О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1066
[населено място], 25.04.2024 г.
Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти април, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ
А. Н.
като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1450 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Миринимпекс„ ЕООД против решение № 120/12.04.2023г. по т. д.№ 65/2023г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 452/17.10.2022г. по т. д.№ 678/2021г. на Варненски окръжен съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против „К. С. ЕООД, „К. В. П. Енерджи„ ООД и А. Г. Д. отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 464, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответниците, че вземането на „К. С. ЕООД към „К. В. П. Енерджи„ ООД и А. Г. Д., в размер на 220 000 лева, на основание запис на заповед от 15.03.2016г., за чието събиране са издадени изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и което вземане е предявено за принудително събиране по изпълнително дело № 20207390400138, по описа на ЧСИ С. С., рег. № 739, с район на действие Окръжен съд–Добрич, е недължимо. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Конкретни касационни доводи за неправилност навежда единствено към порока „противоречие с материалния закон“, като твърди, че неправилно въззивният съд е приел за действително сключеното споразумение от 15.03.2016 г., независимо че за „Б. С. Г. ЕООД същото не е подписано от упоменатия в него органен представител - Ивайло Л., а от трето – непосочено в съдържанието на документа лице – Л. Л.. Намира, че установената неавтентичност на документа е достатъчна за обосноваване нищожността на споразумението, поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД. Не се касае за договаряне без представителна власт, поради което е и неприложимо потвърждаване от представлявания, съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД / такова, според касатора, би било налице при материализирано волеизявление на едно лице, като действащо от името и за сметка на друго лице, но без представителна власт /. Касаторът намира без правно значение факта на установена представителна власт за „Б. С. Г. ЕООД на действително подписалото споразумението лице – Л. Л.. Намира за неправилно и позоваването на ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС – признато от въззивния съд право единствено на „Б. С. Г. ЕООД и неговите правоприемници, да се позоват на липсата на представителна власт / какъвто би бил порокът и ако споразумението бе подписано от непосочено конкретно - неизвестно - лице, като действало от името и за сметка на дружеството /. Несъгласие страната изразява и по отношение извода на въззивния съд, че споразумението от 15.03.2016 г. / в частта му с характер на договор за поръчителство / не е нищожно, поради противоречие с добрите нрави. Счита, че липсата на обоснована причина „К. В. П. Енерджи„ООД и А. Д. „да встъпят в дълга и да поръчителстват“ за задълженията на „В. П. АД, които задължения са били несъбираеми, нещо повече – да поемат поръчителството към момент, в който задължението „вече е съществувало“ / очевидно в смисъл, че е било изискуемо и длъжникът вече в неизпълнение / и без да е било обезпечено, е достатъчно основание да се приеме, че договореното поръчителство е в противоречие с етичните правила и сключено при нееквивалентност на престациите. Касаторът поддържа довода си, че единствената причина за поетото поръчителство е да се увредят хирографарните кредитори на „К. В. П. Продажби„ООД, като същевременно се обогати неоснователно привидния кредитор „Б. С. Г. ЕООД. Предвид това намира несъстоятелно съображението на въззивния съд, че поемането на поръчителство, за задължения на финансово затруднено лице, не води до нищожност на договора за поръчителство, поради противоречие с добрите нрави.
Отговор на касационната жалба е постъпил само от „К. С. ЕООД, като се оспорва обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, доколкото в преобладаващата си част изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК преповтаря основанията за неправилност на въззивното решение, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК , а двата формулирани въпроса не са обосновани с допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като приетото от въззивния съд не е в противоречие с посочените актове на ВКС. Не се обосновава очевидна неправилност на въззивното решение, в подкрепа на което страната излага съображения по правилността на приетото от въззивния съд по съществото на спора.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното:
Ищецът „Маринимпекс„ЕООД е взискател по изпълнително дело, образувано срещу солидарно отговорни спрямо него длъжници „К. В. П. Енерджи„ООД и А. Г. Д., в производството по което е присъединен като взискател и „Б. С. Г. ЕООД, с вземане по изпълнителен лист, издаден на основание заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, с която „К. В. П. Енерджи„ ООД и А. Г. Д. са осъдени да заплатят солидарно на „Б. С. Г. ЕООД сумата от 220 000 лева, ведно със законна лихва върху същата от 07.09.2016 г. до окончателното й изплащане, с възмезмдяване на разноските, сторени в заповедното производство, на основание запис на заповед от 15.03.2016 г.. Не е спорно, че записа на заповед е издаден в изпълнение на споразумение от 15.03.2016 г., сключено между „В. П. АД, „Б. С. Г. ЕООД, „К. В. П. Енерджи„ ООД и А. Г. Д. .По силата на това споразумение последните двама са се задължили спрямо „Б. С. Г. ЕООД да отговарят за изпълнението на описаното в споразумението задължение на „В. П. АД. Ответникът „К. С. ЕООД е придобил вземането на „Б. С. Г. ЕООД по силата на договор за цесия от 07.06.2021г., предвид което е конституиран в изпълнителното производство, като взискател, на мястото на праводателя си – цедент.
Ищецът оспорва действителността на споразумението от 15.03.2016 г. на няколко основания, предмет на касационни доводи от които са само тези за нищожност, поради липса на съгласие и сключването му в противоречие с добрите нрави, съгласно квалификацията на страната. Нищожността, поради липса на съгласие, се обосновава с неподписване на споразумението от упоменатия в същото органен представител на „Б. С. Г. ЕООД - Ивайло Л., като в хода на производството е безспорно установено подписването му от лицето Л. Л., с поддържана от ответниците представителна власт за дружеството. Нищожността на споразумението, поради сключването му в противоречие с добрите нрави, се поддържа предвид нееквивалентност на насрещните престации, обоснована с липсата на причина двете дружества да поемат поръчителство за дълга на трето, финансово затруднено лице.
Досежно първото основание за нищожност, въззивният съд е съобразил, че твърденията на ищеца по начало не са относими към хипотезата на чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД. Приел е, че се оспорва автентичността на документа, в качеството на частен такъв, но неавтентичността му не обуславя и материалноправна недействителност на съглашението. Решаващият извод на съда се основава на приетото в ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което, на осъществени действия без представителна власт може да се позове само представлявания и неговите универсални и частни правоприемници, не и трети лица, ерго – настоящият ищец. Само за пълнота въззивният съд е изложил съображения относно правните последици на представеното нотариално заверено пълномощно на подписалото споразумението лице – Л. Л., от името и за сметка на „Б. С. Г. ЕООД, както и алтернативно е изложил съображения, за действителност на споразумението и без наличието на упълномощаване, доколкото с инициираното заповедно производство, въз основа на запис на заповед, издаден на основание чл. 9 от споразумението, последващо присъединяване, като взискател въз основа изпълнителния титул, издаден на това основание и с последващото цедиране на дълга срещу солидарните поръчители, по същество представляваният е потвърдил сключването на споразумението, по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд се е обосновал, че на потвърждаване, по смисъла на сочената разпоредба, а и на основание чл. 301 ТЗ – между търговци, подлежат всички волеизявления, независимо дали са придружени от формална идентификация на волеизявяващото лице.
По второто основание за нищожност на споразумението, въззивният съд се е съобразил с установителното му – в една част - действие – досежно основанието и размера на главния и акцесорния дълг по рамков договор за кораборемонт и ел. монтажни дейности от 30.04.2016 г. с длъжник „В. П. АД и с характера му на договор за поръчителство за този дълг – чл. 138 ЗЗД, в друга част. Приел е, че макар поръчителят да не получава нищо срещу поетото задължение да обезпечи изпълнението на длъжника, но предвид регресното му вземане към последния, в случай че удовлетвори кредитора, т. е. доколкото имущественото разместване и неговият обем са предвидени в закона, въпрос за еквивалентност на престациите, като критерий за съблюдаване на добрите нрави, не може да бъде повдиган.
Довода за липса на икономически обоснована причина двете дружества да поръчителстват за длъжника „В. П. АД, въззивният съд е квалифицирал като довод за нищожност на договора за поръчителство, поради липса на основание, като е съобразил и чл. 26, ал. 2 ЗЗД - основанието се предполага до доказване на противното. Въззивният съд е приел, че съществуването или липсата на вътрешни отношения между поръчител и длъжник, оправдаващи дадените обезпечения, са ирелевантни за действителността на договора за поръчителство, както и че възможността длъжникът да възстанови платеното от поръчителя не оборва наличието на основание, нито противоречи на добрите нрави учредяването на поръчителство за задълженията на финансово затруднено лице.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът възпроизвежда основанията си за неправилност на въззивния акт, но формулира единствено следните два въпроса : 1/ Подлежат ли на потвърждаване по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД договори, сключени от непосочено в договора / неизвестно / трето лице / ? и 2/ Какъв е порокът на волята при договори и документи, в които е посочено, че са подписани от управителя на дружеството, а същото евентуално е подписано от упълномощено от него лице, при условие, че това обстоятелство по никакъв начин не е отразено в документа ? Автентичен ли е подобен документ ? Допълнителният селективен критерий се сочи в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но доколкото предходно касаторът цитира задължителна съдебна практика на касационна инстанция, ще следва същата да се съобрази към формулираните въпроси / касаещи единствено довода за нищожност поради „липса на съгласие“ /, като приоритетно допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - така т. 2 на ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ВКС.
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност, по чл.280 , ал. 2, пр. трето ГПК – отново по съображения, че приетата неавтентичност на споразумението, независимо от доказаност на действителния автор на материализираното волеизявление и представителната му власт за сключване на споразумението, лишава същото от каквито и да било правни последици.
Първият от въпросите не удовлетворява изискването за правен, тъй като е формулиран в относимост към евентуален извод на съда, съобразим само ако не би бил споделен решаващия му извод, че и в конкретната хипотеза се касае за надлежно сключен договор от пълномощник на страната, независимо че подписа му върху документа не е съпътстван с упоменаване на неговото име и качеството му на пълномощник. Както правилно е посочил съда, ответникът не разграничава правните последици от неавтентичността на документ, от тези при опровергаване на съдържанието му, в качеството на диспозитивен документ, материализиращ волята на страните, каквато обективно има изявена от името и за сметка на „Б. С. Г. ЕООД. Ищецът се опитва да лиши от каквито и да било правни последици постигнатото споразумение от 15.03.2016г., независимо от обективния факт на отправени от името и за сметка на страните по същото насрещни волеизявления, неоснователно игнорирайки факта на известност и установеност на договарялото, от името и за сметка на страна по споразумението, лице, без самото то да е страна. Дори да се приеме, че въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, не се обосновава допълнителен такъв. Спрямо така формулирания въпрос цитираното ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014г. на ВКС е неотносимо, а не се обосновава и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС : нито е обоснована подлежаща на тълкуване правна норма, в отговор на въпроса, нито е посочена съществуваща по приложението й противоречива съдебна практика или подлежаща на уеднаквяване непротиворечива такава, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството, съответно обосновани.
Вторият от въпросите по п. 2 е неотносим към решаващ извод на въззивния съд, който не е приел, че споразумението от 15.03.2016 г. е автентичен документ, но и не е приел неавтентичността му за приравнима на „липса на съгласие„, по смисъла на чл. 26, ал. 2 , пр. второ ЗЗД . Първият от въпросите по п. 2 е правно несъстоятелен, визирайки порок на волята на страна / „Б. С. Г. ЕООД /, само и единствено поради формирането й от пълномощник / при това посочен във въпроса като евентуален, макар да е безспорно установена представителната власт на подписалото лице /, а не от органния представител на дружеството. Същевременно, въпросът отново не кореспондира с решаващия извод на съда, че само представляваният и неговите универсални и частни правоприемници / какъвто се явява „ К. С. „ЕООД / биха могли да се позоват на липса на представителна власт, съгласно т. 2 на ТР № 5/2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС / аналогично и ако изобщо не бе посочено в споразумението, нито установено, респ. се оказва неизвестно, подписалото лице. Следователно, освен че е правно неиздържан, въпросът не е удовлетворен и с допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК, както и по т. 3 на същата разпоредба, по аналогични на посочените към първи въпрос съображения.
Не се обосновава очевидна неправилност на въззивното решение по съображенията на касатора, за несъстоятелността на които е относим коментара към първия от формулираните въпроси. Тезата на страната приравнява по правни последици подписан и неподписан от страна по сделката / различен от представляващото я лице правен субект / документ за сключването й, което не намира опора в закона. Неавтентичността на документа не засяга действителността на обективирано в същия съгласие на насрещни страни, когато е безспорно установено постигането му чрез материализиране на насрещни волеизявления от лица, способни да обвържат с правни последици представляваните от тях правни субекти, вкл. по силата на последващо потвърждаване по чл.42, ал.2 ЗЗД или с прилагането на чл.301 ТЗ .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120/12.04.2023г. по т. д. № 65/2023 г. на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Маринимпекс“ЕООД, на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „К. С. ЕООД разноски за настоящото производство, в размер на 9 800 лева – платено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: