О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2992

София, 12.10.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 3912 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. П. Д. срещу определение № 1427/30.05.2023 г. по в. гр. дело № 1417/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката Д. частна жалба срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 13.03.2023 г. по гр. д. № 13988/2021 г. на Софийски градски съд, с което съдът е определил окончателно възнаграждение на вещите лице по приетата комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза в размер на по 538. 20 лева за всяко от двете вещи лица и е указал на В. П. Д., че следва да довнесе в двуседмичен срок сума в общ размер на 276. 40 лева или по 138. 20 лева за всяко от вещите лица за изплащане на одобреното възнаграждение.

Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита за неправилни изводите на съда за необжалваемост на постановеното от Софийски градски съд определение по реда на чл. 75 ГПК, доколкото с него се възлагат съдебно – деловодни разноски, което подлежи на обжалване по реда на чл. 248 ГПК. С оглед на това моли атакуваното определение да бъде отменено като неправилно, като й бъдат сторените в настоящото частно производство разноски.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, поради което тя е допустима.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с протоколно определение от 13.03.2023 г. по гр. д. № 13988/2021 г., Софийски градски съд е одобрил окончателно възнаграждение на вещите лица по приетата комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза в размер на 538. 20 лв. за всяко и е дал указания на жалбоподателката, че следва да довнесе в двуседмичен срок сума в общ размер на 276. 40 лева или по 138. 20 лева за всяко от вещите лица за изплащане на одобреното възнаграждение. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на обжалване подлежат само преграждащите определения на съда и тези, за които това е изрично посочено в закона. Счел е, че определението на съда по чл. 75 ГПК нито е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е сред посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като законът не предвиждал изрично неговата обжалваемост. С оглед изложеното е намерил, че това определение не подлежи на самостоятелно обжалване, което налага подадената от жалбоподателката частна жалба да бъде оставена без разглеждане.

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени от закона. С обжалваното пред апелативния съд определение е било определено окончателно възнаграждение на вещите лица по приетата експертиза и са дадени указания на жалбоподателката да довнесе остатъка от дължимото от нея възнаграждение. Посоченото определение не прегражда развитието на делото. Липсва и изрична законова разпоредба за неговото обжалване. Наведените от жалбоподателката доводи, че с него се възлагат съдебни разноски, поради което същото следва да подлежи на самостоятелен контрол не намират опора в закона. Наистина разпоредбата на чл. 248 ГПК предвижда, че страната може да иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, но посочената разпоредба не касае определението по реда на чл. 75 ГПК, с което съдът определя окончателното възнаграждение за вещи лица, а единствено финализиращия делото акт, с който се разпределя отговорността на страните за сторените в хода на процеса разноски по реда на чл. 78 ГПК. Поради това правилно въззивният съд е счел, че определението по чл. 75 ГПК не подлежи на обжалване, тъй като законодателят е предоставил изцяло в правомощията на съда да определя дължимото възнаграждение на съдебните експерти по приета експертиза.

Съобразно гореизложеното атакуваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1427 от 30.05.2023 г. по в. гр. дело № 1417/2023 г. на Софийски апелативен съд, 1-ви граждански състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: