Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Б. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията К. Б. по административно дело № 2665/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Н., гражданин на К. М. чрез адв. К. А. против решение № 156 от 05.01.2024 г. по адм. дело № 6197/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за издаване на виза тип „D“ от 01.06.2023 г., издаден от завеждащ Консулската служба в Посолството на Р. Б. гр. Рабат, К. М. по заявление от 01.02.2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Ответникът – завеждащ Консулската служба в Посолството на Р. Б. гр. Рабат, К. М. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Трето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Н. Н. /Н. Х./, гражданин на К. М. срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза тип „D“), издаден на 01.06.2023г. от завеждащ Консулската служба в Посолството на Р. Б. гр. Рабат, К. М. по негово заявление за издаване на виза от 01.02.2023 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като не са били допуснати съществени нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила, обосноваващи неговата отмяна. Относно приложението на материалния закон съдът е приел, че са налице основанията за постановения отказ, а именно, че заявителят не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1, т. 17 и т. 22 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, според които отказва се издаването на виза на чужденец, който не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит; на т.22 - има данни, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава.

Съдът е приел, че от доказателствата по делото е установено, че сключеният брак между българската гражданка С. Г. и заявителя Н. Н. е с цел заобикаляне на нормативната уредба и създава условия Р. Б. да се ползва като транзитен пункт към други страни от З. Е. от гражданина на К. М. Според съда фактическото преследване на подобна цел предполага недостоверност на заявеното намерение в представените към заявлението за издаване на виза документи. Приема също, че е установена недостоверност на твърдяната трудова ангажираност от съпругата български гражданин на територията на РБългария и необитаем жилищен имот, който не отговаря на изисквания за живеене. С оглед изложеното Административен съд София-град е мотивирал извод, че законосъобразно административният орган е издал оспорения отказ за издаване на виза тип „D“. Решение е допустимо, валидно и правилно.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, поради което препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

Неоснователни са възраженията на касатора, че решението е неправилно, тъй като то е съобразено с данните по делото, събрани от представените в административната преписка доказателства и събраните такива в съдебното производство.

Административният съд правилно е приел, че процесния отказ не е издаден при липса на мотиви и в нарушение на материалноправните разпоредби. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение № 7 към чл.34, ал.1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР/. Обосновани са причините за постановяването му, включително е посочено правното основание за издаването му - чл.10, ал.1, т. 17 и т.22 от ЗЧРБ.

В допълнение следва да се отбележи, че от приетите по делото писмени доказателства, становища и документи, представени от Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС) и Дирекция „Миграция" при Министерство на вътрешните работи, както и от докладна записка с рег. № 5389р-166/15.02.2023 г. се установява, че от служител на фирма „С. Б. ООД, посочен от управителя, е отречен факта съпругата на заявителя - С. Г. да има сключен трудов договор и да работи в дружеството. На 15.02.2023 г. е извършена проверка и на посочения адрес по лична карта на С. Г. е установено, че къщата е видимо необитаема и на адреса не живее никой. Установено е от проверка в АИС „Граничен контрол" - МВР, че на 20.02.2022 г. С. Г. е влязла в страната през ГКПП А. С. и е напуснала през същия гранично пропускателен пункт на 25.02.2022 г. като до датата на проверката - 15.02.2023 г. не са установени данни за регистрирано влизане в РБългария. В този смисъл, правилен и обоснован с оглед събраните по делото съвкупни доказателства е извода на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано, че целта и условията на заявеното пребиваване в страната са действителни, както и че са налице основателни съмнения за сключен брак с цел заобикаляне на закона. Налице е соченото в оспорения отказ материалноправно основание по смисъла на чл.10, ал.1, т.17 и т.22 от ЗЧРБ, а именно недоказана достоверна цел и условия на заявеното пребиваване и установени данни, позволяващи да се направи обосновано предположение, че действителната цел на влизане на територията на РБългария е ползването на страната като транзитен пункт за миграция към трета държава.

По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156 от 05.01.2024 г. по адм. дело № 6197/2023г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА