Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: ИВАН РА. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията И. Р. по административно дело № 1957/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез юрк. В. В., против решение № 237/09.01.2024 г., постановено по адм. дело № 4871/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Посочва се, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство.

Ответните страни – инж. М. И. и инж. А. И. - инспектори в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Ю. Б. към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуален представител Е. З., с писмено становище оспорват касационната жалба като неоснователна и молят обжалваното решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура, писмено и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ) против предписание, издадено на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, обективирано в раздел V, т. 2 от Констативен протокол № 01-01-45/07.03.2023 г. на инспектори в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ - Ю. Б. към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор ([Фирма 2]), като също така в полза на[Фирма 2] са присъдени разноски в размер на 100 лева. за представителство на всеки от ответниците.

От фактическа страна по делото е установено, че при извършена проверка на дата 07.03.2023 г. от страна на длъжностни лица към РО НЯСС Ю. Б. на язовир „Жижево 48“ /Валчевица 48/, находящ се в землището на с. Жижево, общ. Сатовча, обл. Благоевград, който язовир е собственост на ДПУСЯ, е констатирано, че следва „Да се възстанови геометричния профил на въздушния откос“, като е определен срок до 20.02.2023 г.

Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че жалбата е неоснователна. Установил е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във вр. чл. 190а, ал. 1 ЗВ, в съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 1 АПК, при спазване на установената форма, с посочване на фактическите основания за постановяване на предписанието и при изясняване на обстоятелствата по случая. Разглеждайки спора относно компетентността на издателя на акта, административният съд е посочил, че по делото са приложени съответните заповеди на председателя на[Фирма 2], по силата на които съответните експерти към РО НЯСС Ю. Б. област Благоевград, притежават компетентността да издават предписания относно предприемането на мерки за осигуряване на изправното техническо състояние на язовирните стени. В оспореното решение на АССГ съдът е установил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в установената форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазени са изискванията на материалния закон. Предписанията не противоречат и на целта на закона.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се направи препращане към същите като цяло.

Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод издаденото на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите предписание, обективирано в раздел V, т. 2 от Констативен протокол № 01-01-45/07.03.2023 г. на инспектори в РО НЯСС Ю. Б. към[Фирма 2].

Неоснователни са доводите на касатора, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол № 01-01-45/07.03.2023 г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ - длъжностни лица. С. З. № А-776/22.12.2021 г. на председателя на[Фирма 2], която е приложена към делото, са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта /т.19 и т.23/, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на[Фирма 2] или оправомощените от него длъжностни лица да имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние.

Вярно е, че съдът се е позовал на неактуална наредба, като действащата към момента наредба, която урежда приложимата към настоящия случай материя е Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние приета с Постановление № 12 на Министерски съвет от 28.02.2020 г. Като чл. 54 от Наредбата постановява, че „собственикът съгласно чл. 7 осигурява безопасна работа на язовирите, като: 1. изпълнява програмата за технически контрол и спазва инструкциите за експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях; 2. извършва експлоатация и ремонт на язовирните стени и съоръженията към тях, поддържа в изправност комуникационните и пътните връзки с държавната и общинската пътна мрежа, транспортната техника и производствено-складовата база.“

Съдът обосновано и законосъобразно е потвърдил констативния протокол от 07.03.2023 г., издаден от инспектори в РО НЯСС Ю. Б. към[Фирма 2], в частта, с която са дадени предписания по чл. 190а, ал. 2 ЗВ, раздел V, т. 2. Предписанията са били издадени във връзка с техническото състояние на язовир „Жижево“, обл. Благоевград, стопанисван от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Според чл. 190а ЗВ предписанията, които дава председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. В нормата на чл. 190а, ал. 2 ЗВ, е посочено, че собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. Съгласно чл. 4, ал. 1 от собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда, като в чл. 25, ал. 2 от Наредбата е посочено, че безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците. Осигуряване на безопасно техническо състояние на язовирите и язовирните стени към тях са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Необходимостта от даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят, е изключително важно, защото когато една язовирна стена е в неизправно техническо състояние, то това поражда опасност за живота и здравето на населението от първа степен.

Правилно административният съд е отбелязал, че представител на собственика на язовира е присъствал на проверката. Видно от констативения протокол, предмет на делото, по време на проверката са присъствали служители към ДПУСЯ – представители на собственика. В тази връзка не е нарушено правото на защита на жалбоподателя в хода на производството. Поради това неоснователно е твърдението, че касационният жалбоподател не е бил уведомен за започналото производство.

Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че контролните органи на[Фирма 2] са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл.118 от Наредбата при извършени проверки и всички реквизити и след изясняване на фактите и обстоятелствата на чл. 35 АПК и при информиране на заинтересованата страна ДПУСЯ са изготвили валиден констативен протокол, в който на база установяване фактически обстоятелства са дали законосъобразни предписания. Спазени са и административнопроизводствените правила.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса за касатора не се следват разноски и искането следва да бъде оставено без уважение. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 237/09.01.2024 г., постановено по адм. дело № 4871/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, със седалище и адрес на управление гр. София, [ЕИК], да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор съдебни разноски за юрисконсултско представителство пред касационната инстанция в размер на 100 лeва.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ И. Р. п/ АГЛИКА АДАМОВА