Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя Г. С. по административно дело № 2451/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Б., чрез адв. Н., против решение №1319 от 22.12.2023 г., постановено по адм. дело № 195/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлено оспорването й за прогласяване нищожност на Решение №43-7/26.06.2018г. на Общински съвет - Бургас за одобряване на ПУП-ПУР за територията между път I-6 „Бургас-София“ , път I-9 „Бургас-Варна“, Северен обходен път и ул. „Транспортна“, в частта за собствения й имот с идентификатор 07079.2.2239 по КККР на гр.Бургас.Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, и се иска отмяната му със законните последици.

О. О. съвет - Бургас, чрез юрк. Т., оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди обжалваното решение като валидно, правилно и обосновано.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображенията:

Обжалваното решение е мотивирано с липса на основанията, при които по реда на чл. 146, т. 1 до т. 5 АПК може да се приема наличие на нищожност на оспореното Решение №43-7/26.06.2018г. на Общински съвет – Бургас, тъй като е издадено от компетентния по смисъла на чл.129, ал.1 ЗУТ орган, в изискуемата писмена форма и при спазена процедура. След анализ на документите по административната преписка е установено, че са допуснати две нарушения, които обаче не водят до нищожност на решението, а до неговата унищожаемост, която е извън предмета на делото.Тези нарушения се коренят в разширяване обхвата на разрешената с Решение № 37-15/24.06.2014г. на Общински съвет – Бургас разработка и неизвършено отчуждаване на имота на оспорващата. Изложени са подробни мотиви за възприетите в трайната съдебна практика критерии за разграничение на нищожност и унищожаемост на административните актове, като доводите на оспорващата Б. са определени като относими към законосъобразността на Решение №43-7/26.06.2018г. на Общински съвет – Бургас, за преценката на която възможността е преклудирана, поради пропускане срока за обжалване.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и изяснената по делото фактическа обстановка .

За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените от издателя действие и последици. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Следователно, нищожен е само този административен акт, който поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицира като административен акт и въобще като юридически акт и се третира от правото като несъществуващ, поради което изобщо не може да породи, измени или погаси разпоредените права и задължение /последици/. Действително, както е приел и административният съд в обжалваното решение, във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който евентуално е засегнат - дали той е годен да предизвика правни последици.

Както обосновано е прието в обжалваното решение, порок от категорията на изброените по-горе не се установява да е налице при постановяване на процесното Решение №43-7/26.06.2018г. на Общински съвет – Бургас, тъй като е съобразено с нормата на чл.129, ал.1 ЗУТ по отношение на компетентността.

Обоснован е и извода на съда, че оспореното решение на Общински съвет – Бургас отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като е в предписаната от закона писмена форма, както и съдържание - фактически и правни основания. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липсата на волеизявление, което в случая не е налице. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията за одобряване на ПУП-ПУР в по-голям обхват от разрешения с предходно Решение № 37-15/24.06.2014г за допускане да се изработи ПУП. Този порок в процедурата не е от категорията на съществените и не води до нищожност на крайния акт, с който се одобрява проекта за ПУП. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на решението от общинския съвет не са допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нищожност, както и че не са налице пороци, които да обосноват нищожност поради „драстично“ противоречие с материалния закон. За да е налице такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито един орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем /незаконосъобразен/, но не и за прогласяването му за нищожен. В тази връзка обосновано са игнорирани от първоинстанционният съд доводите за незаконосъобразност на решението, вкл. и тези за незаконносъобразност на предходния ПУП по чл.16, ал.7 ЗУТ, тъй като е безспорно по делото обстоятелството, че процесното решение е влязло в сила и съставлява стабилен административен акт.

Неправилен е изводът на административния съд, че е налице второ нарушение на процедурата, а именно непроведена отчуждителна процедура по отношение на имота на оспорващата. Отчуждителната процедура е самостоятелна и последваща влизане в сила на ПУП , а в случая плана по чл.16,ал.7 ЗУТ е влезнал в сила след постановяване на оспореното Решение №43-7/26.06.2018г. на Общински съвет – Бургас. Освен това по делото е установено от съдебно-техническата експертиза, че одобрения ПУП с оспореното като нищожно решение е изработен върху актуална кадастрална основа. Този извод на съда обаче не е решаващ, поради което не се отразява на правилността на обжалваното решение.

Неоснователни са доводите по касационната жалба за нарушаване допустимия процент по чл.16 ЗУТ при отнемане на част от имота на оспорващата. Па първо място, те касаят законосъобразността на предходен ПУП, който е извън предмета на делото. Освен това доводите са изградени върху неправилно тълкуване нормата на чл.16 ЗУТ , в приложимата редакция /до изм. ДВ, бр. 13/2017 г./. Обратно на твърденията в жалбата, съдебната практика приема, че изискванията, визирани в ал. 1 – 6 на чл.16 ЗУТ не са относими към плана по ал. 7 на чл.16 ЗУТ, който съставлява само план за улична регулация. Именно с оглед тази константна практика на ВАС, с изменението на закона /ДВ, бр. 13/2017 г./ и понастоящем този план е регламентиран в самостоятелната норма на чл. 16а ЗУТ. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ визира изработване на ПУП с урегулиране на имотите в обхвата на разработката и необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, на озеленени площи, обединени в зелена система и общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, като в тази хипотеза не влиза уличната мрежа, предвид § 5, т. 31 ПЗР ЗУТ. За изграждането на тези обекти, предназначени за задоволяване на обществени потребности от местно значение, е предвидена възможност за "отчуждаване" процентна част от имотите-частна собственост, но "не повече от 25 на сто", като общината придобива собствеността от деня на влизане в сила на плана, т. е. без отделна отчуждителна процедура и имотите стават публична собственост. Същевременно, предоставения в замяна на собственика на "отчуждавания" с плана имот нов УПИ следва да е с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имота преди урегулирането му - чл. 16, ал. 4 ЗУТ. С оглед на това и обстоятелството, че този ПУП има непосредствен отчуждителен ефект, той следва да съдържа и изготвени оценки от комисията по реда на чл. 210 ЗУТ, предхождащи одобряването на плана, за да се установи спазване на изискването по ал. 4. Планът за улична регулация по чл. 16, ал. 7 /сега чл.16а/ е във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и има за предмет само улична регулация, като определя само външните /към улицата/ граници на имотите и не е с незабавно отчуждително действие, т. е. по отношение на него не са приложими изискванията на чл. 16, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ.

Останалите доводи в касационната жалба касаят пороци на процесното решение, въведени в първата съдебна инстанция, които се явяват ирелевантни, тъй като са относими към законосъобразността на одобрения ПУП с Решение №43-7/26.06.2018г. на Общински съвет – Бургас, а не към неговата валидност.

С оглед на изложеното и като възприема мотивите, изложени в обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, настоящият състав намира решението за законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.

Разноски не се претендират от ответника и не следва да се присъждат.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1319 от 22.12.2023 г. по адм. дело № 195/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА