О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.1000

гр. София,19.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1414 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. Ц. срещу решение №1514 от 08.12.2022 г. по в. гр. д.№3166/2021 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №4232 от 14.07.2020 г. по гр. д.№5781/2019 г. на СГС, в частта, с която по иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „У. Б. АД е признато за установено, че Ц. Т. Ц. дължи на „У. Б. АД сумата от 65 161.14 лв., главница по договор за ипотечен кредит №292/0026/26762260 от 10.04.2014 г., изменен с анекс от 25.05.2015 г., ведно със законната лихва от 26.09.2017 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 217.20 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.09.2017 г. до 25.09.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 30.09.2017 г. по гр. д.№67506/2017 г. на СРС, както и в частта, с която Ц. Т. Ц. е осъдена да заплати на „У. Б. АД разноски за първоинстанционното производство в размер на 7752.36 лв.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се преповтарят наведените в касационната жалба основания за неправилност на решението.

Ответникът по касация „У. Б. АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, евентуално навежда доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски пред ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 10.04.2014 г. между ищеца „У. Б. АД, в качеството на кредитор и ответницата Ц. Т. Ц., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №292/0026/26762260, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 72 400 лв., с цел покупка на недвижим имот, като кредитът е бил изцяло усвоен от кредитополучателя, а между страните е подписан и анекс №1/25.05.2015 г., с който договорните им отношения са преуредени. Произнесъл се е служебно по неравноправността на клаузи от договора за кредит /за което произнасяне е указал на страните с определение от 07.07.2022 г. и е назначил служебно и ССЕ/ и е намерил, че уговорената в разпоредбата на т.11.1 от процесния договор за кредит санкция е във вреда на потребителя тъй като съставлява необосновано високо обезщетение за допуснатото просрочие, по смисъла на разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП, поради което клаузата е неравноправна. Счел е, че нищожна е и разпоредбата на т.12.6 от договора, както и постигнатата между страните уговорка в т.2.9 от сключения между тях анекс №1 от 25.05.2015 г., според която размерът на редовния дълг, считано от датата на сключването на анекса, се формира чрез натрупване към редовната главница на начислените изискуеми и неизискуеми лихви. Установил е, че нищожни са и клаузите на §6, изр. Второ, вр. т.2.6 от Анекс №1 от 25.05.2015 г. на основание чл.366 от ЗЗД, вр. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.10, ал.3 от ЗЗД. Изложил е съображения, че релевираните от ответницата възражения за нищожност на клаузите на т.15.4.4, т.17.1, т.17.1.1, от анекс №1, във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост, са неоснователни. В този смисъл и като е установил, че на 21.07.2017 г., кредиторът /ищецът/ е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като са били налице предвидените в договора /т.15.4.4 и т.17.1 / основания за това и с оглед заключението на служебно назначената от въззивния съд експертиза, е достигнал до извод, че предявеният установителен иск за съществуване на вземанията, за които в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 30.09.2017 г., издадена по ч. гр. д.№67506/2017 г. на СРС, е основателен до размера от 65 588.25 лв. за главница и до размера от 218.63 лв. за мораторна лихва, за периода от 14.09.2017 г. до 25.09.2017 г.

В случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд - съдържащите се в изложението твърдения за необоснованост на съдебния акт и за противоречието му с разпоредби на закона и с практиката по прилагането им, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право, а се отнасят изцяло към правилността на решението, която обаче /извън въведеното в чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК основание очевидна неправилност, което не се твърди, а и не се установява по делото/ не е предмет на проверка в настоящия стадий по селекция на касационните жалби. В този смисъл и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Ответникът по касация претендира присъждане на разноски, но такива, с оглед липсата на доказателства за извършването им, не му се следват.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1514 от 08.12.2022 г. по в. гр. д.№3166/2021 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №4232 от 14.07.2020 г. по гр. д.№5781/2019 г. на СГС в частта, с която по иск по чл.422 от ГПК, предявен от „У. Б. АД, е признато за установено, че Ц. Т. Ц. дължи на „У. Б. АД сумата от 65 161.14 лв., главница по договор за ипотечен кредит №292/0026/26762260 от 10.04.2014 г., изменен с анекс от 25.05.2015 г., ведно със законната лихва от 26.09.2017 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 217.20 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.09.2017 г. до 25.09.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 30.09.2017 г. по гр. д.№67506/2017 г. на СРС, както и в частта, с която Ц. Т. Ц. е осъдена да заплати на „У. Б. АД разноски за първоинстанционното производство в размер на 7752.36 лв.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.