Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: Р. Л. К. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 2013/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение № 408/12.12.2023 г., постановено по адм. д. № 490/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е обявена нищожността на ревизионен акт № Р-16000921007176-091-001/04.08.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който на М. С. с ЕТ Мистейона М. С. са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 562 401, 98 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна М. С. с ЕТ Мистейона М. С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Ревизионното производство по отношение на М. С. с ЕТ Мистейона М. С. е било образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-16000921007176-020-001/15.12.2021 г., изменена със заповед № Р-16000921007176-020-002/16.12.2021 г., заповед № Р-16000921007176-020-003/17.03.2022 г., заповед № Р-16000921007176-020-004/20.04.2022 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. Изготвен е ревизионен доклад № Р-16000921007176-092-001/03.06.2022 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-16000921007176-091-001/04.08.2022 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение № 476/07.10.2022 г. е потвърдил ревизионния акт по отношение на непризнатия данъчен кредит в размер на 244 657, 70 лв. главница и лихви в размер на 79 611, 47 лв., годишния и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. в размер на 18 202, 11 лв. главница и лихви в размер на 11 564, 65 лв., за 2016 г. в размер на 10 652, 18 лв. главница и лихви в размер на 5687, 54 лв., за 2017 г. в размер на 23 404, 76 лв. главница и лихви в размер на 10 123, 37 лв., за 2018 г. в размер на 38 459, 68 лв. главница и лихви в размер на 12 735, 45 лв., за 2019 г. в размер на 30 735, 09 лв. главница и лихви в размер на 6531, 73 лв., за 2020 г. в размер на 31 478, 33 лв. главница и лихви в размер на 3497, 87 лв., в частта на вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 2649, 52 лв. главница и лихви в размер на 1146, 01 лв., за 2019 г. в размер на 3751, 87 лв. главница и лихви в размер на 797, 34 лв., за 2020 г. в размер на 4520, 522 лв. главница и лихви в размер на 502, 32 лв., в частта на вноски за здравно осигуряване за 2017 г. в размер на 950, 50 лв. главница и лихви в размер на 411, 12 лв., за 2019 г. в размер на 1288, 20 лв. главница и лихви в размер на 273, 76 лв., за 2020 г. в размер на 1552, 11 лв. главница и лихви в размер на 172, 47 лв., изменил е ревизионния акт в частта на установените задължения за вноски за ДОО за 2015 г., 2016 г. и 2018 г. и в частта на установените задължения за здравно осигуряване за 2015 г., 2016 г. и 2018 г.

При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е обявил нищожността на ревизионния акт. На стр. 1 14 от решението си първоинстанционният съд е посочил фактите, приети за установени от органите по приходите. При съобразяване на обстоятелството, че е обявил нищожността на ревизионния акт, първоинстанционният съд не се е произнесъл по съществото на спора. Първоинстанционният съд е обявил нищожността на ревизионния акт при съобразяване на обстоятелството на ненадлежно връчване на ревизираното лице на заповедта за възлагане на ревизия. Първоинстанционният съд е приел, че съгласно представено удостоверение за връчване по електронен път в ИС контрол на 21.12.2021 г. заповедта за възлагане на ревизия е била изтеглена от [имейл адрес] който адрес не е установено да е бил заявен от лицето електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Решението е правилно.

При правилно установени факти първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи.

Установява се от събраните по делото доказателства, че ревизионното производство по отношение на М. С., регистриран като едноличен търговец Мистейона М. С. е било образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-16000921007176-020-001 от 15.12.2021 г., издадена от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив. Обхватът на ревизията е за установяване на задълженията годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2015 г. 31.12.2020 г., както и за ДДС за периода 01.12.2015 г. 31.10.2021 г. С последващи заповеди е разширен обхвата на ревизията, като е включено и определянето на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ДОО и ЗО за самоосигуряващи се лица. Не се спори по отношение на обстоятелството, че заповедите са подписани с квалифициран електронен подпис, като са връчени на електронен адрес [имейл адрес]. Настоящата съдебна инстанция определя като правилно установяването от първоинстанционния съд на обстоятелство, че това не е електронен адрес, който да е бил посочен пред органите по приходите за получаване на съобщения. От събраните по делото доказателства не се установява обстоятелството заповедта за възлагане на ревизия да е била съобщена на ревизираното лице на адреса му за кореспонденция по чл. 28, ал. 1 от ДОПК. Действително, съгласно чл. 28, ал. 2 от ДОПК, всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС контрол, на 21 декември 2021 г. заповедта за възлагане на ревизия е била изтеглена от [имейл адрес], но както правилно е установил първоинстанционният съд не се установява обстоятелството този адрес да е заявен от лицето електронен адрес за получаване на съобщения по чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Правилно първоинстанционният съд след извършена служебна проверка в търговския регистър не е установил обстоятелството, че към 21.12.2021 г. такъв електронен адрес да е бил заявен и вписан в търговсия регистър. При съобразяването на това обстоятелство, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед за възлагане на ревизия е следвало да бъде връчена на ревизираното лице на адреса за кореспонденция или адреса по чл. 8 от ДОПК, който е и адрес на управление на търговското дружество съобразно търговския регистър. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че в хода на ревизионното производство именно на този електронен арес впоследствие са били връчвани съобщения на ревизираното лице. Действително, както правилно се посочва в касационата жалба, не съществува изискване лице, по отношение на което ще бъде образувано ревизионно производство, още преди започването на това производство да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. С оглед на правната сигурност, обаче нормата на чл. 28, ал. 2 от ДОПК предпоставя, за да е редовно връването, същото да става на посочен пред органите по приходите адрес за получаване на съобщения. При условие, че лицето не е посочило пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения, то същите следва да се връчват на адреса за кореспонденция по чл. 28, ал. 1 от ДОПК. Член 112, ал. 1 от ДОПК предвижда, че ревизионното производство започва с издаване на заповед за възлагане на ревизия, като съобразно чл. 113, ал. 2 от ДОПК тази заповед се връчва на ревизираното лице. Следва извода, че от момента на връчване на заповедна започва ревизионното производство. Този извод следва и при съобразяване на чл. 114, ал. 1 от ДОПК, съгласно който срокът за извършване на ревизията започва да тече от връчването на ревизираното лице на заповедта за възлагане на ревизията. Именно след уведомяването на ревизираното лице за започване на ревизията, чрез връчване на заповедта за възлагане на ревизия същото има възможност да участва в ревизионното производство и да бъде уведомено за всички действия на органите по приходите. При така установените факти по спора, правилни са изводите на първоинстанционния съд за нищожност на ревиионния акт. След като първата заповед за възлагане на ревизия не е била връчена редовно, не е поставено и началото на ревизионното производство.

При съобразяването на тези обстоятелства, следва извод за правилност на решението на първоинстанционния съд.

От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски. Не са представени, обаче доказателства за претендираните разноски, не е представен списък на разноските, поради което разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

При съобразяване на направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 408 от 12.12.2023 г., постановено по адм. дело № 490 от 2022 г. по описа на Административен съд Кърджали.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ РУМЯНА ЛИЛОВА

/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА