О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4351

гр. София, 26.09.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. 4003/2024 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. А. Х., чрез пълномощник адв. Б. Ж., срещу постановеното по реда на чл. 247, ал. 4 ГПК решение № 683 от 19.06.2024 год. по въззивно гр. д. № 872/2024 год. на Варненския окръжен съд.

С него е потвърдено решението от 19.02.2024 год. по гр. д. № 1831/2021 год. на Районния съд в гр. Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото основно решение № 260018 от 24.02.2023 год.

Съгласно приетото от въззивната инстанция, в мотивите на решението по допускане на делбата първоинстанционният съд е формирал ясен извод, че всяка от страните притежава по 1/2 ид. част от жилищните сгради, а от дворното място, в което те са изградени, квотата на ищцата Я. А. К. е в размер на 240/640 кв. м. ид. части, а тази на ответницата Н. А. Х. – 400/640 кв. м. ид. части. Именно тази воля е възпроизведена и в диспозитива на съдебния акт, поради което не може да се приеме, че е налице несъответствие между действителната воля на съдебния състав и нейното външно проявление в диспозитива на постановения съдебен акт. Твърдението на ответницата, че самите квоти в съсобствеността са неправилно изчислени на база установените по делото факти е въпрос, касаещ правилността на първоинстанционното решение, който може да бъде преразгледан единствено по реда на инстанционния контрол, но...