Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: В. Ш. М. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 2529/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД М. В. при А. М. подадена чрез юрк. Д., против Решение №115 от 11.01.2024 г., постановено по адм. дело №438/2023 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отменено по жалба на А. Б. ЕООД Решение рег. № 32-456384 от 29.06.2023 г. на Директора на Териториална дирекция М. В. при А. М. към подадена от А. Б. ЕООД митническа декларация /МД/ МРН 22BG002002083901R8/27.10.2022 г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че в хода на административното производство по безспорен начин, посредством митническа лабораторна експертиза (МЛЕ), е установено, че стоката представлява растителна мазнина, поради което правилно е класирана под код по ТАРИК 1518009990 и допълнителните задължения за мито и ДДС са законосъобразно определени. Според касатора, съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-химичната експертиза. Оспорват се изводите на съда, че пробата от процесната стока е взета неправилно. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на А. Б. ЕООД срещу митническото решение. В условията на евентуалност моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - А. Б. ЕООД, оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. М. в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Русе е било Решение рег. № 32-456384 от 29.06.2023 г. на Директора на Териториална дирекция М. В. при А. М. към подадена от А. Б. ЕООД митническа декларация /МД/ МРН 22BG002002083901R8/27.10.2022 г., с което същата е коригирана, като е разпоредено Е.Д. 6/14 Код на стоката - код по Комбинираната номенклатура да се чете 15180099; Е.Д. 6/15 Код на стоката код по ТАРИК да се чете 90; данните в поле Задължения за стока № 1 да се четат съобразно отразеното в таблицата в решението и са установени публични задължения за досъбиране на мито общо в размер на 19 353,98 лв. и ДДС общо в размер на 3 870,79 лв., ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания, на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 27.10.2022 г. дружеството вносител А. Б. ЕООД е подало митническа декларация, с която е декларирало при режим допускане за свободно обръщение стока описана като употребявано кухненско олио, с код по ТАРИК 1518009590, деклариран произход ОАЕ, условие на доставка CIF Варна. Към митническата декларация са приложени писмени доказателства.

На 01.01.2022 г. от стоката са взети проби с протокол за вземане на проби № 153/01.11.2022 г. за проверка на тарифно класиране, които са изпратени до Централна митническа лаборатория /ЦМЛ/ в А. М.

Съгласно изготвената експертиза, анализираната проба с лабораторен код № 5907200222 представлява тъмнокафява, нееднородна, маслообразна маса, състояща се от две фази - течна и полутечна с фина утайка и със силен, неприятен мирис, характерен за употребявана мазнина като не се съдържат моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли. На база резултатите от MЛE стоката е характеризирана като негодна за консумация смес от растителни мазнини (употребявано кухненско олио), без наличие на животински мазнини и масла, или техните фракции.

Прието е, че предвид състава на стоката, същата не се класира в декларирания код 1518 00 95 на КН, тъй като той обхваща негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински, растителни или микробни мазнини и масла и техните фракции, а анализираната стока представлява негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини и масла и приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 90 със ставка на мито по отношение на трети страни 7.7%. При тези констатации административният орган е приел, че за декларираните стоки по посочените МД, описани като употребявано кухненско олио възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания, за вносно мито и ДДС.

С писма peг. № 32-119571/28.03.2023г. и per. № 32-143243/13.04.2023г.[Фирма 2] е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган в съответствие с нормата на чл. 22 пар. 6 от Регламент (ЕС) №952/2013, като в определения 30-дневен срок не е постъпил отговор.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства и е изготвена съдебно-химическа експертиза. Според заключението на СХЕ, кредитирано изцяло от административния съд, изследваната проба е анализирана за съдържанието на холестерол - показател, който се използва за ясно разграничаване на маслата/мазнините от растителен и животински произход, но според експерта наличните в случая резултати от три анализа в три лаборатории не позволяват да се направи категорично заключение за присъствие на животински масла/мазнини или техни фракции в пробата, която представлява нееднородна смес след термично третиране при неизвестни условия.

При така установената фактическа обстановка решаващият състав е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. За да отмени същото, съдът е обосновал извод, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с реда и начина на вземане на проба от процесната стока довели до неправилното приложение на материалния закон от гледна точка на извършеното тарифно класиране на стоката.

Административният съд е приел, че при вземане на пробата са допуснати множество нарушения, които изцяло дискредитират нейната представителност по отношение на изследваната стока. За да достигне до този извод съдът е анализирал нормите на чл. 189 и чл. 190 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл. 238 чл. 242 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Приел е, че съобразно приложимият стандарт БДС EN ISO 5555 Животински и растителни мазнини и масла. Вземане на проба одобрен от председателя на БИС на 03.10.2003 г. и е идентичен на стандарт EN ISO 5555:2001 в т.6.6.5, на този стандарт е посочено изрично, че Не е възможно да се вземе проба от гъвкав резервоар, след като е бил напълнен, а вземането на проби трябва да се извършва по време на процеса на пълнене или разтоварване. Следователно трябва да се използва методът, описан в 6.6. Когато съоръженията за пренос на масло не предоставят подходяща точка за вземане на представителни проби, се предлага да бъде произведена тръба с дължина от около 0,3 м., с подходящи връзки във всеки край, снабдена с подходящ пробовземен кран. Тази тръба трябва да бъде свързана между клапана на flextank и нагнетателната линия преди започване на товарене/разтоварване, за да се вземат последователни проби по време на целия процес на товарене/разтоварване. Съответно, последователните проби трябва да бъдат внимателно смесени, за да се получат представителни проби от целия товар, които след това могат да бъдат разделени, за да се осигурят нужното количество проби. Минималният размер на наливната проба от гъвкав резервоар трябва да бъде 5 l, независимо от обема на маслото в резервоара.

Предвид това и съобразявайки факта, че съгласно Протокол за вземане на проба № 153 от 01.11.2022 г., взетото количество от стоката в 4 бр. единични опаковки (стъклени буркани), е приблизително по 0.700 л, т. е. много по-малко от минимално изискуемия обем на пробата от гъвкав резервоар от 5 л., съгласно стандарт БДС EN ISO 5555 и предвид показанията на свидетелите Красимиров и Ахмед, че пробите са вземани през крана за разтоварване на гъвкавия контейнер, който се намирал в най-долната му част, чрез средство, приличащо на тел с дължина около метър, като при вземане на пробата от отвора е изтекла различна течност като цветове, съдът е приел, че приложеният способ за вземане на проби изцяло не съответства на този, описан в БДС EN ISO 5555, с приложимото негово изменение относно вземане на проби от гъвкави контейнери за транспортиране на течни продукти (т. нар. флекситанкове). Приел е, че това обстоятелство изцяло компрометира представителността на пробата, още повече според заключението на приетата по делото експертиза, няма как при температурата, при която е взета пробата, тя (стоката) да е била хомогенизирана и да съдържа всички необходими съставки за изпитване.

Така мотивиран съдът е приел, че допуснатите при вземането на пробите от стоката нарушения са съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, доколкото обективно препятстват възможността за формиране на законосъобразен извод относно нейните обективни характеристики, и по-конкретно относно нейното съдържание с оглед наличието или отсъствието на животински мазнини в нея, които нарушения са рефлектирали и върху тарифното й класиране.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил релевантните факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспореното митническо решение. При правилно тълкуване и приложение на материалния закон е обосновал правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Спорът пред административният съд се е свеждал до това дали процесната стока представлява негодни за консумация смеси или препарати само от животински мазнини и масла, или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, в който случай би следвало да се класира в код по КН 15180095 (код по ТАРИК 1518009590), или пък представлява (други) негодни за консумация смеси или препарати само от растителни масла, в който случай би следвало да се класира в код по КН 15180099 (код по ТАРИК 1518009990).

Според КН в код 1518 се включват животински или растителни мазнини и масла и техните фракции, обработени чрез загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани, продухани, полимеризирани чрез загряване във вакуум или в инертен газ или по друг начин химически модифицирани, с изключение на тези от № 1516; негодни за консумация смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени другаде. Под код 15180095 е посочено, че това класиране се отнася за негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, а по код 15180099 са класифицирани други видове мазнини, различни от тези, изброени в позиции от 1518 00 до 1518 0095.

Според практиката на Съда на Европейския съюз, в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите (решение Delphi Deutschland, C-423/10). Предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта (решения Agroferm, C-568/11, т. 41 и Oliver Medical, C-547/13, т. 47). В допълнение, предназначението на продукта е релевантен критерий, само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества (решение Skoma-Lux, C-339/09).

Следователно, правилно Административен съд - Русе е приел, че от съществено значение за определяне на тарифния код на стоката са нейните обективни характеристики и състав, като под код 1518 00 95 се изисква по съдържанието си стоката да е от смесен произход, без да е посочено изискване към конкретното съотношение на растителни към животински мазнини в нея.

Неоснователно е оплакването на касатора, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Изводите на административният съд са базирани на подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства и на кредитираната съдебно-техническа експертиза.

Административният съд е анализирал и обсъдил приложимата нормативна уредба и приложимите стандарти за вземане на проби, като съобразявайки заключението на вещото лице и свидетелските показания е стигнал до правилен и законосъобразен извод за допуснато нарушение при вземане на проба от стоката. Видно от заключението на приетата съдебно-химическа експертиза, включително и разпита на вещото лице в съдебно-заседание след изсушаване на показанията на свидетеля А. Ахмед - инспектор към SGS, изготвил Протокол за взимане на проба от 01.11.2022 г., пробата не е взета по приложеният способ за вземане на проби, описан в БДС EN ISO 5555 и същата не е хомогенизирана. Според неоспорената съдебно-химическа експертиза, предвид допуснатите нарушения и липсата на хомогенност на пробата не може с категоричност да се определи какво е наличието и процентното съдържание на холестерол в продукта.

В тази връзка правилно административният съд е съобразил, че, пробата е взета при нарушение на редица приложими стандарти, независимо от доказателствената сила на съставения протокол. Правилно е прието от административния съд, че пробите са били взети от служители на специализирана сървейска фирма - C.S.S. Bulgaria, което обаче не освобождава митническите органи от отговорността за правилното пробовземане.

Предвид изложеното, обосновано първоинстанционният съд е приел, че събраната от митническия орган информация не е достатъчна, за да обоснове корекция на декларирания от дружеството код по ТАРИК 1518009590 в процесната митническа декларация, а възприетото фактическо основание за неговата промяна не се подкрепя от събраните доказателства. В тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, което в случая не е сторено - органът не е доказал, че процесната стока представлява единствено смес от растителни мазнини, респ. не е доказал законосъобразното й тарифно класиране в код по КН 15180099.

Настоящият състав на касационната инстанция възприема мотивите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното решение, обосноваващи крайния извод за незаконосъобразност на митническия акт, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК те не следва да бъдат преповтаряни, а настоящото решение препраща към тях.

Следователно, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски за касационната инстанция в размер на 2 650 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за прекомерност на същото се явява неоснователно, доколкото възнаграждението е малко над минималното, установено с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с оглед правната сложност на спора и осъществената защита.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №115 от 11.01.2024 г., постановено по адм. дело № 438/2023 г. на Административен съд Русе.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на А. Б. ЕООД, ЕИК 117650594, представлявано от управителя Д. М., сумата от 2 650 (две хиляди шестстотин и петдесет) лева, разноски за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА