Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети април в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. Ч. ЧЛЕНОВЕ:С. К. . АВРАМОВ при секретар С. И. и с участието на прокурора Христо Ангеловизслуша докладваното от съдиятаМ. А. по адм. дело № 1010/2021 Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.
„Тайм 2004“ ЕООД оспорва Решение № 5741/22.10.2020 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 14027/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РА50-851/13.11.2019 г. на главния архитект на Столична община, разпореждаща отказ за издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 ПРЗУТ и § 127 ПЗРЗИДЗУТ по заявление на касатора за обект „Склад /метална пристройка/ към пицария с идентификатор 68134.704.568.3.32, ЗП 54 кв. м.“, находящ се в УПИ II- за ожс, кв. 142, м. „Г. М. , район „Слатина“ – Столична община.
Ответникът - главният архитект на Столична община, е на становище за правилност на оспореното решение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Атакуваното решение не е засегнато от релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК – нарушения на материалния и процесуалния закон.
1. При оспорването на отказ тежестта да установи условията за издаване на административния акт е върху оспорващия – чл. 170, ал. 2 АПК. Едно от тези условия в хипотезата на заявено удостоверение за търпимост е момента на извършването на строежа, тъй като спрямо него се преценяват действащите в определен период правила и нормативи за допустимост - § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г.
2. Първостепенният съд е приел от фактическа страна, че пристройката не е изградена преди 1996 г. Съдържащите се в административната преписка 4 броя декларации за времето на извършване на строежа, които аргументирано са дискредитирани от съда и мотивите му се възприемат и от настоящата инстанция – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, посочват период след 1970 г. и преди 1996 г. Идентична е и позицията на касатора.
а. По делото не са налице доказателствени средства, удостоверяващи конкретно определен момент или период на реализиране на строежа. Липсата им препятства обективната преценка за търпимост, която винаги е обвързана със съотнасяне на строежа към някой от нормативно предвидените периоди по § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г. Затова заинтересованата от отмяната на заповедта страна, за която биха настъпили благоприятните последици от УТ, не би могла да се ползва от установяване на дата на строежа, предхождаща 1996 г. Единственото възможно разрешение при това положение и с оглед на твърдението за извършването на строежа в период с продължителност 26 години, е да се приеме за релевантен при изследването на въпроса крайният момент на срока, т. е. 1996 г., доколкото той по хипотеза почива на факта на вече осъществен строеж.
б. При горния фактически извод строежът би попаднал под действието на § 16, ал. 2 ПРЗУТ. Разпоредбата, освен допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за съответния период или съгласно ЗУТ, изисква и изпълнението на допълнителна предпоставка за търпимост - строежът да е бил деклариран от собственика му пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. В случая доказателствени източници за деклариране на строежа по надлежния ред и в дължимия срок не са налице, а подобен юридически факт не се и твърди от заинтересованата страна. Само на това основание, макар и необсъдено от съда, отказът за издаване на УТ е законосъобразен по крайния си правен резултат.
3. Споделим е и решаващият извод на съда, извън проверката за търпимост, че удостоверение не би могло да бъде издадено и поради съществуването на друга отрицателна предпоставка, изключваща основателността на искането до административния орган.
а. Складът е изпълнен като пристройка към основната сграда и е функционално свързан със заведение (пицария), ползва се като помощно помещение за подготовка на храна и складиране на хранителни продукти за ежедневно ползване, като през това помещение минават съоръжения по предназначение – вж. констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза.
б. Следователно, пристройката не представлява обект по смисъла на § 5, т. 39 ДРЗУТ, който се отличава със самостоятелност, а е принадлежност към основния обект. С други думи, складът не притежава необходимата индивидуализация, предпоставяща определянето му като годен предмет на УТ, чието издаване обслужва само целта по § 16, ал. 1, изр. 2 ПРЗУТ.
4. Учредяването на вещно право на строеж за пристройката – чл. 183 ЗУТ, противно на съображението на съда, е вън от обхвата на преценката за търпимост на строежа. Това материалноправно условие е относимо към разрешаването на строителството, а не към допустимостта му по критериите на § 16 ПРЗУТ. Неправилността на заключението обаче не се е отразило на прилагането на материалния закон по правен резултат и по тази причина не съставлява касационен порок на съдебното решение по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.
Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5741/22.10.2020 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 14027/2019 г.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Севдалина Червенкова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Стефка Кемалова
/п/ Мартин Аврамов