Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: ИВАН РА. С. при секретар И. К. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията И. Р. по административно дело № 2739/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез юрк. Д. Я., против решение № 538/22.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9211/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Посочва се, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт като нищожен или незаконосъобразен. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство.

Ответните страни – инж. И. Т. и инж. П. К. - инспектори в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Ю. Б. към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, офис Сливен, чрез процесуален представител Е. З., с писмено становище оспорват касационната жалба като неоснователна и молят обжалваното решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура, писмено и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ) против предписание, издадено на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, обективирано в раздел V, т. 2 от Констативен протокол № 06-03-74/18.07.2023 г. на инспектори в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ - Ю. Б. офис Сливен, към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор ([Фирма 2]).

От фактическа страна по делото е установено, че при извършена проверка на дата 18.07.2023 г. от страна на длъжностни лица към РО НЯСС Ю. Б. на язовир „Кайлъка“ , находящ се в землището на с. П. М. общ. Н. З. обл. Сливен, който язовир е собственост на ДПУСЯ по арг. от чл. 139а, ал.5 и чл. 139д от Закона за водите /ЗВ/, е констатирано, че следва „Да се извършат ремонтно-възстановителни работи за постигане геометричния профил на короната на язовирната стена“, като е определен срок до 21.09.2023 г. за изпълнение на предписанието.

Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че жалбата е неоснователна. Установил е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във вр. чл. 190а, ал. 1 ЗВ, в съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 1 АПК, при спазване на установената форма, с посочване на фактическите основания за постановяване на предписанието и при изясняване на обстоятелствата по случая. Разглеждайки спора относно компетентността на издателя на акта, административният съд е посочил, че по делото са приложени съответните заповеди на председателя на[Фирма 2], по силата на които съответните експерти към РО НЯСС Ю. Б. област Сливен, притежават компетентността да издават предписания относно предприемането на мерки за осигуряване на изправното техническо състояние на язовирните стени. Съдът е посочил и че правото на защита на ДПУСЯ не е нарушено, тъй като представител от структурата на ДПУСЯ е присъствал на проверката, поради което жалбоподателят е бил редовно уведомен за започване на производството.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се направи препращане към същите като цяло.

С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, по повод издаденото на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите предписание, обективирано в раздел V, т. 2 от Констативен протокол № 06-03-74/18.07.2023 г. на инспектори в РО НЯСС Ю. Б. към[Фирма 2]. като подробно е анализирал и обсъдил всички твърдения и възражения на страните и представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти.

Неоснователни са доводите на касатора, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол № 06-03-74/18.07.2023 г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ - длъжностни лица. С. З. № А-776/22.12.2021 г. на председателя на[Фирма 2], която е приложена към делото, са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта /т.49 и т.50/, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на[Фирма 2] или оправомощените от него длъжностни лица да имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние.

Правилно и подробно са посочени и анализирани и относимите норми на материалния закон при издаването на предписания от страна на председателя на[Фирма 2] или от упълномощени от него лица

Съдът обосновано и законосъобразно е потвърдил констативния протокол от 18.07.2023 г., издаден от инспектори в РО НЯСС Ю. Б. към[Фирма 2], в частта, с която са дадени предписания по чл. 190а, ал. 2 ЗВ, раздел V, т. 2. Предписанията са били издадени във връзка с техническото състояние на язовир „Кайлъка“ , находящ се в землището на с. П. М. общ. Н. З. обл. Сливен, стопанисван от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Според чл. 190а ЗВ предписанията, които дава председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. В нормата на чл. 190а, ал. 2 ЗВ, е посочено, че собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. Съгласно чл. 4, ал. 1 от собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда, като в чл. 25, ал. 2 от Наредбата е посочено, че безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците. Осигуряване на безопасно техническо състояние на язовирите и язовирните стени към тях са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Необходимостта от даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят, е изключително важно, защото когато една язовирна стена е в неизправно техническо състояние, то това поражда опасност за живота и здравето на населението от първа степен.

Правилно административният съд е отбелязал, че представител на собственика на язовира е присъствал на проверката. Видно от констативения протокол, предмет на делото, по време на проверката е присъствал служител към ДПУСЯ – представител на собственика. В тази връзка не е нарушено правото на защита на жалбоподателя в хода на производството. Поради това неоснователно е твърдението, че касационният жалбоподател не е бил уведомен за започналото производство.

Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че контролните органи на[Фирма 2] са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл.118 от Наредбата при извършени проверки и всички реквизити и след изясняване на фактите и обстоятелствата на чл. 35 АПК и при информиране на заинтересованата страна ДПУСЯ са изготвили валиден констативен протокол, в който на база установяване фактически обстоятелства са дали законосъобразни предписания. Спазени са и административнопроизводствените правила.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса за касатора не се следват разноски и искането следва да бъде оставено без уважение. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 538/22.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9211/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, със седалище и адрес на управление гр. София, [ЕИК], да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор съдебни разноски за юрисконсултско представителство пред касационната инстанция в размер на 100 лeва.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ И. Р. п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА