О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1994

София 23.04.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.№ 3889 по описа за 2023г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби от Е. Ш. М., чрез особения представител адвокат Н. и от Н. Ш. С., чрез особения представител адвокат В. против въззивно решение № 93 от 11.05.2023г. по в. гр. д. № 121 по описа за 2023г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 260013 от 2.02.2023г. по гр. д. № 127/2019г. на СОС Шумен и са присъдени разноски.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е преценил предявения иск за основателен съобразявайки следното: Преди началото на проверявания период не се установява ответниците, които живеят във фактически съжителство, да са притежавали имущество. През проверявания период са придобили, при равни квоти /по 1/2ид. ч./ два недвижими имота на обща стойност 163 600лв: 1. ПИ с площ от 722кв. м., находящ се в [населено място], [улица], с договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № ... от ...г. и 2.изградена от тях, в периода 2010г.-2011г., в този недвижими имот, придобита при същите квоти по приращение, двуетажна жилищна сграда. Е. Ш. М. е придобил и два леки автомобила на обща стойност 32 350лв. – на 8.10.2010г. л. а.“О. В. и на 14.10.2014г. л. а. „Ф. Т. . Общо придобитото имущество възлиза на 195 950лв./ 163 600лв.+ 32 350лв./ Доходите им са в размер на 125 240.40лв. /доходи на ответника – 46.75лв., социални помощи и надбавки- 4 512лв., усвоени кредити – 2 354лв., получени суми чрез системи за бързо разплащане – 118 327.65лв./ Извършените разходи са в размер на 126 594.11лв. /за издръжка – 120 537лв., за платени данъци, глоби, такси – 3 281.84лв., извънредни разходи – 2 775.27лв./ Крайната рекапитулация, при почти изравнени приходи и разходи е, че е наличното имущество на стойност 195 950лв, т. е. налице е несъответствие между имуществото и нетния доход, което надвишава посочения в §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ размер от 150 000лв. Това налага отнемане на придобитото имущество. Ответниците са били привлечени като обвиняеми през 2017г., но през 2018г. образуваното срещу тях наказателно производство е било прекратено поради липса на състав на престъпление. Независимо от това, въззивният съд е постановил отнемане на имущество на ответниците без да извърши проверка за порпорционалност.

В представеното към касационната жалба изложение, касаторът Е. Ш. М., чрез особения представител адвокат Н. поставя следните два въпроса, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Следва ли да се приеме, че сумите, внесени по банкови сметки на проверяваните лица от тях самите, следва да се включат в графата:“Доходи, приходи и източници на финансиране“, при определяне на нетния им доход и съответно – при определяне на евентуалното наличие на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ между имущество и техния нетен доход, при положение, че в доклада на първоинстанционния съд е прието за безспорно, че тези суми представляват „дарения“, т. е. касае се за законно придобити суми? и 2. Подлежи ли на отнемане имущество /недвижим имот/, построен чрез законно придобити /чрез дарения/парични средства – извършени вноски по банкови сметки /лично и от трети лица/ и получени от трети лица, чрез системи за бързо разплащане суми? В случая счита за определящо, че Комисията не е твърдяла, че сумите, получени от трети лица по банкови сметки на ответниците /от 50 887.34лв./ и внесени от ответниците по техни банкови сметки /от 107 625.67лв./ са придобити от забранена от закона дейност.

В представеното към касационната жалба изложение, касаторът Н. Ш. С., чрез особения представител адвокат В. поставя следните пет въпроса, като се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК: 1. Следва ли в производството да се установяват правните основания за внесените лично от ответниците или постъпили от трети лица по банковите им сметки суми, на които те са придобивани, съответно техния законен източник, при положение, че с доклада по делото е прието за безспорно, че тези суми са придобити в резултат на дарения?, 2. Следва ли тези суми да се включат в доходите и приходите на проверяваните лица при изчисляване на несъотствието по §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, след като не е установено те са придобити от незаконен източник или от осъществяване на забранена от закона дейност? 3.Ограничението по чл.116, ал.4 ЗПКОНПИ за налагане на обезпечителни мерки върху имущество на физическо лице, което не подлежи на принудително изпълнение, съгласно чл.444 ГПК, относимо ли и е за отнемане на имущество?, 4. Подлежи ли на отнемане законно изграден недвижим имот, при липса на установено престъпление? и 5. Какъв е порокът при вътрешно противоречие на мотивите?

Срещу подадените касационни жалби не е постъпил отговор.

Настоящият съдебен състав, намира че следва да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси от касатора М. с № 2 и от касатора С. с № 1, които са с идентично съдържание и са от значение за изхода на спора. Същите е възможно да са разрешени в противоречие с установената съдебен практика с ТР № 4/2021г. по т. д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС, съгласно което: „Предмет на отнемане е незаконно имущество /това, за което не е установен законен източник на доходи/, което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие”, по смисъла на § 1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. В практиката обичайно се приема, че незаконно имущество е това, за което не е установен законен източник на доходи, а в случая – е било прието /още в доклада по делото – вж. стр.621 от материалите по делото/, за безспорно обстоятелството, че сумите, постъпили по банковите сметки на ответниците са от „получени дарения от различни лица и на различни основания“.

Държавна такса от особените представители на страните, чийто адрес не е известен, не се дължи на основание чл.83, ал.1, т.5 ГПК.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 93 от 11.05.2023г. по в. гр. д. № 121 по описа за 2023г. на Апелативен съд Варна.

ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :