Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. В. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 974/2021 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А. М. З. срещу решение № 6792/27.11.2020 г. постановено по адм. д. 11320/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ).
Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на ответника НАП, ведно със законната лихва за периода от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски за двете инстанции.
О. Н. агенция за приходите (НАП/Агенцията) оспорва касационната жалба в писмен отговор, с подробни съображения, основани на твърдения, че е неоснователна и необоснована. Претендира разноски.
Представителят на Върховната прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С обжалваното решение № 6792/27.11.2020 г. постановено по адм. д. 11320/2019 г. по описа АССГ е отхвърлен иск, предявен от А. М. З. срещу НАП за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2019 г. до окончателното изплащане, за претърпени неимуществени вреди за периода 15.07.2019 г. – 16.09.2019 г., настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на Национална агенция за приходите, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задължения по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и по чл. 24 и чл. 32 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защита на данните/Регламент/ОРЗД). При разглеждане на предявения иск АССГ е приел за установено, че искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и приложимост на разпоредбите на глава XV, раздел II от АПК с оглед защитата срещу неоснователни бездействия от страна на административни органи. Разпределил е доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца да докаже твърденията си за наличие на трите елемента от фактическия състав - незаконосъобразно бездействие на административния орган или негов служител, претърпените неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между тях. С оглед събраните доказателства по делото съдът е приел за недоказани от страна ищеца наличието на първата и втората предпоставка - бездействие от страна на органа и претърпени неимуществени вреди, за реализиране на отговорност на НАП и безпредметно обсъждането на причинна връзка. Въз основа на така установената фактическа обстановка, административният съд е обосновал извод, че нито един от елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ не е налице, респективно искът за заплащане на обезщетение е неоснователен.
Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Първоинстанционният съд е осъществил служебна проверка относно редовността на исковата молба и е приел, че е сезиран с иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение в достатъчна степен на задължения на администратор на лични данни, което е довело до неправомерно разпространяване на личните данни на физическо лице, причинило му неимуществени вреди.
Съдебното решение е постановено в законен състав след сезиране от заинтересовано лице с претенция за заплащане на парична сума, а искът е подсъден на административните съдилища с оглед произхода на твърдяното за съществуващо вземане на ищеца.
Касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е основателно.
Административният съд не е определил правилно правната квалификация на предявения иск, в резултата на което разпределението на доказателствената тежест между страните не съответства на приложимия закон. С разпореждане от 26.06.2020 г. АССГ конституира страните както следва: ищец А. З. и ответник НАП и им дава указания, че могат да сочат доказателства за установяване на фактите и обстоятелствата, от които черпят благоприятни правни последици. Указва, че в тежест на ищеца да докаже задължителните елементи от фактическия състав по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ – незаконосъобразното бездействие на административния орган или негов служител, претърпените неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между тях. В писмена молба ищецът възразява срещу разпореждането в частта му относно разпределената доказателствена тежест по делото по отношение на доказването на незаконосъобразното бездействие на ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото неправилно е разпределена доказателствената тежест между страните. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е установяване съществуването на твърдяното от него защитимо право и при пълно пряко доказване осъществяването на фактите, от които то произтича – разкриване на негови лични данни, обработвани от НАП, от което за него са произтекли в пряка причинна връзка вреди. В тежест на ответника е да докаже, при условията на пълно и главно доказване наличието на обстоятелства, които изключват отговорността му - в случая, че е предприел подходящи технически и организационни мерки в съответствие с регламента и не носи отговорност за неоторизирания достъп до обработваните от него лични данни.
В производството пред първа инстанция съдът не е съобразил вида на нарушението и е указал на ищеца да докаже обстоятелствата относно какви конкретни действия е следвало да извърши НАП или неин служител, но не ги е извършила или ги е извършила лошо, вследствие на което е настъпил или е допринесло за настъпването на неоторизирания достъп до електронните й системи. Действително при класическия институт на непозволеното увреждане цялата доказателствена тежест е възложена на ищеца, но от значение са и конкретните проявни форми на увреждането за правилно формулиране на указанията към страните относно фактите, които всяка от тях трябва да докаже. От значение ма настоящия спор е и тълкуването, съдържащо се в решение Съда на Европейския съюз (СЕС) от 14 декември 2023 г. по дело С-340/2021, VB, ECLI:EU:C:2023:986.
Поради неправилното разпределяне на доказателствената тежест възприетата от АССГ фактическата обстановка се явява необоснована в резултат от допуснатото процесуално нарушение. Липсата на правилно установена фактическа обстановка по спора е пречка за проверка приложението на материалния закон от касационната инстанция (чл. 220 от АПК), но определянето правилната правна квалификация на иска съобразно обстоятелствената и петитумна част на исковата молба е необходимо да бъде направено. По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение без обсъжда на останалите касационни оплаквания и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с указания относно правилното приложение на материалния закон.
Правото на обезщетение и отговорността за причинени вреди произтича пряко от чл. 82, пар. 1 от ОРЗД, съгласно който всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на регламента, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди. Администраторът на лични данни носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното от него обработване, което нарушава регламента. Съгласно член 82, пар. 6, съдебните производства във връзка с упражняването на правото на обезщетение се образуват пред съдилища, компетентни, съгласно правото на държавата-членка, посочена в член 79, пар. 2.
Освен пряко приложимите разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/79, защита правата на физическите лица при обработване на личните им данни има регулация и в националния Закона за защита на личните данни - чл. 1, ал. 1 ЗЗЛД. Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, при нарушаване на правата им по Регламент (ЕС) 2016/679 и по закона субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. В производството по ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни - чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД.
В чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД не се съдържа специална процесуална уредба относно реда за упражняване на правото на субекта да сезира съда за нарушените му права при обработване на личните му данни, а се препраща към общия административнопроцесуален закон за търсене на отговорност на всички администратори на лични данни, независимо от тяхната правосубектност и притежавани качества (публични органи или частноправни субекти), по аргумент от пар. 1, т. 1 АПК. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета „Производство за обезщетения“ на АПК. Следователно лице, претърпяло вреди вследствие на нарушение на защитата на личните му данни, търси обезщетение за тези вреди по този процесуален ред. Настоящия съдебен състав счита за неправилно обсъждането на разпоредбата на чл. 59 ЗЗЛД към настоящия спор, защото тази норма се намира в Глава осма от ЗЗЛД, която регламентира правилата за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване, респективно не е относима към наведените от ищеца твърдения.
Относима е разпоредбата на чл. 24, параграф 1 от ОРЗД, според която администраторът на лични данни трябва да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с Регламента и взетите от него технически мерки с оглед естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица, а на основание чл. 32 от ОРЗД тези мерки трябва да са в съответствие с достиженията на техническия прогрес и да осигуряват ниво на сигурност съобразно рисковете на обработването.
При новото разглеждане на делото съдебния състав следва разпредели доказателствената тежест, като даде конкретни указания на страните при съобразяване и с решение Съда на Европейския съюз (СЕС) от 14 декември 2023 г. по дело С-340/2021, VB, ECLI:EU:C:2023:986, според което разпоредбата на чл. 82, пар.1 от ОРДЗ трябва да се тълкува в смисъла, че опасенията, които субект на данни изпитва, в следствие на нарушение на този регламент от потенциална злоупотреба личните му данни от трето лице (трета страна по смисъла на чл. 4, т.10 от ОРДЗ), могат сами по себе си да представляват нематериална вреда, които също подлежат на доказване. Администраторът на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от ОРЗД при обработването им следва да спазва принципите за законосъобразност и добросъвестност, залегнали в чл. 5, пар. 1, б. „а“, както и по б. „е“ от ОРДЗ, поради което при указване на доказателствената тежест, съдът трябва да съобрази посочената приложимата правна уредба и цитираното решение на СЕС, в което е тълкувана.
С оглед изхода на спора разноски от касационната инстанция не следва да бъдат определяни, а направените трябва да бъдат съобразени при условията на чл. 226, ал.3 от АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6792/27.11.2020 г. постановено по адм. д. 11320/2019 г. по описа на Административен съд - София-град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София-град.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА
секретар:
Членове:
/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ