Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Р. Членове: А. А. Г. С. при секретар И. К. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 2276/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите, чрез юрк. К. Р., против решение № 8172/28.12.2023 г. постановено по адм. дело № 9326/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че по делото са доказани всички предпоставки за основателност на исковата претенция по чл. 1 ЗОДОВ. Възразява се и относно размера на присъденото обезщетение, поради и което се иска отмяна на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответната страна А. Я., чрез адв. В. Ц., с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Национална агенция за приходите (НАП) е осъдена да заплати на А. Я. обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 9 344,09,33 лв., от които главница в размер на 8300 лв. и лихва за забава в размер на 1044,09 лв. В полза на А. Я. са присъдени и разноски в размер на 1540 лв.

От фактическа страна съдът е приел, че по отношение на А. Я. са издадени Ревизионен акт № 22221421007483-091-001/02.08.2022 г. и Ревизионен доклад № 22221421007483-092-001/30.06.2022 г. за ревизия на Янева за установяване на отговорността й за задължения на Р. А. ЕООД за ДДС и корпоративен данък за данъчни периоди 2015 -2016г., като с РА са установени задължения общо в размер на 97 703,07 лв., ведно с начислени лихви за просрочие. Установено е, че Янева подала възражение против РД на дата 15.07.2022 г. м, като представила пред съда като доказателство за подаденото възражение товарителница на Спиди, в която като подател е вписано В. А. Й. ЕТ адвокат В. Ц., като в забележата е посочено възражение от А. Я. от 14.07.2021 г. Датата на товарителницата е 14.07.2022г. Жалба срещу РА е подадена на 09.08.2022 г., като доказателство за това е представена товарителница на Спиди от дата 08.08.2022 г,. в която като подател отново е вписано В. А. Й. ЕТ адвокат В. Ц..

Така се стигнало до издаването на Решение № 1659/17.10.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП, с което РА е обявен за нищожен в частта, в която е ангажирана отговорност за задължения на Р. А. ЕООД за корпоративен данък от 01.01.2015 г. до 31.11.2016 г. поради връчването на заповедта за възлагането на ревизията на дата 10.02.2022 г., което е след изтичането на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за установяването на отговорността за задълженията посочените данъчни периоди. В останалата част РА е отменен, а именно в частта, в която на основание чл. 19, от ДОПК на А. Я. е ангажирана отговорност за задължения на Р. А. ЕООД за корпоративен данък за 2016 г. и за ДДС за данъчен период м. 12.2016 г., ведно със съответните лихви.

Като доказателства към исковата молба е представен Договор за правна защита и съдействие, сключен между А. Я. и адвокат В. Ц., за сумата от 8 300 лв., платени в брой, и с предмет: 1) изготвяне на възражение срещу РД; 2) изготвяне на жалба за административно обжалване при издаването на РА, и 3) за съдебно обжалване ще бъде договорено допълнително адвокатско възнаграждение. Представено е и пълномощно с описан предмет на договора изготвяне на възражение срещу Ревизионен доклад № 22221421007483-092-001/30.06.2022 г. НАП ГД София, 2. изготвяне на жалба административно обжалване при издаване на ревиз. акт

Всички процесуални действия по обжалване на издадения РД и РА пред административния орган са извършени от адв. В. Ц..

Въз основа на така установеното, административният съд приел, че искът е насочен срещу надлежен ответник. Прието е, че е налице отменен административен акт, който негативно е засягал правата на неговия адресат, по повод на което А. Я. е ангажирала адвокатска защита, съгласно представен като доказателство Договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат В. Ц.. Прието е, че по делото са представени нужните документи, удостоверяващи размера на договорената сума, както и нейното заплащане, във връзка с подадените възражение срещу РД и жалба срещу РА. По отношение на претендираната мораторна лихва административният съд обсъдил по отношение на каква част от главницата незаконосъобразния акт е отменен и в каква част е прогласен за нищожен, и така определил съответните моменти, от които се следва мораторната лихва, както и размера ѝ.

По отношение на предоставената на дружеството адвокатска защита първоинстанционният съд посочил, че дори и да не е задължителна в процесния случай, то тя се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. Преценил е, че направеният разход за адвокатско възнаграждение при упражняване на основното право на защита е в пряка връзка с незаконосъобразния административен акт, съответно, ако не е бил този незаконосъобразен акт, то Янева нямало да стори разноски за адвокатско представителство и по този начин имуществото ѝ да бъде намалено. Така мотивиран съдът приел, че е налице пряка връзка с незаконосъобразния административен акт и ако той не бе издаден, ищецът не би ангажирал адвокатска защита.

За да постанови осъдителния диспозитив съдът е извел извод, че всички елементи от фактическия състав на отговорността, визирани в чл. 1 ЗОДОВ са налице, което прави исковата претенция основателна и доказана и предпоставя осъждане на ответника да заплати посоченото обезщетение.

Поради основателността на главния иск, за основателна е счетена и претенцията за присъждане на лихва за забава в пълния ѝ претендиран размер. С оглед изхода от спора в полза на А. Я. са присъдени и съдени разноски в размер на 1540 лв.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Производството по оспорване на ревизионния акт се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по административен ред. Резултатът от това оспорване е ревизионен акт, отменен изцяло във фазата на административното обжалване.

В Глава осемнадесета на ДОПК Обжалване на ревизионния акт по административен ред, в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 чл. 155, няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста Оспорване на административните актове по административен ред на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в ревизионното производство, е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК.

И. Р. № 1659/17.10.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП, с което Ревизионен акт № 22221421007483-091-001/02.08.2022 г. е обявен за нищожен в една част, а в друга е отменен, не съдържа разпореждане относно разноските. В този смисъл, за страната в оспорването на РА по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им.

Необосновано от касационния жалбоподател се счита, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. Необосновани са също твърденията му, че не е доказано по безспорен начин дали е реално изплатено адвокатското възнаграждение, като в касационната жалба отново се оспорват документите, удостоверяващи извършеното плащане.

Договор за правна защита и съдействие, сключен между А. Я. и адвокат В. Ц., за сумата от 8 300 лв., платени в брой, и с ясно посочен предмет, както и представените разписки/товарителници от Спиди за изпратени жалби против РД и РА, , обективират реално и безспорно осъществен разход от страна на А. Я. за оказаната от адвокат В. Ц. адвокатска защита в размер на 8300 лв.

Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на ревизионен акт по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което заплатените суми за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на отменения, като незаконосъобразен РА, следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от него. Споделим е извода на първоинстанционния съд, че А. Я. не би направила посочения в исковата молба разход, ако срещу нея не бе издаден незаконосъобразния РА. Налице е намаление на имуществото ѝ равно на размера на платеното адвокатско възнаграждение. Съответно причинените имуществени вреди са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. явяват се следствие от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат.

Относно оспорването с касационната жалба на заплатения размер на адвокатското възнаграждение от 8300 лв. следва да се посочи, че същият съответства на минималния такъв, определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на нормата. Предвид размера на установените с РА задължения, минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да е 8524 лева тоест заплатеният от А. Я. на адвокат В. Ц. адвокатски хонорар от 8300 лева не е прекомерен. Освен това, предвид сложността на данъчния спор уговореният хонорар е бил справедлив и обоснован.

По изложените съображения, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

Следва да бъде уважено своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същите, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 22.01.2024 г., са в размер на 1530 лева, заплатени в брой.

От стана на процесуалния представител на НАП е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което е неоснователно. Уговореният и заплатен хонорар е в рамките на минималния такъв по смисъла на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а освен това е справедлив и съответства на положения от адвоката труд по делото.

По отношение на останалата част от претендираните суми със списъка по чл. 80 ГПК следва да се посочи, че същите са присъдени от АССГ с оспореното решение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8172/28.12.2023 г. постановено по адм. дело № 9326/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на А. Я., [ЕГН], разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 1530 лева.

Решението не подлежи на обжалване

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ АГЛИКА АДАМОВА

/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА