Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Ч. при секретар А. И. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Р. Ч. по административно дело № 2350/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане от Ц. В. Ц. от гр. Русе, за отмяна на влязло в сила Решение № 33 от 18.07.2022г. на Административен съд - Русе по адм. д. № 201/2022г., подадено чрез адв. З. М. от Адвокатска колегия – Русе.

С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на Ц. В. Ц. от гр. Русе срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1085-000277 от 04.05.2022г. на Началник група в сектор „П. П. към ОД на МВР – Русе.

Искателят претендира наличието на предпоставките на чл. 239, т. 3 от АПК, като иска да се отмени влязлото в сила съдебно решение и да му се присъдят направените в производството разноски.

Ответникът – Началник група в сектор „П. П. към ОД на МВР – Русе не взема становище по направеното искане, не се явява и в съдебно заседание.

Върховният административен съд намира искането за допустимо, като подадено от надлежна страна и в предвидения по чл. 240 АПК срок за това. Разгледано по същество искането е неоснователно.

За да се произнесе по искането, съдът установи от фактическа страна следното:

На 04.05.2022г. Началник група в сектор „П. П. към ОД на МВР – Русе издава срещу Ц. В. Ц. от гр. Русе ЗППАМ № 22-1085-000277 от 04.05.2022г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - временно се отнема СУМПС на лицето до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, за това че на същата дата около 03:40ч. в гр. Русе е управлявал лек автомобил (идентифициран с марка, модел и рег. №) под въздействието на наркотични и упойващи вещества (амфетамин и метамфетамин), което е установено при проверка с техническо средство дрегер Д. Т. 5000. На същата дата на Ц. В. Ц. е издаден талон за медицинско изследване, като лицето е отведено в УМБАЛ Канев, където отказва да даде биологични проби за изследване. При тези обстоятелства на Цанков е издаден и АУАН сер. GA №669302 от 04.05.2022г. за нарушение по чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

На 17.05.2022г. Ц. В. Ц. от гр. Русе подава жалба срещу горепосочената ЗППАМ до Административен съд – Русе, където е образувано административно дело № 201/2022г. Същото приключва с Решение № 33 от 18.07.2022г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу процесната ЗППАМ като неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) съдебното решение не подлежи на касационно обжалване, т. е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване – 18.07.2022г.

Отмяната е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни решения, поради наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК основания за това, които страната за която съдебният акт е неблагоприятен, следва да представи и да докаже в това производство.

Производството по чл. 237 от АПК е исково по своята същност и съдът е обвързан с правното основание на което се прави искането за отмяна. Същият не е задължен служебно да проверява наличието на предпоставките за отмяна по всички изчерпателно изброени основания в нормата на чл. 239 от АПК, а следва да извърши проверка за наличието само на онези предпоставки, на който искателят е основал претенцията си за отмяна. Противното би означавало съдът да се произнесе свръх петитум. Предвид, че с отмяна на съдебния акт се посяга на неговия стабилитет, недопустимо е същата да произтича на основание, различно от тези изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239, т. 1- 6 на АПК. Недопустимо се явява и разширителното тълкуване на така посочените основания.

С процесното искане се претендира наличието на предпоставките по чл. 239, т.3 от АПК за отмяна на посоченото съдебно решение.

Разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК предвижда две хипотези за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, в първата, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, а във втората ако съдебният акт е основан на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен.

Искателят обоснова искането си с оглед наличието на влязла в сила Присъда № 17/06.07.2023г. по в. н.о. х.д №380/2023г. на Окръжен съд Русе, с която е отменена Присъда № 9/25.01.2023г. на Русенски районен съд, постановена по НОХД № 885/2022г. по описа на същия съд, с която подсъдимия Ц. В. Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК и вместо това признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, за това че на 04.05.2022г. в гр. Русе е управлявал л. а. “Ауди А4“ с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин. Към искането са приложени заверено копие на Присъда № 17/06.07.2023г. по в. н.о. х.д №380/2023г. на Окръжен съд Русе и Решение № 16/09.01.2024г. по н. д. №750/2023г. по описа на ВКС, с което същата се оставя в сила.

Настоящия състав на ВАС, с оглед установеното от фактическа страна и събраните по делото доказателства, счита, че не е налице основанието визирано в нормата на чл. 239, т. 3 от АПК.

Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, ако е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Доказателства за наличието на хипотезите на цитираната норма не са приложени. Съдебният акт чиято отмяна се иска, не е постановен въз онова на документ, който по надлежен ред да е признат за подправен, нито на отменената Присъда № 9/25.01.2023г. на Русенски районен съд. Следва да се отбележи, че нито административният орган издал оспорената ЗППАМ, нито съдът разглеждал жалбата срещу същата, не са се позовали в своите актове на посочената като отменена Присъда № 9/25.01.2023г. на Русенски районен съд или на друг акт на съд или друг държавен орган, отменен по надлежния съдебен ред или пък на документ, който по надлежен ред да е признат за подправен, каквито хипотези урежда нормата на чл. 239, т. 3 от АПК.

ЗППАМ № 22-1085-000277 от 04.05.2022г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - временно се отнема СУМПС, е издадена с оглед изложените в същата фактически обстоятелства, които жалбоподателя не е оборил в съдебното производство. Сред тези обстоятелства не е наличието на предявено обвинение, по което същият в последствие е оправдан с влязла в сила присъда.

Ето защо така направеното искане за отмяна на Решение № 33 от 18.07.2022г. на Административен съд - Русе по адм. д. № 201/2022г. на основание чл. 239, т.3 от АПК, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, състав на седмо отделение на Върховен административен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Ц. В. Ц. от гр. Русе, за отмяна на влязло в сила Решение № 33 от 18.07.2022г. по адм. д. № 201/2022г. по описа на Административен съд – Русе.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА