Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове:

ДОНКА ЧАКЪРОВАБРАНИМИРА МИТУШЕВАВЕСЕЛА НИКО. Д. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 2877/2024 г.

Производството e по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на „Джордан ЦЦ“ ЕООД, гр. В. Т. чрез процесуалния представител адв. К., за отмяна на Решение № 7702 от 15.08.2022 г. по адм. дело № 4084/2022 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, седмо отделение, с което е оставено в сила Решение № 435 от 17.01.2022 г., постановено по адм. дело № 273/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т.

Искането за отмяна на съдебните решения е на основание чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК. Искателят твърди, че е налице „ново обстоятелство“ от съществено значение за делото, което при решаването не му е било известно, а именно решение № 11415 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. дело № 5027/2023г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № Р-04000420000841-091-001/20.08.2020 г., издаден от Териториална дирекция /ТД/ на Националната агенция за приходите /НАП/ – В. Т. В искането се сочи още, че заключението на допусната по адм. дело № 273/2021 г. съдебна експертиза, както и решенията на административния съд и ВАС, са основани именно върху приетата валидност на ревизионния акт и наличието на задължения за периодите и основанията, описани в този акт. Твърди се още, че липсата на действия за спиране на делото при неприключил спор за валидността на ревизионния акт, непреодолимо е препятствала защита на дружеството в делото. Иска се отмяна на решението на ВАС, както и на оставеното в сила с него решение на Административен съд – В. Т. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав в надлежния съд, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – изпълнителен директор на НАП, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния представител юрк. С., изразява становище за недопустимост и неоснователност на искането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С решение № 7702 от 15.08.2022 г., постановено по адм. дело № 4084/2022 г. на ВАС, чиято отмяна се претендира, тричленен състав на ВАС, в производство по чл. 208 и сл. от АПК, е оставил в сила решение № 435 от 17.01.2022 г. по адм. дело № 273/2021 г. на Административен съд – В. Т. с което е отхвърлена жалбата на „Джордан ЦЦ“ ЕООД срещу заповед № 3-ЦУ-1481/21.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която му е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 г. – 2020 г. по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“. В мотивите на оспорената заповед е посочено, че при извършена проверка е установено, че за кандидата са налице публични задължения преди 01.01.2020 г., установени с ревизионен акт № Р-04000420000841-091-001/20.08.2020 г., които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени в пълен размер, което е основание за отхвърляне на заявлението.

За да постанови решението, чиято отмяна се иска, тричленният състав на ВАС приема, че ревизионният акт е влязъл в сила като необжалван пред съда в законния срок, а подадената след това жалба за нищожност на акта не означава, че не е влязъл в сила. Върховният административен съд приема също така, че след като е установено, че след внасяне на суми с разпореждания е направено разпределение от публичния изпълнител, в резултат на което не се покриват изцяло процесните задължение и е било необходимо да се наложи запор върху сметките на длъжника и след като не се доказва, че по запорираните сметки е постъпила сумата 1 470.55 лева, то правилно е прието от административния съд, че не се установява задълженията да са обезпечени.

С решение № 11415 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело № 5027/2023 г. по описа на ВАС, по касационна жалба на „Джордан ЦЦ“ ЕООД е отменено изцяло решение № 97/04.04.2023 г. на Административен съд - В. Т. постановено по адм. дело № 602/2021 г., и вместо него е прогласена нищожността на ревизионен акт № Р-04000420000841-091-001/20.08.2020 г., издаден от И. К. - началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и от З. З. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП – В. Т. ръководител на ревизията.

При извършената от настоящия петчленен състав на ВАС, Втора колегия, служебна проверка за допустимост на искането за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК съдът намира същото за недопустимо като подадено след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от АПК поради следното:

Решението на ВАС по адм. дело № 4084/2022 г., с което е оставено в сила решението, постановено по адм. дело № 273/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т. е постановено на 15.08.2022 г. Искането за отмяна, със сочените правни основания чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК, е заведено пред първоинстанционния съд с вх. № 790 на 20.02.2024 г.

Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК, искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. По същия начин и искането за отмяна в случаите по чл. 239, т. 5 от АПК се подава в едногодишен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Посочените срокове са преклузивни и тяхното изтичане погасява правото на страната на искане за отмяна на заявеното основание по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. В конкретния случай както по отношение искането за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, така и по отношение искането за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК, визираните в нормата на чл. 240 от АПК срокове са изтекли към датата на подаване на искането. Това е така, тъй като решението на Административен съд – В. Т. чиято отмяна се иска, както и решението на ВАС, е влязло в сила на 15.08.2022 г., поради и което възможността за искане на извънинстанционен контрол на тези две основания се е преклудирала на 15.08.2023 г., докато искането за отмяна е подадено на 20.02.2024 г., т. е. след изтичането на едногодишния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от АПК. В тази връзка следва да се има предвид също така, че при искане за отмяна по чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК е налице определен пределен едногодишен срок за допустимост на искането от момента на влизане в сила на решението, чиято отмяна се претендира, който имплицитно съдържа тримесечния срок, т. е. дори да не е изтекъл тримесечният срок от деня, в който на подателя е могло да стане известно новото обстоятелство или е могъл да се снабди с новото доказателство, искането за отмяна е недопустимо, ако е подадено след едногодишния срок от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска.

С оглед правилното тълкуване и прилагане на чл. 240 от АПК, искането за отмяна на основание чл. чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК се явява просрочено. Срокът е процесуален и преклузивен. Пропускането му е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на съдебно производство за отмяна на влязъл в сила съдебен акт на тези две основания.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира обаче искането за отмяна на основание чл. 239, т. 2 и т. 3 от АПК за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 2 и т. 3 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

Разгледано по същество искането с основание по чл. 239, т. 2 от АПК е неоснователно, а това с основание по чл. 239, т. 3 от АПК е основателно по следните съображения:

Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК.

Разпоредбата на чл. 239, т. 2 от АПК предвижда възможност за отмяна на влезнал в сила съдебен акт в случаите, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. В случая не е налице някое от основанията по посочената разпоредба, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства за осъществяване някоя от хипотезите на чл. 239, т. 2 от АПК. Не е установена по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетели или на заключение на вещи лица, върху които е основано съдебното решение, или престъпно действие на страна, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с постановяване на решенията, като и не се посочват конкретни факти във връзка с това посочено правно основание. Установяването на фактите и обстоятелствата, релевантни към спора, и тълкуването им в разрез с разбирането на жалбоподателя в съдебното производство не обосновава наличието на основание по чл. 239, т. 2 от АПК.

Съгласно чл. 239, т. 3 от АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Соченото основание за отмяна изисква правните последици на отменения акт да са в условията на преюдициалност за правоотношението, предмет на съдебното решение, както и тази отмяна да е влязла в сила след приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. В конкретния случай молителят се позовава на основанието по чл. 239, т. 3 от АПК в последната хипотеза - акт на друго държавно учреждение, който в последствие е отменен. Това основание се отнася за случаите, когато решението, чиято отмяна се иска, е било обусловено от задължителната сила на административния акт. Отмяната на тези актове, респ. прогласяването на тяхната нищожност по аргумент за по-силното основание, оборва основата, на която е изградено решението и затова по силата на посочената законова хипотеза съдебното решение също следва да бъде отменено. В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че тази хипотеза е налице.

За да се приложи т. 3 на чл. 239 от АПК е необходимо наличието в условия на кумулация на две предпоставки: първата е влязлото в сила решение, предмет на отменителното производство, да е основано на акт на държавно учреждение, а втората е той впоследствие - т. е. след влизането в сила на решението, чиято отмяна се претендира - да е отменен. В случая подателят на искането за отмяна се позовава на Решение № 11415/22.11.2023 г. на ВАС по адм. дело № 5027/2023 г., с което е отменено изцяло решение № 97/04.04.2023 г. на Административен съд - В. Т. постановено по адм. дело № 602/2021 г., и вместо него е прогласена нищожността на ревизионен акт № Р-04000420000841-091-001/20.08.2020 г., потвърден с Решение № 173/06.11.2020 г. на директора на Д" ОДОП" - В. Търново, с който акт са определени на „Джордан ЦЦ“ ЕООД данъчни задължения и лихви общо в размер на 10 979.12 лева. От данните по делото е видно, че със заповед № З-ЦУ-1481/21.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП е отказано на искателя предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 г. – 2020 г. по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, поради наличие на публични задължения преди 01.01.2020 г., установени с ревизионен акт № Р-04000420000841-091-001/20.08.2020 г., които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени в пълен размер. Тази заповед е обжалвана от „Джордан ЦЦ“ ЕООД, като с Решение № 435 от 17.01.2022 г. по адм. дело № 273/2021 г. Административен съд – В. Т. е отхвърлил жалбата на дружеството. За да постанови този рузултат административният съд е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като ревизионен акт № Р-04000420000841-091-001/20.08.2020 г., с който са установени публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/ за дружеството /за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета/, е влязъл в сила, доколкото е пропуснат срока за обжалването му по чл. 156 от ДОПК, а воденото пред административния съд производство е досежно неговата нищожност, както и не се опровергава по делото извода на административния орган, че жалбоподателят не е успял, въпреки дадената му възможност, да обезпечи така установените задължения. Тези доводи на първоинстанциония съд относно законосъобразността на оспорената заповед са споделени и от касационната инстанция, която в постановеното решение № 7702 от 15.08.2022г. по адм. дело № 4084/2022 г. по описа на ВАС е приела, че ревизионният акт е влязъл в сила като необжалван пред съда в законния срок, а подадената след това жалба за нищожност на акта не означава, че не е влязъл в сила, както и че след като е установено, че след внасяне на суми с разпореждания е направено разпределение от публичния изпълнител, в резултат на което не се покриват изцяло процесните задължение и е било необходимо да се наложи запор върху сметките на длъжника и след като не се доказва, че по запорираните сметки е постъпила сумата 1 470.55 лева, то правилно е прието от административния съд, че не се установява задълженията да са обезпечени.

Съгласно чл. 26б, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, послужил като правно основание за издаване на заповед № З-ЦУ-1481/21.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, в процедурата за предоставяне на безвъзмездни средства на микро, малки и средни предприятия, чрез подбор на проектни предложения може да участват и безвъзмездна финансова помощ може да бъде предоставена на лица, които нямат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 7 от ДОПК преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задълженията им са отсрочени, разсрочени или обезпечени, включително на лица, за които са налице основанията по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки. Цитираната норма придава правно значение на онези публични задължения, които са установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, определяйки ги като юридически факт, с чието проявление на съответния кандидат не може да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ, освен ако така установените задължения не са отсрочени, разсрочени или може да бъдат обезпечени. С оглед на това с прогласяването нищожността на ревизионен акт № Р-04000420000841-091-001/20.08.2020 г., послужил като фактическо основание за постановяване на заповедта за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на „Джордан ЦЦ“ ЕООД, доколкото именно въз основа на него се приемат за установени публичните задължения на дружеството, които последното не е могло и да обезпечи, въпреки предоставената му за това възможност, заповедта се явява издадена при липса на установени с влязъл в сила акт на компетентен орган за този кандидат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Правоотношението между административния орган и искателя, предмет на адм. дело № 602/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т. и адм. дело № 5027/2023 г. по описа на ВАС, е преюдициално за спора по отказа за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и след като това решение е влязло в сила след постановяване на съдебните актове, чиято отмяна се иска, то налице е релевираното в искането основание за отмяна на влязлото в законна сила решение на ВАС и оставеното с него в сила решение на Административен съд – В. Т.

Изложените в искането твърдения и позоваването на Решение № 11415 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело № 5027/2023 г. по описа на ВАС, безспорно обосновават отменителното основание по чл. 239, т. 3 от АПК по отношение на Решение № 435 от 17.01.2022 г., постановено по адм. дело № 273/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т. оставено в сила с Решение № 7702 от 15.08.2022 г., постановено по адм. дело № 4084/2022 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение.

По отношение на предявената от искателя акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, приложение намира т. 4 от Тълкувателно решение № 6 по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на Върховния касационен съд, съгласно която разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал.1, предл. 2 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по искане на „Джордан ЦЦ“ ЕООД, гр. В. Т. на основание чл. 239, т. 3 от АПК, Решение № 435 от 17.01.2022 г., постановено по адм. дело № 273/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т. оставено в сила с Решение № 7702 от 15.08.2022 г., постановено по адм. дело № 4084/2022 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – В. Т.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. Ч. п/ Б. М. п/ В. Н. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА