Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. А. Членове:

МАРИЕТА МИЛЕВАТОДОР ТОДОРОВЮЛИЯ КО. А. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 2936/2024 г.

Производството e по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на „Джордан ЦЦ“ ЕООД, гр. В. Т. чрез процесуалния представител адв. К., за отмяна на решение № 2807 от 16.03.2023 г. по адм. дело № 9429/2022 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е оставено в сила решение № 442 от 11.02.2022 г., постановено по адм. дело № 533/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т. Подателят на искането поддържа, че са налице основания за отмяна на съдебните решения на основание чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 АПК. Позовава се на решение № 11415 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. дело № 5027/2023г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № Р-04000420000841-091-001/20.08.2020 г., издаден от Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – В. Т. като твърди, че това „ново обстоятелство“ е от съществено значение, тъй като изводите в решенията на административния съд и на ВАС, чиято отмяна се иска, са основани именно върху констатациите в ревизионния акт за наличие на задължения за периодите и основанията, описани в него. Направено е искане за отмяна на решението на ВАС, както и на оставеното с него в сила решение на Административен съд – В. Т. и за връщане на делото на надлежния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – изпълнителен директор на НАП оспорва искането. Поддържа, че същото е недопустимо, а по същество – неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатското възнаграждение.

За да се произнесе по искането за отмяна Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, взе предвид следното:

С решение № 2807 от 16.03.2023 г. по адм. дело № 9429/2022 г., предмет на искането за отмяна, тричленен състав на Върховния административен съд оставя в сила решение № 442 от 11.02.2022 г., постановено по адм. дело № 533/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т. с което е отхвърлена жалбата на „Джордан ЦЦ“ ЕООД срещу заповед № 3-ЦУ-2675/09.08.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на дружеството е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 г. – 2020 г. по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.101 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки II“. В мотивите на решението на Административен съд – В. Т. е посочено, че при проверка е установено, че за кандидата са налице публични задължения преди 01.01.2020 г., установени с ревизионен акт № Р-04000420000841-091-001/20.08.2020 г., които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени в пълен размер, което е основание за издадения отказ за предоставяна на финансова помощ и съответно – за отхвърляна на жалбата против административния акт. Тези изводи са възприети от тричленния състав на ВАС, който при осъществяване на касационна проверка на решението на Административен съд – В. Т. приема, че ревизионният акт е влязъл в сила като необжалван пред съда в законния срок и се ползва със стабилитет, поради което установява наличието на публични задължения. Прието е също, че при наличието на публични задължения, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, „Джордан ЦЦ“ ЕООД не отговаря на изискванията за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, въведени в чл. 26б, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Поради това и при липсата на доказателства за отстрочване и разсрочване на задълженията, както и такива за обезпечаване на същите, тричленният състав на Върховния административен съд постановява решението, чиято отмяна се иска, с което оставя в сила решението Административен съд – В. Т.

След влизане на посочения съдебен акт в сила, цитираният по - горе ревизионен акт № Р-04000420000841-091-001/20.08.2020 г. е обявен за нищожен с влязло в сила решение на ВАС № 11415 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело № 5027/2023 г.

Като прецени изложеното по-горе и искането за отмяна, съобразно посочените в него основания, Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното:

Искането на посочените основания е допустимо, тъй като е подадено в сроковете съответно по чл. 240, ал. 1,т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3 АПК.

Като разгледа по същество искането за отмяна на посочените по – горе основания, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд прецени, че са налице основания за отмяна на съдебните актове по смисъла на чл. 239, т. 3 АПК.

Съгласно цитирания текст влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В конкретния случай подателят на искането за отмяна се позовава на основанието по чл. 239, т. 3 от АПК в последната хипотеза - акт на друго държавно учреждение, който в последствие е отменен. Това основание се отнася за случаите, когато решението, чиято отмяна се иска, е обусловено от задължителната сила на административния акт по преюдициален въпрос. Отмяната на тези актове, респ. прогласяването на тяхната нищожност по аргумент за по-силното основание, се отразява на правилността на съдебното решение и е основание за неговата отмяна.

В случая изискванията на чл. 239, т. 3, пр. последно АПК са изпълнени. С решенията, чиято отмяна се иска, е прието, че жалбоподателят „Джордан ЦЦ“ ЕООД не отговаря на изискванията за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по чл. 26б, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, тъй като с ревизионен акт № Р-04000420000841-091-001/20.08.2020 г. са установени публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени. Следователно прогласяването на ревизионния акт, с който са установени публичните задължения на дружеството, за нищожен с влязло в сила съдебно решение, е факт с правно значение, преюдициален по отношение на преценката за законосъобразността на отказа за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. По тези съображения следва да се приеме, че изискванията на чл. 239, т. 3, пр. последно АПК са изпълнени и е налице основание по смисъла на цитирания текст за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение и оставеното с него в сила решение на Административен съд – В. Т. На това основание съдебните решения следва да бъдат отменени и делото следва да бъде върнато на Административен съд – В. Т. за ново разглеждане от друг състав.

За пълнота следва да се посочи, че останалите основания за отмяна, посочени от подателя на искането, са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т.1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови „обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая влязлото в сила съдебно решение, с което ревизионният акт е прогласен за нищожен не представлява ново обстоятелство по смисъла, изяснен по - горе и не е основание за отмяна на влезлите в сила съдебни решения по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.

Предпоставките за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК също не са изпълнени. Разпоредбата визира престъпления, свързани с делото, ако те компрометират истинността на фактите, на които се основава решението. Твърденията за такива престъпления или престъпление не са достатъчни да обосноват отмяна на съдебния акт. Необходимо е престъпленията или престъплението да са установени по надлежния съдебен ред, т. е. с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

В разглеждания случай посочените по-горе условия не са изпълнени, а и твърдения в този смисъл не са изложени. Престъпно действие на страната, неистинност на показанията на свидетел или на вещо лице в хода на процеса, при който са постановени решенията, чиято отмяна се иска, както и престъпни действия на страната, на неин представител или на член на съдебния състав не са установени по съответния ред - присъда, констатираща извършено престъпление не е постановена, а липсва и решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, ако се приеме, че наказателното преследване е изключено по някоя от причините по чл. 24 от НПК.

Искането за отмяна на съдебните актове при условията на чл. 239, т. 5 АПК също е неоснователно. Цитираният текст визира всяко процесуално нарушение, което е лишило страната от възможността фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и по този начин е довело до накърняване правото й на защита. В случая настоящият съдебен състав приема, че такова нарушение от страна на съдебните състави, постановили решенията, чиято отмяна се иска, не са допуснати.

Както се установява от протоколите за проведените в производството по адм. дело № 533/ 2021 г. на Административен съд - В. Т. и по адм. дело № 9429/2022 г. по описа на ВАС открити съдебни заседания, подателят на искането за отмяна „Джордан ЦЦ“ ЕООД е призоваван за откритите съдебни заседания редовно и е участвал в първоинстанционния и в касационния процес, чрез изрично упълномощен процесуален представител. Следователно при постановяване на съдебните актове, чиято отмяна се иска, не са допуснати процесуални нарушения, довели до накърняване на правото на страната за участие в съдебния процес и условията за отмяна на решенията по чл. 239, т. 5 АПК не са изпълнени.

При новото разглеждане на делото съставът на административния съд следва да се произнесе и по претенцията за разноски, направена в настоящото производство, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6 по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на Върховния касационен съд.

По тези съображения и на основание чл. 244, ал.1, предл. 2 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по искане на „Джордан ЦЦ“ ЕООД, гр. В. Т. на основание чл. 239, т. 3 от АПК, решение № 442 от 11.02.2022 г., постановено по адм. дело № 533/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т. оставено в сила с решение № 2807 от 16.03.2023 г., постановено по адм. дело № 9429/2022 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение.

ВРЪЩА делото на Административен съд – В. Т. за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ Т. Т. п/ Ю. К. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА