Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 2139/2024 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на М. А. от гр. София, чрез процесуалния представител адв. Г., срещу Решение № 234 от 09.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9773/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-11-1269 от 26.09.2023 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ /УС на АПИ/ и е осъден да заплати разноски по делото.
В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност, поради нарушение на материалния закон. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – председател на УС на АПИ, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. А., против заповед № РД-11-1269 от 26.09.2023г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, във вр. с раздел 5, т. 3 от длъжностната характеристика, и чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение на длъжността „началник на отдел“ в отдел „Управление на човешките ресурси“, дирекция „Административно обслужване, човешки ресурси и управление на собствеността“, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на заповедта е посочено, че допускайки изготвянето и съгласувайки заповед за преназначаване на държавен служител, знаейки, че за издаването на същата не е иницииран доклад от директора на ресорното звено, съгласно чл. 19, ал. 6 от Вътрешните правила за условията и реда на управление на човешките ресурси в Агенция „Пътна инфраструктура“, както и че същата тази заповед е в противоречие с изискванията на чл. 82, ал. 1 , във вр. чл. 15, ал. 3, предл. второ от ЗДСл, поради липса на последната годишна оценка от същата администрация, М. А. виновно е нарушила служебните си задължения и не е спазила правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/.
За да отхвърли жалбата срещу процесната заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предвидената форма по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, както и при спазване на процедурата по чл. 96, ал. 1 – ал. 4 от ЗДСл. Съдът приема също така, че заповедта е издадена и в съответствие с чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, както и че изслушването на жалбоподателката от дисциплинарния съвет и от дисциплинарно-наказващият орган в един и същи ден не представлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като съгласно горецитираните разпоредби не е задължително изслушването на лицето от дисциплинарния съвет. Според съда след като жалбоподателката, в качеството й на държавен служител, изпълняващ длъжността „началник“ на отдел „Управление на човешки ресурси“ в дирекция „Административно обслужване, човешки ресурси и управление“, е допуснала съгласуването и издаването на заповед за собственото си преназначаване по чл. 82 от ЗДСл без да отговаря на необходимите за това условия по чл. 15, ал. 3 от ЗДСл, то същата е допуснала нарушение по чл. 89, ал. 2 от ЗДСл, тъй като не е изпълнила служебните си задължения съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, във вр. с раздел 5, т. 3 от длъжностната си характеристика. За неоснователно съдът приема твърдението в жалбата, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 91 от ЗДСл, тъй като видно от мотивите на оспорения акт, дисциплинарно-наказващият орган е обсъдил формата на вината – приел е, че нарушението е извършено виновно, обстоятелствата при които е извършено, и е съобразил тежестта на нарушението, предвид издадената заповед № РД-11-1155/28.08.2023 г. на председателя на УС на АПИ, с която на основание чл. 92, ал. 1, чл. 97, ал. 1, вр. с чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5, чл. 90, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, на жалбоподателката е наложено и друго дисциплинарно наказание „порицание“ за извършено дисциплинарно нарушение на 18.08.2022 г. Въз основа на това административният съд е обосновал извод, че дисциплинарно-наказващият орган е доказал по несъмнен начин осъществяването от обективна и субективна страна от държавния служител на посочените в заповедта нарушения, поради което наложеното наказание „уволнение“ е законосъобразно и в съответствие с материалния закон.
Така постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.
Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, както и е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта по чл. 97, ал. 1 и чл. 108 от ЗДСл. При налагане на дисциплинарното наказание е спазен и срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл.
Неправилно обаче административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните по делото доказателства се установява, че касационната жалбоподателка е дала обяснения в много ранен етап на производството – на 04.08.2023 г., т. е. преди вземане на окончателното решение от дисциплинарния съвет на 24.08.2023 г. и изготвянето на становище с предложение до дисциплинарно-наказващия орган за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Липсват доказателства по делото, че преди налагане на дисциплинарното наказание, както и след вземане на становището от дисциплинарния съвет съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, държавният служител е поканен /уведомен/ за даване на писмени обяснения и изслушване от председателя на УС на АПИ.
Даването на обяснения в хода на образуваното дисциплинарното производство не замества изслушването и даването на обяснения пред дисциплинарно-наказващия орган и то непосредствено преди налагане на наказанието. Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДСл дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства. Законът предвижда задължително изслушване и предоставяне на възможност за писмени обяснения от дисциплинарно-наказващия орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, след образувано дисциплинарно производство, което изискване е различно от възможността за изслушване от дисциплинарният съвет. В конкретния случай обстоятелството, че на проведеното изслушване на 02.08.2023 г. е присъствал и дисциплинарно-наказващият орган, не обосновава извод за изпълнение на изискването по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Това съвместно изслушване и даване на писмени обяснения на държавния служител до дисциплинарно-наказващия орган на 04.08.2023 г. не може да замести това по чл. 93, ал. 1 от ЗДС, доколкото то е направено почти месец и половина преди налагане на наказанието с оспорената заповед, както и предхожда самото становището на дисциплинарния съвет, което и становище в случая е за наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл – понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година, а не за най-тежкото наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Нещо повече, в случая на 02.08.2023 г. държавният служител е бил изслушан по две образувани срещу него две дисциплинарни дела – дело № 1/2023 г. и дело № 4/2023 г., като поканата е била отправена за изслушването му само по дисциплинарно дело № 1/2023 г., касаещо различно нарушение. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на императивното изискване по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е след като са събраните доказателствата в дисциплинарното производство и е изготвено становището на дисциплинарния съвет, държавният служител да има възможност да изрази своето становище по тях и да даде конкретни обяснения по разследваното нарушение пред дисциплинарно-наказващият орган с оглед крайната му, решаваща, оценка на всички обстоятелства, относими към преценката за налагане на дисциплинарното наказание.
Изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е въведено като особено важна гаранция за ефективно упражняване правото на защита на държавния служител и неспазването му има за задължителна последица отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание / чл. 93, ал. 2 от ЗДСл/, без да бъде разглеждан по същество въпроса относно възникването на дисциплинарната отговорност. Тази разпоредба, съгласно трайната съдебна практика, е достатъчно основание за незаконосъобразност на процесната заповед, без да се обсъжда наличието/отсъствието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност.
Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна.
При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок съдебни разноски за две съдебни инстанции – реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на общо 1800 лева, съгласно приложени по делото договори за правна защита и съдействие от 05.10.2023 г. и от 24.01.2024 г., както и внесена държавна такса в размер на 70 лева. Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора, тъй като възнаграждение в размер на общо 1800 лева за две съдебни инстанции не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване на обстоятелството, че за всяка от инстанциите е в рамките на установения минимален размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 234 от 09.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9773/2023 г. по описа на Административен съд – София град, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № РД-11-1269 от 26.09.2023 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на М. А., с [ЕГН], сумата в размер на 1870 /хиляда осемстотин и седемдесет/ лева, представляваща разноски за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА
секретар:
Членове:
/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА