Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. А. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 2951/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 год., чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт С. Д. против Решение № 267/12.02.2024 год., постановено по административно дело № 281/2023 год. по описа на Административен съд – Видин.
Заявено е твърдение, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение, на първо място е оспорен извода на първоинстанционния съд по отношение на първото констатирано нарушение, че само по себе си, изискването за максимално допустима стойност за проектиране, СМР и надзор не води до нарушение на чл. 21, ал. 7 от ЗОП. Оспорващият намира за неправилен довода на съда, че наличието на отделни стойности за тези дейности не означава, че те не са включени в определената от възложителя прогнозна стойност на поръчката. Позовавайки са на относима съдебна практика на ВАС, касаторът сочи, че определянето на отделни пределни стойности ограничава свободата на стопанските субекти как да формират ценовото си предложение, така че да е възможно най-конкурентно, но и да зачита спецификите на вътрешната организация и квалификация на екипа, който ще изпълнява поръчката. Възражението е допълнено с твърдението, че единственото разделяне, което закона допуска в рамките на предмета на обществената поръчка и прогнозната стойност, е това на обособени позиции. Включването на отделни дейности в рамките на поръчката, не обуславя различие в преценката относно отделни пределни стойности на ценовото предложение. Заключва, че посочването на пределни стойности на отделните дейности, включени в предмета на поръчката ограничава конкуренцията, като нарушава равнопоставеността на стопанските субекти, които биха желали да се включат и може да създаде необосновано предимство или необосновано да ограничи участието им в обществената поръчка.
По отношение на второто нарушение, касаторът сочи, че възложителят е определил изисквания към техническата оферта, сведени до конкретно посочени изисквания към съдържанието на предложението, които УО е определил като субективни и неясни. Оспорен е извода на съда за липса на констатирано нарушение, доколкото технологията и начина на организация на строителството е различен при всеки един от кандидатите, поради което, по-голяма конкретика от предвидената от възложителя, би имала ограничаващ ефект за потенциалните участници. По отношение на тези доводи на съда, касаторът твърди, че формулираните от бенефициера изисквания към съдържанието на техническото предложение са неясни и субективни, а потенциалните участници биха били затруднени при изготвяне на техническите предложения. Според оспорващия, нито участниците имат достатъчна информация за начина по който да структурират предложенията си, нито членовете на комисията имат яснота как да преценят дали те отговарят на изискванията по документацията. Твърди се, че въпросните условия, съдържащи субективни и неясни елементи, правят изискванията към техническата оферта субективно оценима и неясна за участниците. В този смисъл е формиран извод за наличие на нарушение, съставляващо незаконосъобразни изисквания към техническата оферта.
В съответствие с горните доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса. Заявено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че същото надвишава минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1).
В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Депозира молба, в която не възразява по хода на делото. Заявява твърдение, че поддържа касационната жалба и формулира искане за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски. Отново прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но в условията на евентуалност – ако същото надвишава минимално предвиденото такова по Наредба № 1.
Ответникът – община Видин, представлявана от кмета д-р Ц. Ц., чрез представител по пълномощие – адв. П. Г. от Адвокатска колегия – Габрово в съдебно заседание и в подробни писмени бележки оспорва касационната жалба, като развива доводи за обоснованост и законосъобразност на оспорения първоинстанционен съдебен акт. Заявява искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски по представен списък и доказателства за реалното им заплащане.
Представителят на Върховната прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото не са налице сочените касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предлага съдебното решение да се остави в сила.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение, състав на Административен съд – Видин е отменил Решение № РД-02-36-1295/04.12.2023 год. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ (РУО на ОПРР) 2014-2020 год., с което е определена финансова корекция в размер на 166 223,22 лв. с ДДС, която представлява 5% върху стойността на допустимите разходи по Договор № АО-02-15-128/BG16RFOP001-1.010-0004-C01-S-05 от 03.05.2022 год. и Допълнително споразумение 1 № АО-02-15-115 от 06.04.2023 год. с изпълнител „А. К. Г. ЕООД гр. София, в размер на 3 324 464,33 лева с ДДС, като неоснователна.
При постановяване на този правен резултат, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна следното:
О. В. е бенефициер по сключен с МРРБ, в качеството му на Управляващ орган по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 год., Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) по процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-1.010 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-Видин“ № РД-02-37-6/27.01.2021 год. По силата на договора, РУО на ОПРР предоставя на бенефициера безвъзмездна финансова помощ (100%) в максимален размер 3 381 767,82 лева за изпълнение на проектно предложение № BG16RFOP001-1.010-0004 „Подобряване на енергийната ефективност в общински административни сгради“. Проектното предложение е на стойност 3 399 692,22 лева, от които 17 924,40 лева собствен принос на бенефициера.
В изпълнение на сключения договор и за целите по реализиране на проекта, бенефициерът е обявил открита процедура за възлагане на обществена поръчка, публикувана на 29.06.2021 год., с предмет: „Изпълнение на инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) за въвеждане на мерки за енергийна ефективност в административната сграда на О. В. , без обособени позиции. Поради допусната техническа грешка, процедурата е прекратена на 05.07.2021 год., като на 04.11.2021 год. е обявена нова процедура със същия предмет.
Въз основа на проведената процедура, е сключен Договор № АО-02-15-128/BG16RFOP001-1.010-0004-C01-S-05 от 03.05.2022 год. с избрания за изпълнител участник „А. К. Г. ЕООД на стойност 2 431,000,00 лева без ДДС, съответно 2 917 200,00 лева с ДДС. Между възложителя и изпълнителя са сключени и следните допълнителни споразумения към договора: Допълнително споразумение № 1/06.04.2023 год. за изменение на общата стойност за изпълнение на договора, която се определя в размер на 2 791 000,00 лева без ДДС, съответно 3 349 200,00 лева с ДДС; Допълнително споразумение № 2 от 25.07.2023 год. и Допълнително споразумение № 3 от 26.07.2023 год., относно срока за изпълнение на договора.
След извършен последващ контрол за законосъобразност на проведената процедура и сключения договор за възлагане на обществена поръчка, с писмо № 99-00-6-562/06.11.2023 год., РУО на ОПРР е уведомил бенефициера община Видин относно регистриран сигнал за нередност във връзка с договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Посочено е, че сигналът е под № 2283 от Регистъра на сигналите за нередности. В писмото са обективирани твърденията в сигнала за нередност, първоначалното становище на РУО на ОПРР и предприетите мерки, както и за възможността на бенефициера да ангажира бележки и възражения по констатациите и предвидената финансова корекция за тях, включително и писмени доказателства. В писмото са обективирани общо пет констатирани от органа нарушения, както следва: т. 1.1 – незаконосъобразен критерий за подбор; т. 1.2 – незаконосъобразен критерий за подбор; т. 1.3 – незаконосъобразно условие; т. 1.4 – незаконосъобразни изисквания към техническото предложение и т. 1.5 – липса на одитда следа.
Във връзка с предоставената му възможност, бенефициерът е депозирал възражения с рег. № BG16RFOP001-1.010-0004-C02-M062/20.11.2023 год., в които е развил подробни съображения за липса на всяко едно от твърдяните пет нарушения. В заключение е заявено искане за предприемане на действия по прекратяване на процедурата във връзка с подадения сигнал за нередност и отмяна на предложената финансова корекция.
След запознаване с депозираното възражение, РУО на ОПРР е приел същото за частично основателно, поради което е постановил Решение № РД-02-36-1295/04.12.2023 год., с което е оттеглил направените констатации и е прекратил сигнала по отношение на три от твърдяните в сигнала нарушения - по т. 1.1, т. 1.2 и т. 1.5. В решението са развити мотиви за неоснователност на възражението на бенефициера по отношение на останалите две нарушения, описани по следния начин:
1.3. Незаконосъобразно условие:
Посочено е, че на стр. 8 – 9 от документацията е заложена прогнозната стойност на обществената поръчка по дейности. Предвидена е максимално допустима стойност за проектиране, СМР и надзор, като изрично е посочено, че: „Офертите на участници, които надхвърлят определените по-горе прогнозни стойности, ще бъдат отстранени от участие в процедурата като неотговарящи на предварително обявените условия на възложителя“.
В решението са развити доводи, че е недопустимо обществена поръчка, която не е разделена на обособени позиции да се раздробява на отделни части в зависимост от предвидените за изпълнение по нея дейности, тъй като офертата е за цялата поръчка, а не за част от нея. Посочено е също, че преценката за съответствието с критериите за подбор и условията на възложителя се прави за поръчката в цялост, независимо дали в предмета й са включени множество разнородни дейности, засягащи един и същ обект, или еднакви по вид дейности, но засягащи два или повече обекта. Следователно и преценката за съответствие на ценовите предложения с условията на възложителя, е ограничена до обявената прогнозна стойност за цялата поръчка. Според административния орган, определянето на отделни пределни стойности за всяка отделна дейност ограничава свободата на стопанските субекти как да формират ценовото си предложение, така че да е възможно най-конкурентно, но и да зачита спецификите на вътрешната организация и квалификация на екипа, който ще изпълнява поръчката. В подкрепа на това твърдение, РУО се позовава и на относима според него съдебна практика на ВАС.
В допълнение се сочи, че единственото разделение, което законът допуска в рамките на предмета на обществената поръчка и прогнозната стойност, е това на обособени позиции. Когато няма такива, прогнозната стойност на поръчката се определя в цялост и всички обстоятелства се преценяват с оглед цялата поръчка, нейната максимална стойност, минимален общ оборот и т. н.
Горните констатации са определени като съществено нарушение, поради наличието на възможен финансов ефект, проявяващ се чрез негативно влияние върху нивото на конкуренция по процедурата, поради ограничителния си характер. Според административния орган, в случая са нарушени разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от ЗОП във връзка с чл. 21, ал. 7 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП.
1.4. Незаконосъобразни изисквания към техническата оферта
В решението е описано, че в Раздел Б: Изискванията към съдържанието на офертата и указания за подготовката и представянето на документите от документация са поставени изискванията на възложителя към съдържанието на техническото предложение. Поставено е условие към участниците да представят предложение съдържащо: 1. Приложение „Технологична последователност и срокове за изпълнение”; 2. Приложение „Организация за изпълнение на дейностите, включени в предмета на поръчката”; 3. Приложение „План за осигуряване на нормалното функциониране и ползване на обекта, и отстраняване на скрити дефекти, съгласно Наредба № 2/2003 год. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти” и Линеен график. Според административния орган, възложителят е предвидил в противоречие с нормите, разписани в ЗОП, помощният орган да разглежда изискванията към техническото предложение не като показател за оценка, а като минимални изисквания за допустимост на техническото предложение. Развити са доводи, че при конкретния критерий за възлагане оптимално съотношение качество цена, с предвидени показатели за оценка срок и цена, би следвало да бъде от значение предложения най-кратък срок и най-ниска цена от участниците, а техническото предложение на участниците по своята същност следва да бъде автоматично възприемане на изискванията на възложителя, заложени в ТС, без необходимост от представяне на минимално съдържание, което да дава възможност на оценителната комисия да оцени нивото на качество на техническото предложение, тъй като последното е характерно за критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“.
Допълнително, РУО на ОПРР е приел като субективни и неясни следните изисквания към съдържанието на предложението:
- „излага аргументи за приетата технологична последователност на изпълнение, доказващи нейната приложимост по отношение на конкретния строеж - предмет на поръчката, предвид неговите характеристики, местоположение и специфики, без това да са мерки от общ характер“. По отношение на това изискване, органът е посочил, че от една страна няма яснота как ще се прецени дали именно тези изложени аргументи доказват приложимостта на технологичната последователност и няма никакви обективни фактори въз основа на които ще се прави преценката. От друга страна някои мерки могат да се окачествят като такива от общ и от специфичен характер, като без да са зададени конкретни обективни фактори за преценка, така заложеното условие се явява неясно;
- „дефинира ключовите моменти в технологично и организационно отношение, които да гарантират техническите преимущества на конкретното предложение, респ. гарантиране на ефективно управление на сроковете за извършване на строителството и предотвратяване на възможни закъснения при изпълнението“. При това изискване е прието, че няма никакви обективни обстоятелства въз основа на които да се прецени как ще се изследва дали предложението дефинира „ключовите моменти“, респ. дали гарантира ефективно управление на сроковете, т. е. какво следва да бъде описано от участниците, за да бъде възприето от комисията, че предложението отговаря на това условие;
- „предлага анализ на обстоятелствата, които могат да предизвикат затруднения в планираната организация на строителната площадка и приложими и реалистични (с оглед обекта на строителство, предложената технология и последователност на изпълнение) мерки за предотвратяване на тези затруднения и за преодоляването им в случай, че се проявят“. И по отношение на това изискване, органът е приел, че няма никакви обективни обстоятелства въз основа на които да се прецени дали именно предложения анализ е на обстоятелствата, които могат да предизвикат затруднения.
Административният орган е подложил на анализ и следващото изискване на възложителя, а именно: „При офериране на предложеният срок за изпълнение на СМР и осъществяване на авторски надзор участниците следва да вземат предвид неблагоприятните метеорологични условия, които са обичайни за сезона за съответния географски регион“. Според РУО, поставеното извикване е ненужно и може да има потенциален разубеждаващ ефект, тъй като първо при неблагоприятни климатични условия строителството би следвало да спре, респ. с това се спират и сроковете по самия график, т. е. не е нужно такива дни да бъдат включва в ЛКГ, второ нито възложителя, нито участниците знаят кога ще възникнат неблагоприятни климатични условия или каква ще бъде тяхната продължителност, за да ги планират като дни в съответния график.
В обобщение, административния орган е развил доводи, че формулираните изисквания към съдържанието на техническото предложение са неясни и субективни, а потенциалните участници биха били затруднени при изготвяне на техническите предложения. Нито участниците имат достатъчно информация за начина, по който да структурират предложенията си, нито членовете на комисията имат яснота как да преценяват дали те отговарят на изискванията по документацията. В резултат на това, заложените изисквания създават възможност комисията да отстрани даден участник, тъй като посочените изисквания са неясни и са в зависимост от тяхното интерпретиране, в едни случаи би могло да се отчете, че са налични, а в други, че липсват.
Горните констатации са мотивирали административния орган да приеме, че в случая са нарушени разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗОП.
Описаните в решението две нарушения по т. 1.3 и т. 1.4 са квалифицирани от административния орган като нередности по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности), за които е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 5%.
В съответствие с така установената фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд е приел за незаконосъобразен оспорения пред него административен акт, поради което е отменил Решение № РД-02-36-1295/04.12.2023 год. на РУО на ОПРР. За да обоснове този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от материално компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, съдът е приел, че актът е постановен в противоречие на материалния закон и при несъответствие с неговата цел.
В подкрепа на този извод съдът е развил мотиви по отношение на двете обективирани в административния акт нарушения, както следва:
По отношение на нарушението, обективирано в т. 1.3 от акта, съдът е развил мотиви, че инженерингът включва в себе си разнородни дейности, свързани със строителството. Само по себе си изискването за максимално допустима стойност за проектиране, СМР и надзор, не води до нарушение на чл. 21, ал. 7 от ЗОП. По мнение на съда, това че има отделни стойности на тези строителни дейности, не означава, че те не са включени в определената от възложителя прогнозната стойност на поръчката. Развити са мотиви, съгласно които, при липсата на задължително законово изискване за разделяне на обособени позиции, то единствения начин за контрол от възложителя, при кандидатстването е именно чрез прогнозните стойности за всяка от инженеринговите дейности. В съответствие с тези мотиви е прието, че в случая липсва нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП във връзка с чл. 21, ал. 7 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, което да бъде квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.
По отношение на нарушението, обективирано в т. 1.4, съдът на първо място е приел, че определените от органа незаконосъобразни изисквания към техническата оферта, сведени до конкретно посочени изисквания към съдържанието на предложението, определени като субективни и неясни не подлежат на самостоятелно оценяване. В този смисъл, изискването за аргументиране, което не е предвидено да се оценява, не би препятствало кандидатите да структурират предложенията си или членовете на комисията да имат яснота как да преценяват дали те отговарят на изискванията по документацията. Развити са и доводи, съгласно които, технологията и начинът на организиране на строителството е различен при всеки един от кандидатите, поради което по-голяма конкретика от предвидената от възложителя, би имала ограничаващ ефект за потенциалните участници. Всяка една изчерпателност води до извода за ограничение. В случая такова липсва, както и липсва субективност и неяснота на изискванията.
В съответствие с тези мотиви, първоинстанционният административен съд е приел, че липсва и второто нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗОП, което да се квалифицира като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.
По изложените доводи и аргументи, съдът е формирал решаващ извод за незаконосъобразност на оспореното решение на РУО на ОПРР, доколкото същото е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с целите на ЗУСЕФСУ, поради което е отменил административния акт и е присъдил в полза на община Видин съдебни разноски.
Решението е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат.
Настоящата касационна инстанция споделя напълно изложените от първоинстанционния съд мотиви по отношение компетентността на органа, издаването на акта в изискуемата форма и липсата на допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, поради което и с оглед чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не е необходимо тяхното възпроизвеждане.
Относно материалната законосъобразност, настоящият състав намира следното:
По отношение на първото, обективирано в административния акт нарушение – „незаконосъобразно условие – прогнозна стойност на дейностите, включени в обществената поръчка“, настоящият касационен състав не споделя мотивите на първоинстанционния административен съд. В случая, видно от Раздел В, т. 1: „Прогнозна стойност на поръчката“ от документацията, възложителят е въвел следното: Прогнозната стойност на обществената поръчка е 2 730 000,00 лева без ДДС, съответно 3 276 000,00 лева с ДДС, от които 2 715 063,00 лева без ДДС финансирани по АДПБФП и 14 937,00 лева без ДДС собствен принос на бенефициера. Средствата са разпределени както следва: за изработване на инвестиционен проект във фаза „работен“ по съответните части, съгласно техническата спецификация – 29 452,00 лева без ДДС, съответно 35 342,00 лева с ДДС; за изпълнение на авторски надзор по време на строителството – 7 363,00 лева без ДДС, съответно 8 835,60 лева с ДДС; за изпълнение на строително-монтажни работи – 2 693 185,00 лева без ДДС, съответно 3 231 822,00 лева с ДДС. В забележка към това изискване, възложителят е посочил, че предложената обща цена за изпълнение и предложените цени за отделните дейности не трябва да надвишават обявените за тях прогнозни стойности. В раздел „Важно“ изрично е указано, че офертите на участници, които надхвърлят определените по-горе прогнозни стойности, ще бъдат отстранени от участие в процедурата, като неотговарящи на предварително обявените условия на възложителя.
Противно на приетото от първоинстанционния съд, определянето на прогнозни стойности за отделните дейности, включени в обхвата на обществената поръчка с предмет инженеринг – проектиране, СМР и авторски надзор действително ограничава свободата на икономическите субекти, доколкото такова ограничение не отчита и не е съобразено със специфичните вътрешна организация и квалификация на екипите на отделните участници в процедурата. В този смисъл, начинът по който даден участник ще формира стойността за всяка отделна дейност в рамките на заложената от възложителя обща прогнозна стойност на предмета на поръчката е вътрешна субективна преценка и следва да съответства на създадената от този възложител организация за изпълнение. В дадена хипотеза един участник би заложил по-високи стойности за проектирането и авторския надзор за сметка на строителството, а друг участник би заложил по-високи стойности за СМР, за сметка на проектирането и авторския надзор.
Обосновани се явяват и доводите на административния орган, че единственото разделяне, което законът допуска в рамките на предмета на обществената поръчка и прогнозната стойност е това на обособени позиции, като включването на отделни дейности в рамките на поръчката (проектиране, СМР и авторски надзор) не обуславя различие в преценката относно отделни пределни стойности на ценовото предложение.
Независимо от горните доводи, настоящият касационен състав споделя решаващия извод на първоинстанционния административен съд за незаконосъобразност на решението на РУО на ОПРР в тази му част. Видно от определената от административния орган квалификацията на твърдяното нарушение, същата е определена, като такава по чл. 21, ал. 7 от ЗОП. Съгласно посочената за нарушена разпоредба, при определяне прогнозната стойност на обществена поръчка за строителство в нея се включва и стойността на всички доставки и услуги, предоставени от възложителя на изпълнителя, при условие че такива са необходими за изпълнението на строителството. Анализът на описаните от административния орган фактически установявания обосновава извод, че така определената правна квалификация е неотносима. Както вече се посочи, предметът на обществената процедура е инженеринг – проектиране, строително-монтажни работи и авторски надзор. В този смисъл и доколкото разпоредбата на чл. 21, ал. 7 от ЗОП касае само част от предмета на настоящата обществена поръчка – строителството, същата се явява неприложима по отношение на тези фактически установявания. По същество, разпоредбата на чл. 21, ал. 7 от ЗОП не въвежда забрана за определяне на пределни стойности за дейностите проектиране и авторски надзор, като също не би могло да се приеме и че тези дейности следва да се приемат като доставки или услуги, стойността на които следва да бъдат включени в прогнозната стойност на строителните работи.
Горните фактически обстоятелства обосновават извод, съгласно който, фактическите установявания на административния орган не кореспондират на формираните правни изводи и определената правна квалификация на допуснатото нарушение на разпоредбите на ЗОП. Съгласно трайната и безпротиворечива практика на Върховния административен съд, неправилно определената правна квалификация на допуснатото нарушение съставлява съществено нарушение, което винаги обосновава незаконосъобразност на акта.
С оглед горното, крайния извод на първоинстанционния административен съд за незаконосъобразност на решението на РУО на ОПРР по отношение на обективираното в т. 1.3 нарушение се явява правилен.
По отношение на второто, обективирано в административния акт нарушение – „незаконосъобразни изисквания към техническата оферта“, настоящият касационен състав споделя доводите на първоинстанционния административен съд за липса на допуснато от възложителя нарушение, което да бъде квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.
Видно от Раздел Б: „Изисквания към съдържанието на офертата и указания за подготовката и представянето на документите“ от документацията, възложителят е въвел изискване към участниците, представените от тях Технически предложения да съдържат: 1. Приложение „Технологична последователност и срокове за изпълнение”; 2. Приложение „Организация за изпълнение на дейностите, включени в предмета на поръчката”; 3. Приложение „План за осигуряване на нормалното функциониране и ползване на обекта, и отстраняване на скрити дефекти, съгласно Наредба № 2/2003 год. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти” и Линеен график. Противно на въведените от възложителя изисквания, административният орган е приел, че помощния орган следва да разглежда техническите предложения не като показател за оценка, а като минимални изисквания за допустимост. Така формирания от административния орган извод не може да се изведе от текста на цитираното по-горе изискване, въведено от възложителя. Изискването за представяне на цитираните приложения към техническите предложения на отделните участници не означава, че оценителната комисия следва да разглежда същите като основание за допустимост, а не като показател за оценка, както неправилно е приел органа.
Не се споделя и формирания от административния орган извод по отношение на описаните в административния акт субективни и неясни изисквания към съдържанието на предложението. В този смисъл, израза „излага аргументи за приетата технологична последователност на изпълнение, доказващи нейната приложимост по отношение на конкретния строеж - предмет на поръчката, предвид неговите характеристики, местоположение и специфики, без това да са мерки от общ характер“ не съдържа твърдяната неяснота, доколкото се касае за специфичен предмет на обществената поръчка – инженеринг, голяма част от дейностите по който са нормативно регламентирани с дължимата последователност и конкретизация. Несъстоятелни са доводите на административния орган и по отношение на следващия, цитиран в акта израз, доколкото, въведените „ключови моменти“ реферират към технологичните и организационни аспекти на предложеното изпълнение и следва да гарантират ефективното управление на сроковете, респ. за предотвратяване на възможните закъснения при изпълнението.
На следващо място, съдът не споделя доводите на административния орган, че въведеното от възложителя изискване, при офериране на предложения за изпълнение срок за СМР и авторски надзор, кандидатите да вземат предвид неблагоприятните метеорологични условия. Безспорно, неблагоприятните метеорологични условия влияят негативно върху срочното изпълнение на строителните дейности, поради което, така въведеното изискване по никакъв начин не се явява ненужно, както неправилно е приел административния орган. Развивайки своите аргументи за незаконосъобразност на това изискване, РУО не отчита факта, че същото е въведено само по отношение на неблагоприятните метеорологични условия, които са обичайни за сезона за съответния географски регион.
В заключение следва, че противно на приетото от органа, така въведените изисквания към техническите предложения на участниците не съставляват необосновано ограничение, нито е налице разубеждаващ ефект по отношение на потенциалните участници в процедурата. По мнение на настоящия съдебен състав, въведените от възложителя изисквания към съдържанието на техническото предложение за участие са ясни и не съдържат твърдяния субективизъм. Анализът на текстовете на тези изисквания формира извод, че за участниците не възниква неяснота по отношение начина, по който следва да изготвят техническите си предложения.
По изложените съображения, правилен се явява извода на първоинстанционния административен съд за липса на извършено от страна на възложителя нарушение, което би могло да се квалифицира като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. С оглед на това, касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното съдебно решение, като правилно следва да се остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. При този изход на спора, своевременно заявеното искане, придружено с надлежни писмени доказателства и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 11 300,00 лева, съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и приложени към него Договор за правна защита и съдействие и фактура. По отношение заявеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, доколкото възражението е направено в условие на евентуалност – ако претендираното адвокатско възнаграждение не надвишава минимално предвиденото такова по Наредба № 1. В случая, с оглед материалния интерес на спора, претендираното адвокатско възнаграждение изцяло съответства на предвиденото такова в чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1. С оглед § 1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат поети от Министерство на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на акта.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 267/12.02.2024 год., постановено по административно дело № 281/2023 год. по описа на Административен съд – Видин.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с адрес на управление: гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19, да заплати на О. В. с адрес на управление: гр. Видин, пл. „Бдинци“ № 2, сумата от 11 300,00 (единадесет хиляди и триста) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ВАНЯ АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА