Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 2063/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. П., [ЕГН] с постоянен адрес: гр.Червен бряг, [улица], приподписана от адв. М., срещу Решение №517/15.11.2023г. на Административен съд /АС/ Плевен по административно дело №737/2023 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Г. П., против Акт за установяване на задължения по декларация № П0-04001523075237-180- 001/16.06.2023 г. на старши инспектор по приходите, потвърден с Решение по жалба срещу акт за установяване на задължения по декларация №127/17.08.2023 г. на директора на ТД на НАП В. Т. с което са установени задължения за здравноосигурителни вноски за периоди от 01.12.2017 г. до 31.03.2019 г., от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и от 01.11.2020 г. до 30.04.2023 включително в размер на 1437,99 лева - 1162,80 лева главници и 275,19 лева лихви. В касационната жалба са релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната на решението и обжалвания административен акт.

Ответната страна – Директор на ТД на НАП В. Т. чрез юрк. К. в писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана. Претендира разноски съгласно приложен списък.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС Плевен е Акт за установяване на задължения по декларация № П0-04001523075237-180- 001/16.06.2023 г. на старши инспектор по приходите, потвърден с Решение по жалба срещу акт за установяване на задължения по декларация №127/17.08.2023 г. на директора на ТД на НАП В. Т. с което са установени задължения за здравноосигурителни вноски за периоди от 01.12.2017 г. до 31.03.2019 г., от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и от 01.11.2020 г. до 30.04.2023 включително в размер на 1437,99 лева - 1162,80 лева главници и 275,19 лева лихви. С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата, като е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като са изложени мотиви, че същия е съобразен с административно производствените правила и материалния закон.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо, но съдържащите се по делото доказателства препятстват касационната инстанция да извърши служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон по следните съображения:

Както в процесния АУЗД, така и в Решение №127/17.08.2023 г. на директора на ТД на НАП В. Т. е посочено, че административния акт е издаден при извършване на проверка въз основа на подадени от С. П. декларации Обр.№7 „Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО“ с вх. №244812102462141/21.07.2021г., вх. №244812102462202/21.07.2021г. и вх. №244812102462248/21.07.2021г. Горецитираните доказателства не са представени с административната преписка, поради което не могат да се правят обосновани изводи относно фактическото основание за издаване на оспорения акт, което е юридически факт от съществено значение за спорното право.

В случая административния орган не е изпълнил задълженията си по чл. 152, ал. 2 и 3 АПК, а съдът не е изискал служебно копие от цялата преписка по издаването на акта, съгласно чл. 152, ал. 4 АПК.

Постановяване на решението при непълна административна преписка, при липса на всички събрани доказателства в административното производство, препятства касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е постановил оспореното решение, без да събере всички писмени доказателства, относими към спора. Ето защо съдебния акт следва да бъде отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав със събиране на всички релевантни за спора доказателства.

При този неокончателен изход на спора разноски не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №517/15.11.2023г. на Административен съд /АС/ Плевен по административно дело №737/2023 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА