Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 2424/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуалния представител Д. Б., срещу Решение № 1257 от 11.12.2023 г., постановено по административно дело № 1972/2022 г. по описа на Административен съд/АС/ – Бургас, с което по жалба на „КСК-1“ЕООД, чрез управителя Ж. Ж., [населено място], община Средец, област Бургас, е отменено негово Уведомително писмо /УП/ с Изх. № 01-2600/6139 от 24.10.2022 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони/ПРСР/ 2014 - 2020 г. за кампания 2021 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона, като е определен 14-дневен срок за произнасяне. Със съдебното решение ДФЗ е осъден да заплати разноски на жалбоподателя.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че УП не е мотивирано и че при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и излага подробни съображения относно представения по делото сертификат за биологично производство. Земеделският производител не е изпълнил изискванията на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“, като не е удостоверил произведена биологична продукция от всички заявени и одобрени за подпомагане парцели и по-конкретно от парцел № 29221-566-13-1 с площ от 1,9 ха със заявена култура –постоянни или временни пасища за паша на животни/пасища и мери за паша/.

Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не е представлява.

Ответникът по касация – „КСК-1“ЕООД, представлявано от управителя Ж. Ж., не депозира отговор по касационната жалба. В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при липса на изложени фактически и правни основания за постановяване.

От фактическа страна е установено следното:

Дружеството е регистриран земеделски производител/ЗП/ с уникален регистрационен номер/УРН/183033.

Земеделският производител е подал заявление за подпомагане на парцели с обща площ от 68.95/4.88 ха с код на дейност БР 10- За биологично растениевъдство - за полски култури, включително фуражни и 64.07 ха с код на дейност БР 11 - За биологично растениевъдство - постоянно затревени площи/ливади и пасища/, съгласно Приложение №1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /Наредба № 4 от 24.02.2015 г./Наредбата/.

Не се спори по делото, че всички заявени от кандидата площи с посочените от него кодове и дейности са одобрени.

От страна на земеделския производител е представено писмено доказателство на оператора в съответствие с чл.29,1 от Регламент/ЕО/ №834/2007 и чл.68,1 от Регламент /ЕО/ №889/2008, издадено от „Космосерт услуги за ратифициране - клон България“ на 26.07.2021 г./Вх. №02 -020-2600/14831 от 29.11.2021 г. по описа на ДФЗ/ и анекс към него, удостоверяващ количеството първично произведена продукция през 2021 г.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС – Бургас е издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Уведомително писмо/УП|/ с Изх. № 01-2600/6139 от 24.10.2022 г. по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ 2014-2020 за кампания 2021 г., по подадено от дружеството на 31.05.2021 г. заявление за подпомагане с УИН 02/160621/55549, с което последния е уведомен, че му се отказва финансово подпомагане за кампания 2021 г. по направление "Биологично растениевъдство". В УП като правно основание за постановения отказ е посочена разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., тъй като земеделският производител не е представил копие на документ съгласно чл.33, ал.1, т.2 и 5 за парцели, за които е поел ангажимент.

В хода на съдебното производство е представено Становище с Изх. №020020-2600/5148 от 16.12.2022 г. от процесуалния представител на ДФЗ, в което се сочи, че представеният сертификат не отговаря на изискванията на чл.33,ал.1, т.2,3 и 5-документът да удостоверява състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването му, тъй като парцел с №29221-566-13-1 с площ от 1.9 ха е в преход и за него няма произведена биологична продукция.

Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, която не се оспорва от страните и не следва да се преповтаря от касационната инстанция.

Съдът е приел, че оспореното УП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона.

В процесното УП е посочено, че отказът е направен заради непредставен от заявителя в срок документ, изискуем по чл.33, ал.1, т.2 и 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., но касационната инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд съображения, че е налице нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като административният орган не е обсъдил, нито в оспорения акт, нито в административна преписка, своевременно депозирания от заявителя Сертификат за биологично производство №02-020266/14831 от 28.11.2021 г., издаден от „Космосерт услуги за ратифициране - клон България“

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Оплакванията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението са бланкетни и неконкретизирани. Правото на участие на страните в процеса не е препятствано, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и задълбочено е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е надлежно мотивирано.

Неоснователни са и твърденията за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон.

Безспорно се установява, че дружеството на основание Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е поело едногодишен ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“, като с УП изх.№ 02-020-2600/5148 от 15.06.2022 г. е било одобрено за подпомагане със заявените парцели с обща площ от 68.95 ха.

Не се оспорва и обстоятелството, че в определения от закона срок земеделският стопанин е представил Сертификат за биологично производство №02-020266/14831 от 28.11.2021 г., издаден от „Космосерт услуги за ратифициране - клон България“, представляващ документ по чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. който не е посочен и не е обсъден в оспореното УП, като по този начин е изпълнил изискванията на чл.39, ал.1, б. “в“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.

След като земеделският производител е представил в срок документ по чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4, не може да се приеме, че е допуснато нарушение на чл.14, ал.2, т.1 от Наредба № 4 и да се откаже изцяло финансовото подпомагане.

Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Р България може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи.

Административният орган е изложил допълнително мотиви в Становище изх. №02-020-2600/5148 от 16.12.2022 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, изготвено по повод подадената жалба, но тъй като същото е с дата, следваща датата на процесния административен акт, не може да се приеме като документ, представляващ част от административната преписка, с характер на мотиви относно причините за постановения отказ и за мотиви на постановения административен акт.

По изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна.

От ответника по касация не се претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1-во, предл.1-во от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1257 от 11.12.2023 г., постановено по административно дело № 1972/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА