№ 3402

гр. София, 07.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова ч. гр. д. № 3852 от 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адвокатско дружество „Милованови“ (представляващо З. Г. Ц. и Г. Н. Ц.), чрез адв. Б. Л., срещу определение № 6131 от 17.05.2023 г. по в. гр. д. № 3382/2021 г., по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без уважение молба с правно основание чл. 248 ГПК с вх. № 15137/17.02.2023 г., подадена от адвокатско дружество „Милованови“ срещу решение от 12.01.2023 г., постановено по същото въззивно дело.

С частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, възнагражденията за процесуално представителство по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, като след изменението, обнародвано с ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., текстът уточнява, че това правило се прилага независимо от формата на съединяване на исковете. Сочи се, че макар делата на всеки от другарите да се явяват свързани поради наличието на общи факти, защитата на всеки от другарите е самостоятелна и за организирането всеки от тях има собствен интерес от ангажирането на надлежен процесуален представител. Твърди се още, че тъй като З. Ц. и Г. Ц. са обикновени другари, то всеки от тях има право самостоятелно да извършва правни действия, включително самостоятелно право да ползва адвокатска защита и съответно право на разноски съобразно изхода на спора. Доколкото по въззивното дело са представени доказателства за оказано безплатно процесуално представителство на всеки от двамата въззиваеми, жалбоподателят сочи, че на адвокатското дружество следва да се присъди възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство на всеки от тях.

Искането е за отмяна на определението и присъждане на адвокатското дружество на сумата от още 1800 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й. К., взема становище за недопустимост, а в условията на евентуалност – за неоснователност на частната жалба.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното определение въззивният състав е посочил, че е постъпила молба с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от адвокатско дружество „Милованови“, с която се иска изменение на съдебното решение от 12.01.2023 г., постановено по делото, в частта за разноските, като се присъдят още 1800 лева с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство за производството пред въззивния съд. Намерил е, че не е налице основание за изменение на съдебното решение в частта за разноските. За да достигне до горния извод съдът е взел предвид процесуалното поведение на адвоката на срещуположната страна и фактическата и правна сложност на правния спор. Приел е, че оказаната правна помощ и процесуално представителство за двамата въззиваеми е една и съща, поради което съдът се е произнесъл по направеното искане и същото не следва да бъде коригирано. След преценка на представените по делото доказателства и становищата на страните, въззивният състав е намерил присъденото с решението по делото възнаграждение за справедливо по отношение на процесуалния представител на въззиваемите и с оглед фактическата и правна сложност на делото. Посочил е, че изложеното от молителя не променя приетото в мотивите на решението по делото досежно разноските, поради което е обобщил, че не е налице основание за уважаване на молбата по чл. 248 ГПК.

Определението е правилно. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Нар. № 1/09.07.2004 г./, на която се позовава жалбоподателят, размерът на адвокатското възнаграждение се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Съгласно установеното в практиката разбиране /виж определение № 37 от 01.02.2021 г. по ч. гр. д. № 190/2021 г. по описа на IV г. о. на ВКС; определение №50 от 17.01.2023г. по ч. гр. д.№4735/2022г. на ВКС, Трето ГО и др./ тази разпоредба има предвид единствено броя на обективно съединените искове, независимо от броя на ищците или ответниците по тях, като аргумент за това следва от разпоредбите на чл. 72, във вр. с чл. 215 от ГПК. Разяснено е още, че следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., съгласно която размерът на адвокатското възнаграждение, освен че не може да е по-нисък от минималния такъв, определен съгласно разпоредбите на Нар. № 1/09.07.2004 г., следва да е и справедлив и обоснован. Следва да се посочи още, че с оглед вида на уважените в случая искове – такива по чл. 439 ГПК, нито защитата на молителите, нито защитаваният материален интерес на същите по делото, могат да бъдат разграничени за всеки един от тях по всеки един от исковете. Горното се потвърждава и от подадения чрез адв. Т. един общ отговор на въззивната жалба, с който е изградена една обща защита на двамата ответници по жалбата. Следва да се съобрази още, че при оказаната безплатна адвокатска помощ, в дискреция на съда е да прецени размера му съобразно фактическата и правна сложност на делото.

С оглед на това, настоящият състав намира, че въззивният съд правилно е определил на адв. В. едно общо възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за подадения един отговор на въззивната жалба от името на двамата ответници, защитавани от него безплатно, което общо възнаграждение правилно е определено и на база общата цена на двата обективно съединени иска.

В това производство разноски не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 278, във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия,

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6131 от 17.05.2023 г. по в. гр. д. № 3382/2021 г., по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без уважение молба с правно основание чл. 248 ГПК с вх. № 15137/17.02.2023 г., подадена от адвокатско дружество „Милованови“.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: