Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. А. Членове: БРАНИМИРА МИ. С. при секретар М. Т. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Г. С. по административно дело № 2795/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказания“ – гр. София, чрез ст. юрк. Е. Г. като процесуален представител, против решение № 277 от 06.02.2024 г., постановено по адм. дело № 239/2023 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи на административния съд за материалноправна незаконосъобразност на обжалваната заповед с твърдения за доказано дисциплинарно нарушение и за правилно ангажиране на отговорността на държавния служител на основание чл. 203, ал.1, т.7 ЗМВР. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и за произнасяне по същество за отхвърляне на предявената жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – К. В. И., чрез процесуалния си представител адв. М. О., в представен писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията са следните:

С обжалваното решение Административен съд – Кюстендил е отменил заповед № Л-2452/28.06.2023 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 вр. с чл.194, ал.2, т.1 и т.3 от ЗМВР, на К. В. И. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

За да постанови този резултат съдът установява, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Приема за неправилна квалификацията на деянието по чл.203, ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, като счита, че фактите в заповедта сочат на правна квалификация по чл.194, ал.2, т.3 от ЗМВР, каквато органът е приел с препращане към разпоредбата на чл.294, т.3 ППЗИНЗС. Формирани са изводи за недоказаност на обвинението срещу нарушителя поради липса на осъществено нарушение на посочената в административния акт дата, както и поради противоречие относно релевантните за деянието факти между доказателствата по делото и данните от приобщените доказателства в прокурорската преписка. Констатирано е отсъствие на субективния елемент от състава на нарушението, а именно на умисъл на служителя за използване на служебното положение с цел получаване на лична облага. По тези съображения съдът прави извод, че оспорената заповед е материалноправно незаконосъобразна.

Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а формираните правни изводи са в съответствие с доказателствата по делото, спрямо които правилно е приложен материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания по чл.209, т.3 АПК.

Законосъобразен и обоснован е изводът на съда за недоказаност на дисциплинарното нарушение. Видно от мотивите на заповедта, срещу младши инспектор К. И. – надзирател І-ва степен и служител от надзорно-охранителния състав в затвора – Бобов дол, е предявено обвинение за това, че на 06.10.2022г., чрез куриерска фирма „Еконт“ ООД, офис Кюстендил, използвайки служебното си положение, приема тениска от лишения от свобода Г. К. Г., чрез близката му Й. М. С., с което е нарушил разпоредбата на чл.294, т.3 от ППЗИНЗС, според която, служителите от надзорно-охранителния състав не могат да сключват с лишените от свобода и задържаните под стража лица, както и с близките им, каквито и да са сделки и да приемат от тях подаръци. Деянието е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1, пр.1 ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон и по чл.194, ал.2, т.3 ЗМВР – неспазване на служебните правомощия, за което на основание чл.203, ал.1, т.7 ЗМВР – превишаване на власт или използване на служебно положение за лична облага или за облага на трети лица, на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

От приложените в административната преписка и по делото доказателства и конкретно от писмо от „Еконт“ ООД е видно, че на 06.10.2022г. от офиса в гр. Сандански, Й. М. С. е изпратила пратка съдържаща дрехи, която е получена от К. И. на 07.10.2022 г. в офиса в гр. Кюстендил. Предвид горните безспорни доказателства, правилно съдът е констатирал недоказаност на предявеното срещу нарушителя обвинение поради липса на осъществено дисциплинарно нарушение на посочената в оспорената заповед дата. Последната е съществен елемент от фактическия състав на деянието и задължителен реквизит на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание според разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. В случая на датата на деянието, посочена от органа в акта, не се доказва приет подарък от мл. инсп. И., респ. не се доказва осъществено изпълнително деяние по см. на чл.294, т.3 от ППЗИНСЗ и дисциплинарната му отговорност е ангажирана неправилно. Доводите на касатора за липса на достъп до системата на куриерската фирма, с които прави опит да обясни посочената дата, са неоснователни и са опровергани от приложените към преписката разпечатки от системата за движението на пратките на куриерската фирма.

Формирани в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на закона, са мотивите в оспореното решение за неправилна квалификация на нарушението по чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР. Според фактите по заповедта, поведението на нарушителя, изразяващо се в приемане на подарък от лишен от свобода, с посредничеството на негова близка, не обективира неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР, а неспазване на служебните правомощия, каквато е втората квалификация на деянието в заповедта.

Обосновано и правилно съдът приема, че действията на служителя не осъществяват състава на дисциплинарното нарушение по чл.203, ал.1, т.7 ЗМВР поради недоказаност на субективния елемент на деянието. Възможността за дисциплинарно уволнение при посочената хипотеза изисква по безспорен начин да е доказано изпълнително деяние - използване на служебното положение за лична облага, което да е извършено умишлено – с конкретна цел за осигуряване на възможност от облагодетелстване чрез възползване от служебното положение /вж. в този см. решение № 9206 от 19.10.2022г. на ВАС по адм. д. № 4185/2022г., V о.; решение № 10506 пот 01.11.2023г. на ВАС по адм. д. № 6403/2023г., ІІ о./. Само ако са налице тези признаци на неправомерно поведение, може да се наложи дисциплинарно уволнение на посоченото основание. В случая изводът на дисциплинарнонаказващия орган, че държавният служител използва служебното си положение за реализиране на лична изгода и облагодетелстване не кореспондира на събраните в хода на административното производство доказателства.

Противно на поддържаното от касатора, по делото няма данни, че нарушителят е използвал длъжностното си качество на надзирател за да получи подаръка от лишения от свобода. Установява се също, че последният не е очаквал и не е поискал облаги или привилегии в замяна на подаръка, т. е. не е възприел поведението на служителя като злоупотреба със служебното му положение. Горните доказателства, преценени в съвкупност обосновават извод за несъставомерно поведение на нарушителя. Липсата на умисъл в действията му, както за постигане на специалната цел за извличане на лична облага, са отрицателни предпоставки за ангажиране дисциплинарната отговорност на мл. инсп. И. на основание чл.203, ал.1, т.7 ЗМВР. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, административният съд постановява правилно решение.

Представеното в касационното производство решение по сходен казус не е задължителна съдебна практика, а и е постановено при различни фактически обстоятелства, относими към датата на нарушението и на предявеното обвинение.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, касаторът няма право на разноски. Съдът присъжда в полза на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в доказания размер от 750,00лв., платими от[Фирма 1].

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 277 от 06.02.2024 г., постановено по адм. дело № 239/2023 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, да заплати на К. В. И., [ЕГН], от гр. Кюстендил, [улица], разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750,00лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. М. п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА