Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Х. Членове: К. К. Т. Д. при секретар Р. А. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от председателя Т. Х. по административно дело № 2621/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Н., кандидат за общински съветник в Общински съвет Варна от Местна коалиция Български гласъ, чрез адв. П., срещу решение № 1679 от 28.11.2023 г. по адм. д. № 2461/2023 г. на Административен съд Варна, с което е потвърдено решение № 260/30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия - Варна (ОИК Варна) в частта за обявяване на резултатите за избора и разпределението на мандатите за общински съветници от листата на Местна коалиция Български гласъ (Съюз на свободните демократи, Земеделски народен съюз, Обединен блок на труда български лейбъристи, Социалдемократическа партия). С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и несъбиране на относими доказателства касационно отменително основание чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се обяви за недействителен изборът на общинския съветник А. А., с преференция № 103 в листата на Местна коалиция Български гласъ. Претендира се присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски и адвокатски хонорар. В открито съдебно заседание се представлява от адв. С. с приложено пълномощно и списък с разноски.

О. О. избирателна комисия - Варна, не изразява становище по касационната жалба. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът А. А., чрез адв. А., с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. С допълнителна молба по делото моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Иска присъждане на разноски за адвокатски хонорар. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 459, ал. 8 от ИК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по жалба на Д. Н. срещу решение № 260/30.10.2023г. на Общинската избирателна комисия - Варна в частта за обявяване на резултатите за избора и разпределението на мандатите за общински съветници от листата на Местна коалиция (МК) Български гласъ (Съюз на свободните демократи, Земеделски народен съюз, Обединен блок на труда български лейбъристи, Социалдемократическа партия) по отношение на действителността на избора на А. А., класиран на трето място в кандидатската листа с уточнение, че 136 гласа са били подадени като действителни бюлетини с преференции, които не са били отчетени за Николов. По делото е уточнено още, че не се оспорват недействителните бюлетини и автентичността на протокола на ОИК, а се оспорва съдържанието на протоколите на секционните избирателни комисии (СИК) и съответно съдържанието на протоколите на ОИК в частта за гласовете на МК Български гласъ. В обхвата на съдебния контрол е оспорването на отчетените в конкретни избирателни секции преференциални гласове с твърдение, че жалбоподателят е получил 751 гласа с предпочитания, но за него са били отчетени само 615 преференциални гласа. Според жалбоподателя са били подадени още 136 преференциални гласа, които не са били отчетени за него без да твърди, че са били придадени към други кандидати. В тази връзка е оспорено съдържанието на протоколите на следните СИК - № 58, № 78, № 387, № 84, № 280, № 67, № 77, № 116, № 121, № 369, № 378, № 211, № 68, № 360, № 181, № 281, № 338, № 372, № 226 и № 229, както и съдържанието на протокола на ОИК Варна с № 0306000000810001 от 30.10.2023г. досежно преференциалните гласове за кандидат Д. Н. с бюлетина № 108 от списъка на МК Български гласъ. Съдът е обсъдил подробно съдържанието на представената по делото административна преписка като е установил, че за МК Български гласъ са били подадени 9492 гласа, от които 530 гласа без преференции, като за жалбоподателя с бюлетина № 108 са били подадени 615 преференциални гласа. Съобразено е правилото на чл. 454, ал. 2 от ИК и е посочено, че са необходими 7% от броя на подадените за съответната партия или коалиция/местна коалиция гласове в съответния местен избирателен район, за да настъпи промяна в регистрираната кандидатска листа за общински съветници. В случая при подадени 9492 гласа за МК Български гласъ необходимите преференциални гласове за промяна в регистрираната кандидатска листа за общински съветници са 665 и съответно след обработването на изборните книжа разпределените мандати за 5 общински съветници от МК Български гласъ са в поредност С. З. (№ 1 от кандидатската листа), М. З. (№ 2 от кандидатската листа), А. А. (№ 3 от кандидатската листа), С. Т. (получил 997 преференциални гласа, № 45 от листата) и А. И. (получил 692 преференциални гласа, № 11 в листата).

При тази фактическа обстановка по административната преписка и с оглед твърденията и доказателствените искания на жалбоподателя съдът е предприел процесуални действия като е открил производство по чл. 193 от ГПК относно оспорването на истинността на протоколите на СИК и на ОИК Варна. Съдът е предявил на страните протоколите на СИК и е прегледал, по посочен от жалбоподателя времеви период, видеозаписите на интернет-страницата на Централната избирателна комисия за местен избирателен район 0306 община Варна, в единадесет от посочените в жалбата избирателни секции - № 78, № 387, № 84, № 280, № 67, № 360, № 281, № 338, № 372, № 226 и № 229, тъй като в откритото съдебно заседание жалбоподателят се е отказал от преглеждането на видеозаписите за останалите СИК. По делото е извършена съпоставка на резултатите от протоколите и видеозаписите и съдът е достигнал до фактически установявания, че: 1) за избирателна секция № 78 във видеозаписа са отброени 3 гласа, вместо записаните 2 гласа в протокола, т. е. налице е разлика от един глас в полза на жалбоподателя, но не се е доказало наличие на още три гласа за твърдените в жалбата 6 преференциални гласа в тази избирателна секция; 2) за избирателна секция № 387 жалбоподателят не е доказал, че за него е трябвало да бъдат записани 4 гласа вместо отбелязаните в протокола 2 гласа и е налична разлика от 2 гласа, която не е доказана; 3) в избирателна секция № 360 жалбоподателят не е доказал, че за него е трябвало да бъдат отчетени 5 гласа; 4) в избирателна секция № 229 жалбоподателят не е доказал наличието на 5 гласа за него; 5) в избирателна секция № 226 жалбоподателят твърди, че за него е имало 5 гласа, но са били отчетени 2 гласа, поради което разликата от 3 гласа също не е доказана; 6) в избирателна секция № 372 жалбоподателят не е установил, че за него не са били отчетени 4 броя гласове; 7) в избирателна секция № 84 жалбоподателят твърди, че за него не са били отчетени 7 гласа, но в протокола е отбелязан един глас - т. е. разликата от 6 гласа не е доказана от жалбоподателя; 8) за избирателна секция № 280 жалбоподателят твърди, че за него не са били отчетени 5 гласа, но не е успял да докаже това свое твърдение; 9) в избирателна секция № 67 жалбоподателят не е доказал разликата от 2 гласа между твърдените от него 6 гласа с преференции и отразените в протокола 4 гласа; 10) в избирателна секция № 281 жалбоподателят не е доказал, че за него не са отразени 5 гласа с предпочитание; 11) в избирателна секция № 338 жалбоподателят не е доказал, че за него не са отразени 5 броя преференциални гласове.

Така според първоинстанционния съд след обсъдените протоколи на СИК и изгледаните видеозаписи по тях се получава сбор от 42 гласа плюс 3 глас от избирателна секция № 78, което се явява разликата между твърдените от жалбоподателя 6 гласа и получените в действителност 3 гласа, т. е. 45 гласа, за които жалбоподателят не е успял да докаже, че е трябвало да бъдат отчетени за него. Съдът е съобразил, че тези гласове са по-малко от нужната разлика от 50 гласа между отразените в протокола за жалбоподателя 615 гласа и минимума от 665 гласа препрочитания, за да влезе в класацията за общински съветници от МК Български гласъ.

От фактическа страна съдът е обсъдил и протоколите на СИК, чиито видеозаписи не са прегледани, съобразно твърденията на жалбоподателя, събирайки претендираните гласове (като липсващи и като разлики) и отразеното в протоколите, като е получил сбор по СИК, както следва за № 58 6 гласа, № 77 5 гласа, №116 2 гласа разлика, №121 1 глас разлика, №369 5 гласа, № 378 1 глас разлика, № 211 6 гласа, № 68 7 гласа и СИК №181 4 гласа разлика или съответно общо 37 гласа, за които претендира жалбоподателя. Към тези гласове съдът е прибавил един глас от СИК № 78, където вместо 3 гласа (от видеозаписа) в протокола са отчетени 2 гласа за Николов. Съдът е достигнал до установяването на общо 38 гласа, същите прибавени към посочените 615 гласа за Д. Н. се сумират на 653 гласа, които са под минимума от 665 гласа необходими, за да се промени класацията на кандидатите за общински съветници от МК Български гласъ. Това фактическо положение е анализирано, че дори да се предположи, че не са отчетени 38 гласа за Николов, то те са под 50 гласа, които не достигат за 7% от гласове, подадените за МК Български гласъ и получаването на мандат за общински съветник.

При тези данни по делото, като се е позовал на практиката на Конституционния съд на Р. Б. по тълкуването и прилагането на чл. 10 от Конституцията на Република България и е съобразил, че от данните по делото не са установени и доказани нарушения, които да влияят на изборния резултат, допуснатото в протокола на СИК № 78 нарушение за неотчетен един глас за жалбоподателя е несъществено и оспорването на верността на протоколите на СИК и ОИК по реда на чл. 193 от ГПК е било неоснователно, съдът е стигнал до извод за законосъобразност на решение № 260/30.10.2023 г. на Общинската избирателна комисия - Варна в частта за обявяване на резултатите за избора и разпределението на мандатите за общински съветници от листата на Местна коалиция Български гласъ, поради което на осн. чл. 459, ал. 10 от ИК е потвърдил същото.

Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение.

При разглеждането на делото касационната инстанция следва да се произнесе в съответствие с чл. 218 от АПК като обсъди само посочените в касационната жалба пороци, проследявайки служебно валидността, допустимостта и съответствието на оспорения съдебен акт с материалния закон. По аргумент от чл. 219 и чл. 220 от АПК касационната инстанция може да се позове само на представените писмени доказателства и преценката за прилагането на материалния закон може да се основава единствено на фактите, установени от първоинстанционния съд. Касационната жалба съдържа две основни оплаквания, свързани със събирането на относимите доказателства и съответно възможността за доказване на оспорваният от жалбоподателя резултат, поради което се твърди постановяване на съдебното решение в нарушение на съдопроизводствените правила.

Настоящият касационен съдебен състав на ВАС, четвърто отделение, като разгледа данните по делото и становищата на страните и подведе същите към приложимото материално право, намира касационната жалба за неоснователна.

Съгласно чл. 459, ал. 7 от ИК съдът се произнася по законосъобразността на решението на общинската избирателна комисия, като разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата, подадена в срока по ал. 1. Първоинстанционният съд, придържайки се стриктно към правилото на Изборния кодекс, се е произнесъл своевременно по всички доказателствени искания на жалбоподателя, с които е сезиран, и е провел своевременно открито съдебно заседание на 13.11.2023 г. В оспорения съдебен акт изрично е очертан обхвата на съдебния контрол, обсъдени са установените по административната преписка факти и са предприети конкретни процесуални действие за фактически установявания по твърденията в жалбата и отправените доказателствени искания. По делото е открито производство по чл. 193 от ГПК. Така при откриването на процедурата по оспорване на истинността на официален документ, какъвто безспорно е протоколът на всяка СИК и на ОИК Варна, отразяващ получения изборен резултата, е необходимо страната да е индивидуализирала конкретния документ и да е посочила точно предмета на оспорването, както и следва да е ясно за кой от удостоверените факти се оспорва истинността на документа, които изисквания са спазени от първоинстанционния съд. Производството по оспорване истинността на представените по делото официални документи е открито за всеки един от индивидуализираните от оспорващата страна документи и при точно идентифициране на оспорения факт. В тази връзка правилно са предявени на страните протоколите от СИК - № 58, № 78, № 387, № 84, № 280, № 67, № 77, № 116, № 121, № 369, № 378, № 211, № 68, № 360, № 181, № 281, № 338, № 372, № 226 и № 229. Процесуалният ред не допуска общо и бланкетно оспорване от страна, както и откриване на производство от съда при общо формулиран предмет на оспорване. В случая, настоящият състав споделя установеното в оспорения съдебен акт, че съгласно представените секционни избирателни протоколи липсват спорове между членовете на СИК относно броя на действителните и недействителните бюлетини, липсва и отразяване на подадени особени мнения, или жалби, а изборният ден е минал в нормална и спокойна обстановка, което следва да бъде съотнесено към цялостната проверка на произвеждането на изборния процес.

На следващо място, във връзка с оспорването и в съответствие с исканията на жалбоподателя и по зададен от него времеви период са изгледани видеозаписите на единадесет от посочените в жалбата избирателни секции - № 78, № 387, № 84, № 280, № 67, № 360, № 281, № 338, № 372, № 226 и № 229. За останалите девет СИК в откритото съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуални си представител, се е отказал от преглеждането на видеозаписите. Въпреки това, в съответствие с принципа за истинност и служебно начало, първоинстанционният съд правилно е направил анализ и извод относно твърденията на жалбоподателя и съдържанието в протоколите за останалите девет СИК, като е посочил, че сборът за СИК № 58 6 гласа, № 77 5 гласа, № 116 2 гласа разлика, № 121 1 глас разлика, № 369 5 гласа, № 378 1 глас разлика, № 211 6 гласа, № 68 7 гласа и СИК № 181 4 гласа разлика е равен на общо 37 гласа или 38 гласа с прибавения от СИК № 78 след гледане на видеозаписа, който резултат отново не е достатъчен, за да се промени класацията на кандидатите за общински съветници от МК Български гласъ. По тази причини твърденията в касационната жалба относно СИК № 58, № 181 и № 369 са неоснователни. Извършените от първоинстанционния съд процесуални действия са свързани със събирането на относимите доказателства и изясняването на фактите и обстоятелствата от значение по случая. Съдът е изследвал по заявения от жалбоподателя начин и ред верността на протоколите на СИК и правилно е отменил своето определение № 3181/9.11.2023 г. в частта, свързана с осигуряване на достъп до запечатаните помещения, където се съхраняват изборните книжа и материали, и определение № 3197/10.11.2023 г., с което ответникът е задължен да представи бюлетините от изброените избирателни секции, което съдът е сторил след установяването от прегледаните видеозаписи, че не се доказа неотразяването на минимум 50 гласа за Д. Н., както и от непрегледаните видеозаписи, че гласовете, претендирани от жалбоподателя са 38 броя, което отново не му позволява да премине седем процентовата законова бариера за пренареждане на кандидатската листа досежно преференциите.

Настоящият състав приема, че решаващият първоинстанционен съд е събрал всички относими доказателства по предвидения за това ред и в съответствие с константната практика на ВАС и Конституционния съд на Р. Б. по тези дела. В случая е необходимо да се направи препратка към решение № 9/26.11.2009 г. по к. д. № 8/2009 г. и решение № 13/28.11.2013 г. на по к. д. № 14/2013 г., постановени от Конституционния съд на Р. Б. че за да се обяви за недействителен проведеният избор, следва да се установи, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право - общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от КРБ, и нарушенията трябва да са в такава степен тежки и повсеместни, че да опорочават изцяло изборния процес и общия резултат от изборите. В същите решения е мотивирано, че Изборният кодекс е предвидил достатъчно механизми и гаранции, които са насочени да осигурят законосъобразното осъществяване на изборния процес и в Р. Б. преброяването на бюлетините от гласуването се извършва единствено и само от секционните избирателни комисии след приключване на изборния ден, като гаранция за законосъобразното провеждане на изборите е активното участие в съответните СИК и ОИК на представители на различни и конкуриращи се политически партии и коалиции, които взаимно се балансират и контролират. Обосновано съдът е съобразил, че в протоколите на секционните избирателни комисии не е видно да съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването, които да са надлежно обективирани с вписването на особени мнения. В оспорените протоколи, както тези на секционните избирателни комисии, така и този на Общинската избирателна комисия Варна липсват забележки и възражения, особени мнения или други оспорвания на отчетения резултат. Няма данни за регистрирани жалби и сигнали за нарушения в изборния ден в изрично посочените в жалбата избирателни секции. Не на последно място, проведеното видеонаблюдение върху дейността на съответните избирателни комисии съставлява допълнителна гаранция и обезпечаване на законосъобразното провеждане на изборите и отразяването на постигнатите действителни изборни резултати. Обосновано в този смисъл се е позовал първоинстанционният съд на решение № 9 от 2 юли 2021 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 9/2021 г. относно осигурената с Изборния кодекс правна рамка, обезпечаваща прозрачност на изборния процес. Не на последно място, проведеното видеонаблюдение върху дейността на съответните избирателни комисии съставлява допълнителна гаранция и обезпечаване на законосъобразното провеждане на изборите и отразяването на постигнатите действителни изборни резултати. По тези мотиви, неоснователно е и касационното оплакване, касаещо изгледаните видеозаписи от СИК № 387, № 372, № 280, № 67, № 281, и № 338 в посочените от жалбоподателя отрязъци от време, в които липсвало преброяване на действителни бюлетини за МК Български гласъ и за кандидата с преференция № 108. Първоинстанционният съд не е лишил жалбоподателя от възможността да бъдат събрани относимите доказателства, а извършените процесуални действия по фактически установявания са съгласно законоустановения ред и наложената практика по делата с предмет Изборен кодекс. Съгласно чл. 447 от ИК въз основа на данните от протоколите на секционните избирателни комисии общинската избирателна комисия отчита резултатите от гласуването в изборния район и съставя протоколи за всеки вид избор. За пълнота на мотивите на касационната инстанция следва да се посочи, че повторно преброяване от съда, респ. от вещо лице, би могло да се допусне само по повод направено конкретно оспорване с жалбата, още повече, ако от протоколите на СИК е видно, че съществуват спорове между членовете им за резултатите от гласуването, или ако са извършени такива поправки, които да поставят под съмнение отразеното в тях.

По делото не се установява резултат, различен от отразения в протокола на ОИК Варна, съответно не се доказва допусната техническа грешка, грешка в пресмятането или неправилно определена общинска избирателна квота или предпочитания, обосноваващи отмяна на решението и връщане на книжата на ОИК Варна, поради което касационната жалба се явява неоснователна и оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При правилно установена фактическа обстановка относно отправените оплаквания с първоначалната жалба и относимите за спора факти, съдът е стигнал до правилния извод за законосъобразност на оспореното решение № 260/30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия - Варна, поради което го е потвърдил.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК и предвид претендираното присъждане на разноски от ответника по делото А. А. с представения писмен отговор от 22.12.2023 г. на касационната жалба, към който е приложен договор за правна защита и съдействие от 18.12.2023 г. с посочени разноски в размер 1500 лв. и пълномощно, съдът следва да се произнесе. В случая с молба по делото от 10.01.2024 г. на етап администриране на касационната жалба пред Административен съд Варна касационният жалбоподател Д. Н. е отправил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което ВАС намира за основателно с оглед осъщественото процесуално представителство от упълномощения адвокат по делото за ответника Апостолов за изготвяне на отговор по касационната жалба, липсата на правна и фактическа сложност по делото и неявяването на ответника Апостолов или негов представител в открито съдебно заседание, като размерът на дължимите разноски бъде уважен до 1000 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1679 от 28.11.2023 г. по адм. д. № 2461/2023 г. на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА Д. Н., [ЕГН], гр. Варна, [адрес], да заплати на А. А., [ЕГН], гр. Варна, [улица], разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1000 (хиляда) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ

/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА