуемите предпоставки за възлагане на неподеляемо жилище в хипотезата на чл.349, ал.1 ГПК е то да е било придобито в режим на съпружеска имуществена общност. Тази предпоставка в случая отсъства. Нормата на чл.349, ал.1 ГПК е императивна и не може да се дерогира по съгласие на страните. Затова имотът следва да се изнесе на публична продан.
Прието е, че в случая са без значение изложените доводи относно правата на детето. Задължението на родителите за осигуряване на жилище не може да рефлектира върху разрешаване на имуществени отношения между самите родители (съсобственост), възникнали преди сключване на брака. Правата на детето са защитени по друг ред от СК, включително чрез разпоредбата на чл. 57, ал.1, изр.2 СК.
Срещу въззивното решение, в частта по начина на извършване на делбата, е подадена касационна жалба от Е. Г. М..
Жалбоподателката поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
1. Възможно ли е уважаване на възлагателна претенция по чл.349, ал.1 ГПК на имот, който е жилище и е неподеляем, в полза на упражняващия родителски права съсобственик, при наличието на изрично съгласие на другия съсобственик, макар да не е налице един от елементите на фактическия състав на възлагането;
2. Делба, поискана от единия родител, относно имот - семейно жилище, в което живее непълнолетното му дете, представлява ли упражняване на родителска отговорност по смисъла на чл.1, § 1, б.“б“ от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. /отм., сега заменен с Регламент /ЕС/ 2019/1111/, при условие, че ползването на жилището е предоставено на другия родител, упражняващ родителските права, а правото на упражняване на родителските права включва по-специално правото да се определи мястото на пребиваване на детето;
3. Критерият „най-добър интерес на детето“ следва ли да се използва стеснително и да намира приложение единствено и само в делата за развод и родителски права, или има значение и в други отрасли на правото, включително в делата за делба, когато ползването на семейното жилище е присъдено на отглеждащия родител до 18 г. възраст на детето и същото няма друг имот, в който да се премести след публичната продан. Вписването на съдебното решение в имотния регистър съгласно чл.57, ал.1, изр.2 СК достатъчна защита ли е за интересите на детето при изнасяне на имота на публична продан в делото за делба;
4. Делбата на семейно жилище, предоставено на единия съпруг с бракоразводно решение, в хипотеза на съсобственост върху него между двамата съпрузи и изнасянето на семейното жилище на публична продан противоречи ли на правото на семеен живот на детето съгласно чл.8 ЕКПЧОС и на защита на висшите интереси на детето, съгласно чл.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето и чл.24 от Хартата на основните права на ЕС;
5. Как се отнася задължението на родителите да осигурят жилище на детето/съгласно препоръките на Европейската комисия и Конвенцията на ООН за правата на детето за осигуряване на „жилищни условия и гарантиране на безопасна и сигурна среда на детето“/ и предоставянето от бракоразводния съд на правото на ползване на отглеждащия родител до навършването на 18 г. възраст на детето, спрямо правото на съсобственика-родител да иска делба на съсобствени имот. Това не обезсмисля ли изобщо клаузата на чл.56, ал.5 СК за защита на интересите на детето, още повече, когато детето е с физически увреждания и висока степен на инвалидност, какъвто е настоящият случай;
6. Допустимо ли е да се прекъсне ползването на семейното жилище преди 18 г. възраст на детето, без да се изследва най-добрия му интерес, без да се съберат доказателства дали детето и отглеждащият родител имат друг имот, в който да се преместят, или остават на улицата.
По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, по втория – с решение на Съда на ЕС /трети състав/ от 06.10.2015 г. по дело С-404/14. По останалите въпроси се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Жалбоподателката иска от ВКС да отправи преюдициално запитване на основание чл.628 ГПК до Съда на ЕС за тълкуване на чл.24 от Хартата на основните права на ЕС и чл.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето относно защита на правата на детето по делата за делба.
Ответникът в производството В. Т. Г. оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно. Подробно мотивира становището си.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
На първо място следва да се посочи, че не са налице законовите предпоставки за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС. Съгласно чл.628 ГПК такова запитване се отправя, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Както се приема в определение № 114 от 29.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 247/2016 г., II т. о. и цитираната в него практика, отправяне на запитване по чл.628 ГПК се извършва само когато разпоредба от правото на ЕС или акт на негов орган е от значение за правилното решаване не делото, т. е. преюдициалното запитване трябва да има пряко отношение към предмета на делото. В настоящия случай предмет на делото е иск за делба на съсобствен имот в България, бивше семейно жилище, между лица, които са български граждани, и към този тип обществени отношения правото на ЕС няма никакво отношение, включително и в частта, вменяваща задължение на родителите да осигурят жилище на детето.
Не са налице поддържаните от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване.
Въпрос № 1 отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не е налице соченото противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК между обжалваното решение и ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК. В т.5 на тълкувателното решение е прието, че непълнолетието на родените от брака деца като юридически факт и материалноправна предпоставка за възлагане по чл.288, ал.2 ГПК /отм., сега чл.349, ал.1 ГПК/ следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция, а в т. 6 е прието, че съдът може да извършва възлагане по чл.288, ал.2 ГПК /отм., сега чл.349, ал.1 ГПК/ в полза на бивш съпруг, когато същият упражнява правата по чл.128, ал.3 СК. Никъде обаче в тълкувателното решение не е дадено тълкуване, според което съдът може да извършва възлагане по чл.288, ал.2 ГПК /отм., сега чл.349, ал.1 ГПК/ и без да са налице материалноправните предпоставки на посочената разпоредба, стига другият бивш съпруг и съделител да е съгласен с това. Ако и двамата бивши съпрузи са съгласни общото жилище да остане за в бъдеще в собственост на един от тях, те биха могли да оформят волята си в спогодба, която да бъде одобрена от съда. Те не са обвързани от никакви законови условия за формиране на такава воля. В случая обаче съдебна спогодба не е сключена и затова съгласието на другия бивш съпруг и съделител жилището да остане в собственост на жалбоподателката е ирелевантно за изхода на делото. Липсата на противоречие между въззивното решение и посоченото от жалбоподателката тълкувателно решение на ВКС препятства възможността за допускане на касационно обжалване по първия въпрос.
Не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.2 ГПК между въззивното решение и посочената практика на С. по втория въпрос. Решение на Съда на ЕС /трети състав/ от 06.10.2015 г. по дело С-404/14, на което се позовава жалбоподателката, се занимава с въпроса дали определянето на териториално компетентен съд, който следва да одобри договор за делба на наследство, сключен от особения представител на ненавършили пълнолетие деца за тяхна сметка, представлява мярка, свързана с упражняването на родителската отговорност по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Регламент /ЕО/ № 2201/2003. В решението се дава положително тълкуване по този въпрос. В настоящия случай обаче такъв въпрос въобще не се поставя и затова посоченото решение на С. е неотносимо към спора по настоящото дело и не обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Останалите четири въпроса, които жалбоподателката свързва с основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, са продиктувани от виждането, че при делба на съсобствено жилище между бивши съпрузи съдът следва да възложи жилището на този съпруг, на когото брачният съд е предоставил упражняването на родителските права, независимо от другите предпоставки на чл.349, ал.1 ГПК, тъй като интересите на детето/децата налагат това. Това виждане обаче е в пълно противоречие както с правната уредба на делбата в Гражданския процесуален кодекс, така и с правната уредба на последиците от развода, съдържаща се в Семейния кодекс. При развод между съпрузи съдът е длъжен да следи за интересите на децата, но правомощията му в тази насока са изрично уредени в закона. Той е длъжен служебно да следи за интересите на децата, когато в рамките на производство за развод при разстройство на брака утвърждава споразумение по чл.49, ал.4 СК относно последиците от развода – чл.49, ал.5 СК, както и когато утвърждава споразумението за развод по взаимно съгласие – чл.51, ал.2 и 3 СК. Рамките, в които съдът може да следи за интересите на децата, са очертани в Семейния кодекс. На първо място това е когато определя кой ще упражнява родителските права след развода – съгласно чл.79, ал.4 СК съдът преценява възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. И на второ място съдът преценява интересите на децата при произнасянето по въпроса кой от бившите съпрузи ще продължи да ползва семейното жилище – чл.56 СК. Защитата на интересите на децата се осъществява и от разпоредбата на чл.57, ал.1 СК, която урежда възможността за вписване на решението по чл.56, ал.1, 2, 3 и 5 СК, с което се предоставя ползването на семейното жилище, като вписването има действието по чл.237, ал.1 ЗЗД. Тази разпоредба е разяснена в практиката на ВКС. Така в решение № 60165 от 4.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2046/2021 г., I г. о., е прието следното: „Съгласно изричната разпоредба на чл.57, ал.1 СК във всички случаи на предоставяне на семейното жилище за ползване на единия съпруг по силата на съдебното решение по чл.56 СК възниква наемно отношение между собственика на жилището като наемодател и съпругът, на когото е предоставено ползването като наемател. За да защити интересите на съпруга-наемател срещу последващо прехвърляне на жилището от собственика, законът дава възможност за вписване на решението по чл. 56 СК в имотния регистър, като придава на това вписване действието по чл.237, ал.1 ЗЗД - вписването прави наемното отношение противопоставимо на последващите приобретатели за целия срок на ползване. В хипотезата на чл.56, ал.2 и 3 СК вписването на решението за предоставяне на ползването на семейното жилище охранява и интересите на ненавършилите пълнолетие деца, родителските права по отношение на които са възложени за упражняване от съпруга-несобственик, тъй като до навършване на пълнолетие те живеят заедно с него и промяната на местоживеенето на този родител води и до промяна на местоживеенето на непълнолетните деца“. От своя страна чл.349, ал.1 ГПК дава защита на интересите на децата, като предвижда възлагане на семейното жилище на родителя, който упражнява родителските права, но само ако са налице и другите предпоставки на тази правна норма. Посочената правна уредба, разяснена и в практиката на ВКС, дава отговор на поставените от жалбоподателката въпроси, което изключва възможността те да послужат като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Защитата на интересите на децата не може да надхвърли рамките на уредбата в Семейния кодекс и да засегне други обществени отношения, уредени в други закони – ЗС, ГПК, както и предмет на защита от Конституцията на Р. Б. каквито са собствеността и произтичащите от нея права и задължения. По-специално българското законодателство не може да се тълкува в смисъл, че при делба на съсобствен имот, бивше семейно жилище, възлагането по чл.349, ал.1 ГПК може да се осъществи при други предпоставки, различни от уредените в посочената правна норма. Освен това защитата на интересите на детето, съдържаща се в ЕКПЧОС и Конвенцията на правата на детето, няма пряко отношение към делбата на съсобствено жилище, която се извършва между родителите, дори и в хипотеза, когато при развода ползването на семейното жилище е предоставено на родителя, на когото са възложени родителските права.
При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски в размер на 700 лв. по договор за правна защита и съдействие от 05.10.2024 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на чл.24 от Хартата на основните права на ЕС и чл.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4011 от 04.07.2024 г. по в. гр. д. № 4723/2022 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е. Г. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на В. Т. Г. от [населено място], ЖК „Д. I“, [жилищен адрес], сумата от 700 лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: