Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Б. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 3029/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. А. Х., гражданин на Сирия, чрез адв. Л. срещу решение № 796/06.02.2024 г. постановено по адм. дело № 8510/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 12166/07.08.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Касаторът, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материални закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че първоинстанционният съд и административният орган неправилно тълкуват и прилагат нормата на чл. 9 от ЗУБ. Намира, че са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска отмяна на решението.

Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция намира касационната жалба за подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е решение № 12166/07.08.2023 г. на председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на Х. А. Х., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Сметнал е, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен такъв. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че няма данни за конкретно преследване по някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 8, ал.1 от ЗУБ. Така мотивиран съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му.

Въз основа на изяснената фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации или документи, свързани с личното положение на търсещия закрила и базирайки се на тях правилно е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано е приел, че кандидатът за статут не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, не е членувал в политически партии, не бил арестуван или осъждан. Заявява, че е пристигнал в България през 2015 г. и е работил на трудов договор във фирма на негов брат, като били платени всичките му осигуровки и нямал никакви нарушения на територията на страната. Посочил е, че в неговия град в Сирия имало много кюрди и там мобилизацията в кюрдските милиции била задължителна. Твърди, че обстановката в града била напрегната, защото една бил заобиколен от турската армия, а от другата страна от сирийската армия, като и двете страни претендирали за града. Посочил е, че в България работел и подпомагал финансово роднините си в Сирия.

Изложеното обосновава правилния извод на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ.

Законосъобразни са изводите на административния съд, че няма основание за предоставяне на хуманитарен статут на Х. А. Х. по реда на чл. 9 от ЗУБ, доколкото липсват твърдения пред административния орган от страна на касатора, че го грози „смъртно наказание“ или „екзекуция“, съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Видно от проведено интервю и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че чужденецът не е бил преследван поради политическото си мнение и/или убеждение. Следва да се има предвид фактът, че чужденецът е напускал страната си на произход легално, което означава, че официалните власти не са имали специално негативно отношение към него и не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване и реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му.

Правилно административният орган и решаващият съдебен състав са преценили, че са налице условията за прилагане на изключващата клауза на чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ. Съдът обосновано е счел, че на чужденеца не следва да се предоставя хуманитарен статут по предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като по делото е прието като доказателство писмо рег. № М-6847/04.04.2023 г. на Държавна агенция „Национална сигурност“, в което е изразено отрицателно становище за предоставяне на закрила на чужденеца, тъй като същият представлява заплаха за националната сигурност. Съгласно императивните разпоредби на чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ, статут на бежанец и хуманитарен статут не се предоставят на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност. В случая на административния орган не е предоставена възможност за преценка дали да предостави търсената закрила, а напротив - има законова забрана за предоставяне и на статут на бежанец, и на хуманитарен статут. Съобразена е целта на закона да даде максимално широки гаранции за защита на националната сигурност, като постановеният отказ е материално законосъобразен административен акт.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №796/06.02.2024 г. постановено по адм. дело № 8510/2023г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА