О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1153 [населено място], 08.05.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на десети април, две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 1455/2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд, чрез процесуален представител, против Решение № 152 от 26.04.2023г. по в. т.д. № 559/2022г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта му, с която е потвърдено Решение № 138 от 13.04.2020г. по гр. д. № 261/2019г. на Окръжен съд - Стара Загора, в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на Й. Г. С., сумата от 70 000 лв., представляваща разликата над сумата от 10 000 лв. до сумата от 80 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП от 16.08.2014г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2018г. до окончателното издължаване на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна и присъждане на направените разноски. Касаторът излага доводи за несъобразяване от въззивния състав с формиралата се трайна практика на ВКС, както и с ППВС № 4/68г. по приложението на чл.52 ЗЗД относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, което да репарира претърпените от ищеца болки и страдания. Намира присъденото обезщетение за прекомерно завишено от гледна точка на икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на настъпване на деликта и трайната съдебна практика.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане...