Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията И. К. по административно дело № 2293/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ВЯНД ОЙЛ“ ООД, чрез адв. Х., срещу Решение № 1271 от 13.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1200/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Отказ за вписване на обезпечение в публичния регистър по чл. 176в ЗДДС № 025542301713621/04.04.2023 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 59/16.06.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/Бургас при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя, като е изложил лаконични и общи мотиви. Необосновано съдът е отхвърил доводите за допуснато нарушение на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, установени от правото на ЕС, като е приел, че представените по делото разяснения относно търговията с горива на НАП следва да бъдат тълкувани в контекста с търговията с течни горива, а не разширително. Като противоречащо на материалния закон се сочи разбирането на съда, че независимо че в разпоредбата на чл. 176в, ал. 8 ЗДДС не е посочено изрично изискване лицензираният складодържател по смисъла на ЗАДС да е лице, получило лиценз да произвежда и/или складира течни горива, освобождаването от задължението за предоставяне на обезпечение на лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС следва да се тълкува единствено в контекста на доставките на течни горива. Неправилно е прието също, че освобождаване от задължението за предоставяне на обезпечение следва да бъде разрешено единствено на търговец, който притежава лиценз да произвежда и/или складира, да държи или преработва, да получава и изпраща акцизни стоки — течни горива. Оспорен е изводът на съдаза неоснователност на довода на жалбоподателя, че обжалваният отказ е постановен в нарушение на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, установени от правото на ЕС. В тази насока се сочи, че на уебсайта на НАП изрично е оповестено, че обезпечение не се предоставя, ако търговецът е лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, без да се оповестени каквито и да е други условия.[Фирма 3] в планиране и извършване на своята дейност, свързана с търговията с течни горива, се е ръководило от тези указания и разяснения и е имало оправдани правни очаквания, че ще може да се ползва от тях. Иска се отмяна на решението и се претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът, чрез адв. Х., моли за отмяна на обжалваното решение, както и на процесния отказ, по аргументи, изложени в жалбата. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – директор на дирекция ОДОП Бургас, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, и взе предвид становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество съобрази следното:

С Отказ за вписване на обезпечение в публичния регистър по чл. 176в ЗДДС № 025542301713621/04.04.2023 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 59/16.06.2023 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, с който е отказано вписване в публичния регистър по чл. 176в ЗДДС на „ВЯНД ОЙЛ“ ООД на промяна № 10 от 28.03.2023 г. към банкова гаранция, реф. № 116DSK08224 от 01.09.2016 г., издадена от „Банка ДСК“ АД.

"Вянд ойл" ООД е подало заявление за вписване или промяна на данни в регистъра по чл. 176, ал. 10 от ЗДДС, вх. № 025542301628025/29.03.2023 г., към което е приложен оригинал на промяна № 10 от 28.03.2023 г. към банкова гаранция, реф. № 116DSK08224 от 01.09.2016 г., издадена от „Банка ДСК“ АД, с която се намалява размерът на гаранцията от 2 500 000 лева на 1 000 лева, като останалите параметри и условия на банковата гаранция остават непроменени.

На дружеството е възложена проверка за установяване наличие или липса на основания за вписване на представената промяна № 10 от 28.03.2023 г. в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № 02000223063217-073-001/03.04.2023 г., в който са изложени следните констатации: Основната дейност на дружеството е търговия на едро с твърди, течни и газообразни горива и е регистрирано по ЗДДС от 29.03.2005 г. Предвид предмета на дейността му, както и факта, че за всеки един данъчен период се извършват облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и обща стойност на данъчните основи над 25 000 лв., на основание чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС е предоставена безусловна и неотменяема банкова гаранция от „Банка ДСК“ АД, в размер на 2 500 000 лева, със срок на обезпечение до 01.09.2023 г.

За периодите от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г. и от 01.03.2023 г. до 31.03.2023 г. данъчните основи на извършените продажби от „В. О. ООД са съответно 7 786 600,48 лв. и 8 329 245,47 лв. и не е установено превишение над 20 на сто от извършените облагаеми доставки на течни горива над представеното обезпечение съгласно чл. 176в, ал. 2 ЗДДС.

За периода от 01.01.2021 г. до 31.07.2022 г. на „В. О. ООД е извършена данъчна ревизия, която е приключила с Ревизионен акт /РА/ № Р-02000222004536-091 -001/15.03.2023 г. В хода на ревизията, от проверяваното дружеството е подадено заявление от 30.08.2022 г. за връщане на банкова гаранция с № 116DSK08224, издадена от „Банка ДСК“ АД, както и всички промени към нея, като за причина е посочено притежаването на Лиценз за управление на данъчен склад № 759 от 25.08.2022 г., издаден Агенция „Митници“, за складиране на тихи и шумящи вина.

В съставения ревизионен доклад е посочено, че правото на освобождаване съгласно чл. 176в, ал. 8 ЗДДС следва да се разглежда само в контекста на доставките на течни горива, предвид обстоятелството, че нормата на чл. 176в ЗДДС регламентира конкретно предоставянето на обезпечения при извършване на доставки на течни горива, а не по принцип за други видове акцизни стоки, различни от горива. Прието е, че изключението в чл. 176в, ал. 8 ЗДДС следва да се прилага за дейностите с доставки на течни горива и само лицензиран складодържател, получил лиценз да произвежда и/или складира, да държи и преработва, да получава и изпраща течни горива, може да бъде освободен от задължението за предоставяне на обезпечение по реда на чл. 176в от ЗДДС, респективно само предоставено обезпечение от лице, получило по-късно такъв лиценз, може да бъде освободено.

При проверката по подаденото ново заявление вх. № 025542301628025/29.03.2023 г., органът по приходите, като е съобразил с гореизложените мотиви на приходната администрация, е приел, че в случая не са изпълнени условията на чл. 176в, ал. 4 ЗДДС, поради което промяна № 10 от 28.03.2023 г. към банкова гаранция № 116DSK08224/ 01.09.2016 г. не следва да бъде вписана в регистъра по чл. 176в, ал. 10 ЗДДС.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при изпълнение на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, обсъдил е становищата на страните, произнесъл се е по основните възражения на жалбоподателя и е изложил мотивирани правни изводи. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от административния съд съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на административния акт.

По делото е безспорно установено, че в изпълнение на чл. 176в, ал. 1 ЗДДС от „В. О. ООД, в качеството му на данъчно задължено лице, извършващо облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., е предоставена безусловна и неотменяема банкова гаранция от „Банка ДСК“ АД, в размер на 2 500 000 лева, със срок до 01.09.2023 г.

Съгласно чл. 176в, ал. 8 ЗДДС лицензиран складодържател по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, както и лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 само за доставките му, отчетени по реда на същата разпоредба, се освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение.

Правилен е изводът на приходните органи и на съда, че предпоставка за приложение на предвиденото с чл. 176в, ал. 8, пр. 1 ЗДДС изключение от задължението по ал. 1 е наличието на издаден лиценз за управление на данъчен склад за производство и/или за складиране на акцизни стоки – течни горива. Посочената норма регламентира основанията и редът за предоставяне, промяна и освобождаване на обезпечение при доставки на течни горива. Ето защо, освобождаването от предоставяне на такова обезпечение е възможно единствено по отношение на данъчно задължено лице, което притежава лиценз за управление на данъчен склад за производство и/или за складиране на акцизни стоки – течни горива, а не какъвто и да е лиценз за управление на данъчен склад. Противното становище, застъпвано от касатора, противоречи на целта на нормата, свързана с избягване на данъчните измами и обезпечаване на внасянето на дължимия данък добавена стойност за извършените доставки на течни горива. В тази насока правилно административният съд е посочил, че притежаването на лиценз за управление на данъчен склад, с който на търговеца е разрешено да осъществява дейности по складиране на тихи и шумящи вина, по никакъв начин не може да обезпечи внасянето на дължимия ДДС за извършените от дружеството доставки на течни горива, респ. да обуслови освобождаване от задължението по чл. 176в, ал. 1 ЗДДС.

Не е налице и твърдяното от касационния жалбоподател нарушение на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания. В представеното извлечение от информация, съдържаща на уебсайта на НАП, са посочени основанията по чл. 176в, ал. 8 ЗДДС за освобождаване от задължението за предоставяне на обезпечение при осъществяване на доставки с течни горива. По делото не са ангажирани доказателства, а и липсват твърдения, че от приходната администрация е дадено указание или разяснение на задълженото лице, съгласно което всеки лицензиран складодържател, независимо от вида на стоките, за които му е издаден лиценз, е освободен от задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 176в, ал. 1 ЗДДС. Такъв извод не се обуславя и от съдържанието на разпоредбата на чл. 176в, ал. 8 ЗДДС, поради което възражението на противоречие на отказа с принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания е неоснователно.

В допълнение на гореизложеното следва да се посочи, че в случая е налице противоречие между заявлението на дружеството за исканата промяна по чл. 176в, ал. 4 ЗДДС и изложените от него мотиви и представените доказателства в хода на административното производство и в производствата по оспорване на акта. С процесното заявление дружеството е заявило, че исканата промяна е по чл. 176в, ал. 4 ЗДДС, съгласно който при промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, се предоставя ново обезпечение в тридневен срок преди промяната. В случая към заявлението е представена промяна № 10 от 28.03.2023 г. към банкова гаранция, реф. № 116DSK08224 от 01.09.2016 г., с която се намалява размерът на гаранцията от 2 500 000 лева на 1 000 лева. В хода на съдебното производство е представена и последваща промяна № 10 от 07.08.2023 г. към посочената банкова гаранция, с която се намалява размерът на гаранцията от 2 500 000 лева на 1 500 000 лева, със срок на валидност до 01.09.2024 г. (л. 60 от делото). Същевременно, както се посочи по-горе, дружеството мотивира подаденото заявление с доводи за наличие на основание по чл. 176в, ал. 8 ЗДДС, което предполага искане за освобождаване от задължението за предоставяне на обезпечение, а не за промяна на размера на обезпечението.

Като е приел, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1271 от 13.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1200/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА