О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4326

София 25.09.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 3796/2024 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Л. Р. и Е. Р., чрез адв. И. И., срещу въззивно решение № 539 от 17.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 600/2024 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като не е съобразил, че прилежащия склад към придобития от тях апартамент е описан /индивидуализиран/ различно в представените нотариални актове и архитектурен проект на сградата – не съвпадат по площ и граници.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по следните правни въпроси: 1. При спор относно складово помещение като прилежащо към главна вещ - съгласно чл. 40 ЗУТ и чл. 98, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони - което не отговаря на критериите за самостоятелен обект и поради което съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър не се идентифицира с уникален номер, който да го определя еднозначно, кои са индивидуализиращите го безспорни белези?; 2. Само съседните обекти могат ли да се считат за такива или е необходимо и по площ да е налице съвпадение?; 3. Необходимо ли е едновременно съвпадение на съседни обекти, площ, номер и граници за да се идентифицира безспорно, кое точно е прилежащото помещение посочено в нотариален акт?; 4. При двата способа за разпределение на прилежащите избени помещения по чл. 98, ал. 1, т. 2 и чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.03.2003 г. -още с архитектурния проект и съответното му площообразуване, а при липса на подобен проект и при желание на етажните собственици по силата на тяхно съгласие с протоколно решение и единодушно, за да се прецени дали същата удостоверява единодушното решение на всички етажни собственици, необходимо ли е тя да е датирана - за установяване на това кои са носителите на вещни права на собственост към момента на вземане на това решение за разпределяне или преразпределяне и едва с оглед на това да се цени дали решението е взето единодушно?; 5. За доказателствената сила на тази декларация?; 6. Следва ли съдът да даде указания на страните по делото относно установяване собствеността и на останалите мази или поне за конкретната към апартамент № 1? и 7. За задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка?. Сочи че първите четири въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Останалите три въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС – петият въпрос с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о. и др., а шестият и седмият въпрос с решение № 132 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 4116/2017 г. на ВКС, I г. о. и решение № 121 от 13.01.2021 г. по гр. д. № 936/2020 г. на ВКС, II г. о.

В писмен отговор на касационната жалба ответните страни по касация Д. С. В. и М. Д. В. изразяват становище, че искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на сочените от жалбоподателите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е неоснователно, а по същество решението е правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 456 от 05.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1470/2023 г. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Л. Л. Р. и Е. Р. срещу Д. С. В. и М. Д. В. искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на склад /изба/ № 9, по архитектурен проект с площ 7,60 кв. м. при граници: югоизток – коридор, северозапад – склад № 8, североизток – асансьорна шахта, югозапад – коридор, представляващ прилежаща част към апартамент № 2 с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо апартамента от 07.06.2013 г., с площ 78,15 кв. м., с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] придобит чрез договор за покупко-продажба от 15.02.2021 г., обективиран в нотариален акт № 42/15.02.2021 г. по нот. д. № 37/2021 г. на нотариус с рег. № 542 НК и район на действие РС - Бургас, а в условията на евентуалност – въз основа на придобивна давност, и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху този склад.

Страните не спорят, а и от представените нотариален акт № 151/17.11.1997 г. по нот. д. № 12457/1997 г. на нотариус Димова при РС - Бургас /л. 8/, нотариален акт № 9/23.12.1997 г. по нот. д. № 16914/1997 г. на нотариус Димова при РС - Бургас /л. 31/, нотариален акт № 172/04.06.2013 г. по нот. д. № 329/2013г. на нотариус с рег. № 248 и район на действие РС - Бургас /л. 33/ и нотариален акт № 42/15.02.2021 г. по нот. д. № 37/2021 г. на нотариус с рег. № 542 НК и район на действие РС - Бургас /л. 37/ е установено, че апартамент № 2 с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо апартамента от 07.06.2013 г., с площ 78,15 кв. м., с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно със склад № 7 са придобити от ответниците въз основа на договор за покупко-продажба от 23.12.1997 г. сключен с „Буюкстрой“ СД, както и че апартаментът и избата са продадени от ответниците на Г. Б. и Н. О. въз основа на договор за покупко-продажба от 04.06.2013 г., а последните - на ищците въз основа на договор за покупко-продажба от 15.02.2021 г., обективиран в нотариален акт № 42/15.02.2021 г. Твърденията на ищците са, че владението върху процесния склад № 9 /с желязна врата, върху която е изписана цифрата 2/ е предадено, заедно с ключ, но на следващия ден ищците установили, че ключалката е сменена от ответника В.; в нотариалния акт на ищците погрешно е посочено, че се прехвърля склад № 7 с площ 11,91 кв. м., който се ползва от други лица, но страните са имали предвид прилежащият към апартамент № 2 склад, който според ищците е склад № 9; през годините всички собственици на апартамент № 2 са владели склад № 9, поради което същият е придобит по давност, поради което с договор за покупко-продажба от 15.02.2021 г. в полза на ищците е прехвърлено правото на собственост освен върху апартамент № 2, но и върху склад № 9. За да докажат твърденията си, че именно този склад принадлежи на собствения им недвижим имот - апартамент № 2, ищците представят АРКА проект за разпределение на сутерена /л. 52/, подписан от членовете на държавна приемателна комисия протокол за установяване на годността за ползване /л. 91/ и разрешение за ползване на избените помещения в сутерена, в който се намира процесното складово помещение /л. 96/. Съгласно назначената по делото съдебно-техническа експертиза по нотариален акт, съставен по нот. д. № 329/2013 г. и схема № 15- 171945/14.02.2023 г. прилежащ към апартамент № 2 е склад № 7, а според декларацията на собствениците на обектите в жилищната сграда за разпределяне ползването върху складовите помещения /л. 138/ процесният склад № 9 е прилежащ към апартамента на трето за делото лице /л. 115/.

За да отхвърли исковете съдът се е аргументирал, че индивидуализацията на всички мазета е посочена в представения по делото архитектурен проект, както и в декларацията за разпределението на мазетата между етажните собственици. С нито едно от тези доказателства ищците не са успели да докажат, че именно процесното мазе е било закупено от тях като принадлежност към собствения им апартамент. Прието е, че съдът е обвързан със съдържанието на официалния диспозитивен документ, какъвто е нотариалният акт, обективиращ договора за покупко-продажбата, а е обвързан и от изискването на нотариална форма на сделката. Ако ищците са формирали договорното си изявление, че закупуват изба № 7, няма как съдът да приеме, че в действителност уговорката е била да се закупи нещо друго, защото подобна неформална договорка би била нищожна. Евентуалният придобивен способ на който се позовават ищеците – изтекла 10-годишна давност, е неприложим. Безспорно е, че в етажната собственост няма други обекти със складово предназначение, освен мази и ако се признае придобиване по давност на принадлежащото към апартамент № 2 избено помещение № 9, то апартамент № 1 ще остане без тази законово необходима принадлежност, доколкото според декларацията на етажните собственици за разпределяне на мазетата склад – мазе № 9 принадлежи към апартамент № 1.

При тези мотиви, с които е обоснован крайният резултат по делото, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по последния седми въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаещ задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос противоречи на приложеното от жалбоподателите решение № 132 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 4116/2017 г. на ВКС, І г. о.у което обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите правни въпроси не обуславят допускането на касационно обжалване и ще бъдат съобразени от настоящия състав като доводи за неправилност на решението, при постановяване на акта по същество.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 539 от 17.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 600/2024 г. на Бургаския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателите Л. Л. Р. и Е. Р. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25,00 лв. и в същия срок да представят доказателства за това, като при неизпълнение на това указание касационната жалба ще бъде върната.

След изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: